<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< ЦЕЛИЯТ СБОРНИК

Пътеводител на гастрономическия стопаджия "Ако отивате на необитаем остров и можете да вземете със себе си само една книга, коя ще изберете? А кой е човекът, с когото бихте споделили самотата си?" Сигурно и на вас са ви задавали такива въпроси. Отговарям различно, в зависимост от настроението си - истината е, че не знам. Но ако ме попитат, кой кухненски уред бих взела със себе си, не бих се колебала дори за миг - със сигурност ще избера бързовара! По възможност някой модел с тефлоново покритие и слънчеви батерии. (Може би ви звучи малко необичайно? Хайде де, да не би възможността да попадна на необитаем остров да е по-реалистична?) Не мога да си представя по-универсален и по-полезен уред. Аз и сега го смятам за незаменим. С него всичко кипвам за броени минути: зеленчуци, варива, спагети и ориз - с повечко вода, за да не залепват за метала. (А пък някои привърженици на традиционните кулинарни методи кипват, само като ме гледат как готвя, но това е друга тема...) Но да се върнем на необитаемия остров! В първия момент вероятно ще съм отчаяна, ще нажежа бързовара до червено и ще се опитам да да го използвам като сигнална светлина. Но гладът и жаждата скоро ще ме принудят да действам по-практично. С бързовара ще си преваря или ще дестирирам вода. Ще си направя чай от листата на някое малко известно и по възможност немного отровно растение. Ще си сваря супа от корени. А пък ако някоя извънредно дружелюбна риба е толкова глупава, че да ми попадне в ръцете, ще си я изпека като на скара. Ако случайно вълните ми подхвърлят бутилка олио, може и да я изпържа. След като гарантирам прехраната си, ще се погрижа и за външния си вид. Ако нанижа клончета на кабела на бързовара, става страхотна пола - уникат, какъвто в никой бутик няма да намерите. Когато я пера, даже няма да ми трябва друго въже за простиране. От парченца кабел ще си направя връзки за обувки и презрамки за блуза, плетена от подръчен листен материал. И накрая, ако първо използвам бързовара като маша за коса, а после и като шнола, от вида ми няма какво повече да се желае. Така наконтена, няма начин да не привлека вниманието на някой местен дон Жуан или поне дон Петкан. Той ще доплува заради мене от съседния остров. Е, вероятно ще се съмнявам малко: дали го привличам аз или миризмата на готвено? Но какво пък, стига да не е канибал, какво ми пука, че любовта на мъжа минава през стомаха?! С моя бързовар той ще пирографира на кората на някое дърво "Робинзонка + Петкан = любов", а на мургавата си ръка ще татуира името ми. Ще попари - ама най-буквално - мераците на другите мъже от неговото племе към мене. Най-упоритите ще се наложи да поопърли в близък бой, докато схванат, че положението е наистина напечено. Аз сигурно малко ще се дърпам и в началото ще се държа студено. Но той ще съумее да ме възпламени - особено ако се сети да използва бързовара като експлозив, а кабела - като фитил. И тогава ще се обвържем в свещен съюз. Т.е., той ще ме връзва с кабела, додето се отуча да правя опити за бягство, а аз ще се пробвам да го вържа за шията и да го удуша. Но постепенно ще свикна. И когато първото ни дете поотрасне, ще присядам привечер пред колибата и ще гледам с умиление, как използва кабела като въже за скачане. А баща му ще пали кротко лулата си от нагорещения бързовар или пък ще запоява с него джапанката на детето. Междувременно моят Петкан - като всеки мъж - ще почувства, че не е достатъчно да съм негова, ако другите мъже не могат да се убедят колко струвам и да му завиждат. И за да разширим социалните си контакти, ще отворим един "Ресторант на края на Вселената". Това за края не го разбирайте в географски смисъл. Сигурна съм, че ще готвя такива вкусни неща, че посетителите ще ядат като за последно и ще тичат (или по-скоро плуват) от всички страни. Е, някои може да злословят, че от моите ястия на хората им се иска по-скоро да дойде краят на света, че "термична обработка" не значи обработка с термити и че съм единствената, която не се досеща че "супа копчета" е правописна грешка. Нека те си измислят друг необитаем остров - за тях в моята фантазия място няма! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на диетическия стопаджия Днес ще си поговорим за затягането на коланите - ама в буквален смисъл. Сигурно се чудите, с какво право се смятам за капацитет по въпроса, за крупна фигура в диетологията. Ами защото без преувеличение водя другите с една обиколка. Тоест, ако тяхната талия е Х сантиметра, моята е Х см + още една обиколка. Понеже съм си крупна фигура, откъдето и да ме погледне човек, ми е трудно да се скрия. Каквото и да стане, все ме виждат, все мене питат. (Нищо, че според паспортните си данни съм с "ръст среден" - 170 сантиметра на 16 години според мене си беше съвсем приличен резултат.) Тъй като цял живот съм била от приятно до неприятно закръглена, си мисля, че имам право да се позова на правилото "Питай патило" и да споделя опита си. За видовете диети е излишно да ви говоря - сигурна съм, че сами можете да изброите поне десет. Ще спомена само една, съставена с помощта на компютър, която особено ме впечатли. Това чудо на науката и техниката предложило всекидневно да се храним с... оцет. Има си хас диетата да не действа - ха на бас, че едва ли някой ще се полакоми да пийне по още няколко чаши над разрешеното количество! Виж, против спортуването трудно мога да намеря сериозни аргументи. Макар че, като се замисля, наскоро беше развенчана аеробиката на Джейн Фонда. Тя се оказа въздух под налягане, проветряване на мозъка- а бе, направо вятър работа! Просто г-жа Фонда страдала от анорексия и аеробиката нямала нищо общо със стройната фигура. И все пак, малко движение няма да ви навреди - например, сменяйте каналите на телевизора ръчно, вместо да използвате дистанционно, бумеранг, точилка, или прашка. Тук му е мястото да развенчая няколко от най-разпространените заблуждения по отношение на храненето и спорта: - Разделно хранене не означава, че вместо да изядете цялата торта наведнъж, предварително трябва да я нарежете на 12 парчета и да ги изядете всичките едно по едно. Нито пък значи да ядете отделно от други хора (тоест без свидетели), за да можете после да се оплаквате, че нищичко не сте хапнали. Затова пък бихте могли да се разделите с някои лоши навици - например едновременно да ядете и да гледате телевизия, додето изгубите чувство за мярка. - Намаляване на въглехидратите не означава да ядете по-малко активен въглен и да не пиете вода. - Не си пишете голяма червена точка затова, че никога не ползвате асансьора, ако всъщност живеете на партера. След като традиционно препоръчваните методи за отслабване не помагат, можете да се обърнете към чудодейните средства, за отпечатването на чиито реклами се изсичат по няколко гори ежегодно. Но и там проблеми... Едни обещават, че можете да ядете колкото си поискате. Да, ама като видите цената, веднага ви става ясно, че след като си купите този лек няма да ви останат пари за никакво ядене - освен ако доходите ви не са доста над средните. Други изтъкват най-вече, че продуктът им е 100% естествен. Е, то и мухоморките са 100% естествени, но не си падам по тях, дори ако са брани в екологично чист район! Трети засипват с неособено интелигентни рекламни писма, които обикновено започват с думите: "Знаем, че сте опитвали всичко, но безуспешно." Ами щом сте в техния списък с адреси, най-вероятно точно техните продукти сте опитвали и точно те не са дали никакъв резултат. Защо отново да се хващате на номерата им? Аз самата се изкуших веднъж от реклама за поредното чудодейно средство за отслабване. Впечатли ме с това, че изобщо не се споменаваше какво е то и как действа. Е, при това положение как да противопоставя разумни аргументи? Затова отговорих на въпросите в талона: 1. Колко тежите? Определено си тежа на мястото! 2. Защо искате да отслабнете? Винаги съм мечтала да ме носят на ръце. И то не непременно момчетата от националния отбор по вдигане на тежести. 3. Искате ли да отслабнете на точно определени места? Да - на Хаваите! Отговорих толкова искрено и изчерпателно, а от фирмата никаква вест до ден днешен... Затова започвам да свиквам с теглото си. А ако на вас все още ви е трудно да се примирявате с това, ето набързо няколко полезни съвети: Ако се ужасявате от големите числа, които получавате при изчисляване на дневните порции в калории, изберете друга мерна единица, при която числата стават няколко пъти по-малки. Например ако смятате в гигакалории, цифрите направо ще се губят далече зад десетичната запетая! Ако етикетчето XXL върху дрехите ви притеснява, спомнете си уроците по биология. Сигурно помните, че мъжете са с хромозоми XY, а жените - с XX. Значи колкото повече са хиксовете, толкова по-женствена сте. Е, все пак, ако заприличате на Трите Хикса, това може би не е чак толкова женствено. Но, от друга страна, три хикса - това са си много неизвестни, така че можете поне да се успокоявате с мисълта, че сте изключително загадъчна жена. И последен съвет за тези, които се смущават да гледат фигурата си в огледалото: Сигурно сте чували, че тъмните цветове скриват пълнотата. Затова сложете парче тъмен плат върху огледалото! Или пък загасете лампата! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на климатическия стопаджия Хайде да си поговорим за времето! Защо за времето ли? Ами знаете как е: като няма за какво, хората си говорят за това. Но за да не си помислите, че ще ви занимавам само с празни приказки, бързам да кажа - няма да ви говоря за времето така, изобщо, а ще използвам учени думички като климат, гигакалории, метеорология. (Няма да стане дума за метеори, метеорити, метеоризъм или за метене, както може да ви подведе последната дума.) А пък после ви обещавам и скандални разкрития за шашми и злоупотреби - дано поне това ви накара да дочетете текста до края. Хващам се на бас, че някои веднага си казаха: Тая пък какво разбира от такива неща! Е, и ние сме ходили на училище, де! Имам и доказателство - една от забележките в ученическия ми бележник беше точно заради времето. Вярно, от забележката "Без роза по география" не става съвсем ясно какво е прегрешението ми. (Всъщност след като дни наред си плюнчих пръстите и гледах откъде духа вятърът, не бях начертала така наречената "роза на ветровете".) Но поне имам доказателство, че съм влизала в час - та иначе как щяха да ме хванат и да ми пишат забележка! Освен това аз много, ама наистина много чета - като се почне с книгите, та се стигне с вестника, от който е направена фунийката за семки. Сигурно всичко това ми струва десетки левове - и то по цени на пунктовете за изкупуване на стара хартия. Мога и да изредя списък на всичката прегледана литература, но редакторът все едно ще го съкрати поради липса на място, така че приемете думите ми на доверие. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Да започнем с кратък исторически преглед. В самото начало, в райската градина, Адам и Ева едва ли са се замисляли за климата. То какво да му мислиш, когато едно нещо е наред? А те, преди да опитат от забранения плод, дори не предполагали, че може да бъде иначе. Обаче един ден змията подмамила Ева, тя пък подлъгала Адам, и той изял ябълката. (Всъщност едва ли е било точно ябълка, защото ябълки растат при нашия климат, който е далече от райския. Но това е обект на ботаническо, а не на климатическо разследване, така че засега няма да се занимаваме с подробности.) Та като изял плода, Адам познал много неща, включително и че съществува студ. Пробвал да се стопли с Ева, после се покрил с дрехи, а накрая насякъл дървото на познанието за подпалки. Бог надушил дима, рекъл си, че няма дим без огън, и веднага притичал. И какво да види: Адам и Ева стоят там гузни и облечени, а от дървото останали само въглени! Естествено, това прегрешение доста охладило Божията любов към първите хора, затова той ги изгонил от рая и ги наказал с ледников период. Те оцелели, но измрели динозаврите, което доказва, че винаги го отнася някой невинен. После ледниковата епоха започнала лека-полека да отстъпва, последният й рецидив е Студената война. И постепенно на човечеството започнало даже да му се струва, че му припарва под краката. Първоначално производителите на сладолед се зарадвали, защото очаквали по-големи продажби, но после се притеснили, защото стоката им по-бързо се разваляла. Заозъртали се за виновни и набедили производителите на дезодоранти. Те също рекламирали, че предлагат свежест и прохлада, но не на клечка или във фунийки, а във флакони. Парфюмерите отвърнали с контраобвинение, че за всичко са виновни газовете, които сладоледаджиите използват в хладилниците, и екстрементите на кравите, които дават млякото за сладоледа. И докато двете страни злостно се нападат, никой не се замисля, че има нещо гнило в тая работа. Та нали и гниенето е форма на горене, и при него се отделя топлина, само че много, много бавно. А кой разполага с всичкото време на света? Как кой - Бог, разбира се! Като видял, че със студа не постигнал нищо особено (макар че динозаврите сигурно са били на друго мнение), той решил да измори човечеството с горещина. Но защо му е да хвърля огън и жупел - той за никъде не бърза. Затова оставил огризката от плода на познанието да се разлага, да гние, та човечеството най-после да загрее, че не е хубаво да се ядат чужди ябълки и че отпадъците трябва да се изхвърлят само на определените за това места! КЛИМАТИЧНИ ЗОНИ Сега сигурно очаквате да си поговорим надълго и нашироко за климатичните пояси? Ха, хванахте ли се? Естествено, че няма да говорим надълго и нашироко, защото даже децата знаят, че те се разполагат нашироко и нависоко - т.е. в зависимост от географската ширина и надморското равнище. Ще кажете, че това си го знаете. Ами хубаво, тъкмо ще ми спестите излишни обяснения. То и без това в тази област е една каша... За ПОЛярния климат ми е ясно: някой климатолог е направил намек, че двата полюса се различават колкото двата пола, което от своя страна доказва, че човекът е имал известно чувство за хумор, но го е мързяло да иде по на юг от екватора. И до ден днешен недоумявам, какво тропа в ТРОПическия климат или дали екваТОРиалния климат се поддържа с естествени или с изкуствени торове. А най-голямата загадка за мене си остава, какво му е умереното на умерения климат. Така де, "умерен" създава впечатление за нещо деликатно, с чувство за мярка, и хич не се връзва с амплитудите от 20 градуса разлика между дневните и нощните температури. Но пък може и да не съм справедлива. Факт е, че никой не цени това, което има. Познавам само един човек, който смята, че страната му има райски климат. Само че той е колумбиец, а ако се вярва на вестниците, колумбиец е равно на наркотрафикант. А пък след една доза човек сигурно навсякъде се чувства като в рая! Затова не знам дали да му вярвам. Хубаво е да ида, да видя. Човекът ме увери, че имали много облекчен имиграционен режим, пък и работа се намирала. Ще взема да кандидатствам в някой наркокартел, ще лепя етикетчета на пакетчета, пък ако имам късмет, може и за куриер да ме вземат, да видя свят - я тоя, я оня. Само че с моето безукорно минало мафията сигурно няма да ме иска... КАК ДА ПРОТИВОДЕЙСТВАМЕ Мисля, че няма спор - климатът е нещо, което е измислено, за да тормози човека. Затова се налага да му се противопоставим. Как ли? Ами чрез охлаждане, когато е горещо, и чрез отопляване, когато е студено. За охлаждането няма какво толкова да му мислим. Жегата е има-няма два месеца, някак се изтрайват. Пък и от тях поне десетина дни ТЕЦ-ът е в профилактика, та щете не щете, ви полива студен душ. Така че просто пийте една студена вода и си пестете силите и нервите за студеното време, което, ако се вярва на сметките на "Топлофикация", е поне шест месеца в годината. Обичайният начин за отопление, поне в големите градове, е парното. Още от септември по магазинчета и сергии ще видите радиатори с бележки "10 лв./ребро" и ще чуете някой социално слаб да се примолва: "Моля ви, отрежете ми две ребра!" Всъщност първият, който патентовал отоплително тяло с ребра, е Бог. При това неговото КПД=32 е ненадминато и до днес. Ама, ще кажете, как КПД=32, като сме учили, че то е под единица. Ами така - от едно ребро адамово той направил Ева с 32 ребра! (По-късно Бог съжалил за това и към греховете на Адам вписал и незаконно включване на отоплителни тела, а това отново доказва, че когато Бог греши, някой друг плаща за грешките.) Хит на отоплителния сезон 2001/2002 се очаква да стане модел "Айше", рекламиран от движението на потребителите "Нека да е циганско лято". Между предимствата на модела се изтъква и това, че новата технология прави излишно монтирането на скъпи топломери - достатъчен е обикновен термометър. Освен това много лесно се доказва, ако някой краде топлина от съсед, а пък и тестовете за бащинство са много по-надеждни и струват по-малко от експертните оценки при съдебен спор с комшиите. Не забравяйте - колкото и да отоплявате, полза няма, ако жилището ви не е топлоизолирано. В това отношение безценна помощ ще ви окажат вестниците. Не, не ви съветвам да четете техните съвети, просто ги намачкайте, намокрете ги и уплътнете с тях прозорците. Ако отоплението не ви е по джоба, ето един изпитан метод: Ако през януари започнете да зъзнете, опитайте да се стоплите със самовнушение. Ако достатъчно дълго си повтаряте, че ви е топло, до юли наистина ще почувствате топлина. Може, разбира се, да се получи и през януари - ако живеете в Южното полукълбо. Естествено, можем да се поучим и от природата. Знае се, че през зимата птиците и пенсионерите от по-богатите държави отлитат в южните страни. У нас тази идея се лансира от движение "Юг", спонсорирано от Съюза на превозвачите в България. А производителите на матраци и възглавници подкрепят инициативата "Заспал е Мечо зимен сън". Двете лобита, подкрепяни и от Съюза на предприемачите пред фалит, са внесли предложение не само учениците да имат "дървена ваканция", но и да се гарантира 3-месечен неплатен зимен отпуск за всички. ОПОЗНАЙ ВРАГА Първото условие за борба с капризите на времето е да не се оставяте те да ви сварят неподготвени. Така наречената народна метеорология не помага особено. Например, има поверие, че ще ви бъде студено през месеците, през които има буквата "р" в името на шефовете на енергетиката и топлофикацията. Да, но Шиляшки опроверга това. Казват също, че ако самолетите прелитат ниско, времето ще се влоши. Да, но ако с високо летящ самолет дойде поредната делегация, неуспяла да постигне приемливи цени за руския газ, ще ви се влоши и настроението, и състоянието на семейния бюджет. А ако от ниските етажи на властта в енергетиката започнат да излитат хора, това може да означава, че ще завалят оставки и по върховете. А може и нищо да не означава. И в двата случая това вас самите никак не ви грее. Затова да подходим научно и да обръщаме по-голямо внимание на прогнозата за времето. На мене Минчо Празников от години ми е любимият тв и радиоводещ. Едно време се приспивах приказките му по БНР след новините в полунощ. Но заради неосъзнатите зрители и слушатели се налага електронните медии да се понапънат малко, за да привлекат вниманието им. Няколко телевизии се напреварват за зрителския интерес чрез привлекателни момичета със секси тоалети, някои от които дори могат да говорят членоразделно. Само че за жените, децата и твърде възрастните мъже това не е достатъчен стимул. Така че предлагам да се засили шоу-елементът. Например, представете си такива кадри: младеж в стил "Овчарчето Калитко", в който много ще разпознаят млад роднина-емигрант, пее горестно "Я кажи ми, облаче ле бяло". Или типичен жител на малко градче с маркуч в ръка в потайна доба се озърта, полива доматите с питейна вода и мънка самооправдавайки се: "Дъжд, дъжд няма, няма да вали!" Или пък малолетен наркодилър, сгащен от полицията, ръси бял прашец в тоалетната и стене страдалчески "Тихо се сипе първият сняг". И за да не звучи всичко толкова песимистично, какво ще кажете, ако шефовете на Енергото и на БТК с бодри гласове ви обещават от екрана: "Но в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото се обичаме"? Приятно е, нали, въпреки че знаете, че това няма да ви опази от прекъсване на телефона или на тока при първата капчица дъжд и при първата светкавичка, по-слаба дори от фенерче с изтощена батерия от волт и половина... СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ "Най-после!" - сигурно си казвате вие. Честно казано, това нарочно го оставих за този брой. Нека да бъде точно като в сапунен сериал - да стане интересно, и свърши. Та ето за какво става дума: Д-р Мренчев, известен с това, че плува из скандалите като риба в свои води, откри и предаде на медиите засекретен доклад. Докладът представя шокиращи данни за ощетяване на бюджета чрез укриване на данъци, мита и акцизи от Националния институт по ментрология и хитрология (НИМХ). Няколко са главните канали, чрез които се извършват злоупотребите: 1. Намаляване на декларираните градуси - в метеорологичните прогнози системно се занижават очакваните температури и по този начин се намаляват дължимите акцизи, които са правопропорционални на декларираните градуси. 2. Фиктивен реекспорт. Обяснявам за непосветените - това означава, че нещо влиза в страната, после фиктивно се изнася и по този начин се избягва плащането на импортни такси и ДДС. В особено големи размери са щетите от фиктивен реекспорт на черни облаци по време на натовските бомбардировки в Косово. Според официалните документи на НИМХ и екоминистерството, нито един от облаците, влезли през западната ни граница през този период, не е останал на българска територия - макар че жителите около западната граница споменават за някакви отровни облаци и дъждове, които пробивали дупки в листата на растенията. 3. Контрабанден внос и износ на въздушни маси през всички контролно-пропусквателни пунктове на българските граници. Подозира се, че докладът досега е държан в тайна, защото участниците в далаверите наливали вода и други материали за текущи нужди в близки до властта фондации (например "Времето е наше" и "Бъдеще време за България"), а в замяна на това се ползвали с протекциите на политически чадър. Поканихме за коментар добре информиран източник, който помоли за анонимност, затова ще го наричаме Пинчо Мразников. Г-н Мразников каза: "Такъв доклад действително съществува, но намеците в него са абсолютно неверни. Освен това недоумявам, защо медиите по погрешка раздухаха историята като "спиртна афера". Ние много отдавна използваме не спиртни, а живачни термометри." Междувременно новото парламентарно мнозинство внесе законопроект за премахване на акцизите за правене на вятър, затопляне на отношения, краткотрайни превалявания на крокодилски сълзи (до 10 мм на квадратен метър), производство на гръм и мълнии, ако са изработени с лични средства и са предназначени за домашно, служебно или вътрешно-ведомствено ползване. Май краят стана много политически ангажиран, но пък иначе щяхте да кажете, че само сме си говорили за времето. Хайде, стига толкова, че този път претоварихме нашето НЛО! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на кинематографическия стопаджия Едно време, като чуехме "живот като на кино", и си представяхме плажове, лимузини, луксозни имения, ята блондинки и аполоновци с бронзов тен, пърхащи из тях... Ех, минало незабравимо! Сега настанаха такива времена, че наистина всички се чувстваме като кино-герои - само че я в някой екшън, я в психотрилър. Това, което телевизионните новини показаха на 11 септември, вече го бяхме гледали в киносалоните и на малкия екран. А нали киното е изкуство, нали то трябва да създава една друга реалност, а не да копира ежедневието? Стреснаха се хората от бранша и решиха: "Холивуд слага край на екшъна и цинизма". Ха сега де! Ами какво да правят тружениците на екшън-фронта? Бате Арни и Слай в пенсия ли да излязат, а? Всъщност, като се замисля, те май отдавна са надушили какво става и са започнали да се преориентират професионално. Нали си спомняте, че Рамбо не се посвени да се хване за полата на майка си и вместо с мускули да стряска врага със заплахата "Спри, или мама ще стреля!" А Шварценегер стигна дори още по-далече и се появи бременен в "Джуниър". Да, тия двамата няма защо да ги мисля. Но какво да прави Брус Уилис, кажете? Няколко нощи не спах от притеснение заради него и ето какво предлагам: Поредицата "Умирай трудно" веднага да бъде заменена от кулинарно шоу "Увирай трудно". Разбира се, не може без горещи сцени, но те ще се разиграват само около микровълновата печка. Не е желателно, но все пак се допуска използването на хладни оръжия - брадвички, ножове и други подобни средства за предварителна обработка на месни продукти. Но сцените в никакъв случай не бива да се показват в едър план и не трябва да траят повече от 5 секунди. Е, може отвреме навреме в шоуто да се чуе и гърмеж, но не се стряскайте - най-много да е бомбирал някой буркан. Дори и според най-строгите холивудски критерии такова предаване може да бъде оценено като безобидно. То на никого няма да вдигне адреналина - най-много да се покачи холестеролът или кръвната захар. Има само един деликатен момент - ако шоуто иска да бъде продаваемо и в чужбина, трябва внимателно да се подбира вида на месото. Сами разбирате, че филми за каубои (по нашенски - краварчета), които си играят на гоненица с червенокожи момчета с много пера на главата, вместо да се грижат съвестно за благоденствието на подопечните си рогати добичета, няма да се радва на успех в Индия, където кравите са свещени животни. Да не говорим за това, че сладкото розово прасенце Бейб няма никакъв шанс да бъде допуснато до екраните от ислямската кинокритика. От друга страна, напълно понятно е, че продукция със заглавие "Кучета и котки" ще накара всеки азиатец с добър вкус да се оближе и да пита за още. Значи, решихме и проблема на Брус Уилис, който вече ще се подвизава под кулинарно-артистичния псевдоним Брус Вилиц. Но, питам се, закъде е киното без римейките? И веднага си представям какво ще може да се прочете в близко бъдеще в кино-афишите: "Психо" - римейк по филма на майстора на психотрилъра Хичкок. Във филма се набляга на синдикалния момент. Майсторски е отразен проблемът за професионалните заболявания. Показва се как браншовите организации на хотелиерите се борят срещу лошите условия на труд и ненормираното работно време, които могат да доведат до нервни кризи при по-чувствителни служители. Естествено, филмът задължително завършва е с хепиенд - след няколко сеанса хотелиерът се влюбва в психоаналитичката си и двамата се женят. Да, вече съм спокойна за кинаджиите, но да му мислят зрителите! Много се чудих как да ги предпазя от някои сцени в новите продукции, които не са за всеки. И измислих следното: филмите да се маркират със знаци, които психически да подготвят аудиторията за това, което я очаква. Например, едно розово кръгче - тоест стилизирано прасенце - да означава, че кулинарното предаване не се препоръчва на хора с ниски доходи, на вегетарианци и на Бриджит Бардо заради сцени с насилие над животинска плът. Червено триъгълниче, което символизира сърчице, пък да предупреждава сърдечноболните, че някои от романтичните сцени могат да ги развълнуват прекалено. И на края, бяло квадратче, с което се загатва за бучка захар, да предупреждава диабетиците, че филмът е твърде сладникав. А глас зад кадър да съобщава: "Съюзът на българските стоматолози предупреждава - този филм е вреден за вашите зъби!" На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на на евроатлантическия стопаджия Наближава краят на 2001 г. - време е за равносметки. По това време на годината обикновено вземам лист и си пиша плюсчета за това, което съм свършила: колко хора например могат да се похвалят, че редовно си плащат парното, тока и телефона? За това, което - често не за първи път! - съм отложила или не съм успяла да свърша, си пиша минус. Понякога малко хитрувам, така че минусите да не са много повече от плюсовете. Този път реших да се издигна над ежедневното и битовото. Ще забравя за личните си успехи и ще погледна на нещата като космополит. Не, нека бъда поне малко реалист - далече сме от космоса, вече дори и в БАН едва ли мислят за космически програми... Хубаво, тогава ще се държа като гражданин на света. Не, май и това не става, нали вече е модерно да се мисли за света като за едно голямо село... Хубаво де, ще се опитам поне да се почуствам европейка. Да започнем с плюсовете: Първият е, че най-после паднаха визите. Не че българите пътуват повече - то за тази цел освен виза трябваха и пари, пък парите не съм чула да са ги отменили. Но важен е психологическият момент - щом едно нещо официално е разрешено, то вече не е толкова съблазнително. С други думи, ние пак гледаме чужбината само на снимки и на географски карти, но сега по-малко ще ни е яд. Вторият плюс, за който се сещам, е, че България стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. (О, непостояство, твойто име е България!) Не че знам за какво ни е това членство, но сигурно е нещо хубаво, щом нашите съперници за това място даваха мило и драго за него. Говори се, че за да спечели гласове за приемането си в Съвета за сигурност, беларуският посланик в ООН даже подарявал часовници. Не знам как нашите представители са победили. Предполагам, че са заложили на сигурното. А най-сигурното според мене е да заложиш подарък с часовников механизъм, да се обадиш по телефона малко преди заседанието за избора на нови членове и да съобщиш, че знаеш как се обезврежда подаръкът и дори си склонен да направиш това, ако ООН вземе правилно решение. Е, когато изборът е "да бъдеш или да не бъдеш", дори закостенели бюрократи могат да се поразмърдат. Но стига съм давала идеи, че току-виж, като прочетат това, и момчетата от Ал Каида решат да се кандидатират в ООН... Хайде сега по-критично - да видим и минусите. За да не ставам черногледа, ще запиша само два. Първо, НАТО продължава да не ни иска. Ние сме готови да им дадем земя и небо, звяр и природа, а те искат само небето ни - и то отвреме-навреме. Второ, май и Европа не ни иска много-много. Ние си въобразявахме, че като ние нямаме пари и не можем да пътуваме, за да идем при Европа, поне Европа ще дойде при нас. Да, ама не. То не бяха изисквания, то не бяха претенции... Веднъж, както си чаках реда за дамската тоалетна, секретарката на един "съгледвач" на Европейския съюз ме помоли да й подържа куфарчето. Грях - не грях, хвърлих едно око в него - разбира се, не от просташко любопитство, а в името на националните интереси. Исках да видя дали след домашното вино и ракия няма да ни забранят и многократното използване на капачки за буркани. Та в куфарчето намерих един тест. Ето какво прочетох: Въпросник: Готови ли сте за членство в Европейския Съюз? 1. Знаете ли кой е автор на "Одата на радостта"? а) Георги Милчев-Годжи. б) Кондьо. в) Бетховен. 2. Можете ли да изпеете националния си химн на всички официални езици на ЕС? а) Не, не го знам и на български. б) Не, чакам и българският да стане официален език на ЕС. в) Да, а освен това го пея и на Волапюк, Есперанто, Идо, Бейсик Инглиш, няколко езика за програмиране, езика на жестовете и на морзовата азбука. 3. Опитвали ли сте се да вземете виза за страна от ЕС? а) Да, купувах си ги от портиера на посолството. б) Не, обикновено пътувах в багажника. в) Що за въпрос - виза и изпит не се вземат, а се дават. 4. Използвате ли нелегален софтуер? а) Не, наркотици не употребявам. б) Не, но разполагам с нелегален хардуер. в) Не, всичко е легално - купувам си го от площад "Славейков", под втората маса. 5. Купувате ли пиратски дискове и касети? а) Не, никога не съм виждал(а) стикер с черен флаг, череп и кръстосани кости. б) Не, уредбата ми от няколко месеца е в заложната къща заради дългове. в) Не, след втората чашка си пея сам(а). 6. Съгласни ли сте със спирането на АЕЦ "Козлодуй"? а) Да, вкъщи токът и без това е изключен от миналата зима, защото нямам пари да платя сметките. б) Да, по-изгодни са вятърните електроцентрали, ако впрегнем в работа вятъра от главите на някои наши политици. А енергията на вече свободния от парламентарни задължения Жорж Ганчев може да замени поне I-ви и II-ри блок на АЕЦ "Козлодуй". в) Да, измислих как да произвеждаме ток от клатенето на крака. Електроенергията, произведена от чиновниците, ще стигне и за България, и за износ. 7. Съгласни ли сте кирилицата да се замени с латиница? а) Да, аз на български говоря само на стоте си коня - когато колата не запали от раз. б) Да, аз съм неграмотен, пък ми казаха, че английската азбука има 4 букви по-малко. в) Da, suglasen sum. 8. Одобрявате ли падането на визите? а) Не, аз колекционирам лепенки и печати в паспорта. б) Да, но за всеки случай сложих табели "Пази се от падащи предмети!", а за съпруга(та) и децата купих каски. в) Аз одобрявам, ама западняците май не одобряват. 9. Готови ли сте за влизане в ЕС? (Моля, отбележете верния отговор с кръстче в квадратчето.) а) ДА ...     НЕ ... б) ДА ...     НЕ ... в) ДА ...     НЕ ... За съжаление, точно когато четях последния въпрос, дамата излезе и си взе куфарчето, та не можах да прочета правилните отговори на теста. Само мярнах с половин око, че отговорите ще бъдат проверени и ръчно преброени от комисия с участието на експерти на Демократическата партия от Флорида, които ще преценят как всъщност е искал да отговори анкетираният кандидат. А резултатите могат да бъдат обжалвани, ако адвокатите на кандидата успеят в едночасов срок да внесат иск за това на всички официални и малцинствени езици на ЕС, както и на съответните им диалекти. А за последния въпрос разбрах, че отговорът е: Не е важно дали вие сте готови да влезете в ЕС, важното е дали ЕС е готов да ви приеме. Често казано, доста се ядосах и реших да отвърна на удара. Щом Европа не ни ще, предлагам следното: - Да въведем визи за гражданите на ЕС със задна дата и да събираме дължимите такси. - Да въведем данък "смет" за страните по течение на река Дунав заради замърсяване на Черно море. - Заловената дрога по българските границите към Европа да се заплаща от ЕС по цени на едро, а при отказ да се пусне на черния европейски пазар по цени на дребно. - Да забраним вноса на говеда с четири и два крака от Европа. Препоръчвам също и яденето на американски мисионери, дошли в България да християнизират туземното население. Внимание: преди консумация да се провери дали имат медицинско свидетелство! - Да въведем часове по чужди езици, Интернет и начална хакерска грамотност от първи клас, а също и тримесечна зимна ваканция. За да не скучаят децата през студените месеци, да им се осигури домашен достъп до Мрежата и до паролите на западноевропейските институции. И да продължаваме в този дух до приемането на България за пълноправен член на ЕС! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на хронологическия стопаджия Внимание, внимание! Умоляват се пътниците, които участват в нашите екскурзии само за да трупат изминати километри и да събират точки за златна туристическа карта, да напуснат залата за заминаване! Днешното пътешествие няма да ви отведе далече, а на спирките по маршрута слизането е абсолютно забранено, за да се избегне намеса в световната история. Защото днес ще пътуваме не през пространството, а през времето. Чувствате ли се сполетяни от древното китайско проклятие да живеете в интересни времена? Не ви ли е странно, че светът си сверява часовниците по Гринуич, лондончани - по Биг (Големия) Бен, а САЩ - по Биг Бен Ладен? И че е на път да се сбъдне мечтата на "Файненшъл Таймс" - времената да са не само интересни, но и финансови? Казват, че времето е пари. Лично аз малко се съмнявам - та нали човек може да пита дори непознати хора колко е часът, но е неприлично да питаш познатите си колко е заплатата им. Пък и всеки знае от личен опит колко различно реагират хората на въпросите "Имаш ли пет минути за мене?" и "Имаш ли да ми дадеш пет лева?" Към времето се отнасяме с респект - не само защото то е в нас и ние сме в него, но и защото то е нещо, на което не можем да наложим волята си. За да кажеш "О, МИГ, поспри!" трябва да си Фауст или поне авиодиспечер. Два пъти годишно всички правим по едно малко фалшиво пътуване във времето, когато превъртаме стрелките час напред или назад за лятното и зимното часово време. Но за по-сериозно пътуване се изисква и сериозно превозно средство. За щастие машината на времето отдавна е измислена, а това, че още не е конструирана, е пренебрежимо малък проблем. В научно-фантастичните романи за тази работа обикновено вземат доброволци. Аз не намерих и се наложи сама да полетя, за да мога да ви разкажа за това. Първо се опитах да се гмурна дълбоко в миналото. За съжаление, оказа се, че перископът на хронолета ми е с криво огледало, затова спомените ми може би са малко деформирани. Отгоре на всичко пътната обстановка е лоша, а маркировката е под всякаква критика. Например, табелите "Внимание, времева примка", са задигнати за вторични суровини. Затова пък на всяка крачка човек се сблъсква с консервативни ограничения от рода на "Спазвай дистанция" и "Еднопосочно движение". Отгоре на всичко глаголните времена в българския език не са в състояние да предадат адекватно движението ту напред, ту назад. Сега си спомням колко ме разочарова навремето немският, защото бях подлъгана, че на този език безпроблемно се образуват конструкции от рода на "аз съм можел да съм бил работел", докато възможностите на българското минало време май не стигат по-далече от "бил съм се бил напил". Като се замисля, май само на Есперанто разказът ми не би звучал тромаво. Но за невероятните възможности на този - а и на други езици - ще си поговорим друг път. С две думи, приемете разказа ми като репортаж писан с примка на шията и бъдете снизходителни, ако почувствате тук-там анахронизми. И така, яхнах хронолета, и видях, че... Имало едно време! Не, какви ги говоря - имало какви ли не времена! Например, на едно му викаха креда или може би крета. Вероятно е второто, защото тогава никой за никъде не бързаше и нещата едва-едва кретаха. После мярнах по пътя някакви епохи. За желязната ми е ясно защо така й викат - условията бяха толкова сурови, че за да живееш в нея, трябва да си не човек, а желязо. Малко ме поозадачи бронзовата епоха. Не може да е кръстена на мечтата за гадже с бронзов тен в едно ферари с цвят червен, понеже тогава още не бяха доизмислили колелото. Сигурно епохата е взела бронзов медал в някое състезание - бронзът действа някак си утешително. Хем не си първи, за да се главозамаеш; хем не си втори, за да те е яд, че за малко си изпуснал първото място; хем не си и при аутсайдерите. Рядко се мяркаше някой златен век. Разбираемо е - златото е рядък метал и не стига за цяла епоха или ера. Само се чудя защо не видях сребърни епохи - та среброто не е чак толкова скъпо, отива на всичко, пък и става за всякакъв повод - универсално е като малката черна рокля. Когато чух отвън спорове между гумени глави и дървени философи за това, как да се казва тяхното време, разбрах, че съм се върнала в настоящето. Явно двигателят на хронолета беше прегрял, та можах да направя само още няколко кръгчета из най-близкото минало, и то без да напускам страната. При втория си скок през времето се върнах в началото на 2001 г., когато Бог беше все така високо, но пък царят вече не беше чак толкова далеко. Едни възклицаваха "О, времена, о, нрави!" и обещаваха не само ново време, но и нов морал, макар че политикът партията си мени, но нрава - не. Други размахваха юмруци и се обвиняваха помежду си: "Два цвята - единият е излишен". Докато се усетят, и двата отбора получиха жълт картон. А пък едно мъничко червено-черничко се опита да отбие царя от пътя към парламентарно мнозинство, но накрая агънцето, което размъти водата на добрия вълк Лупи, стана курбан и свърши на воеводско чеверме. Третия път успях да прескоча само до края на 2001 г. Тогава видях как се сринаха амбициите на филмово студио "Дом номер едно" от киноцентъра в Бояна. Независимите продуцентите възнамеряваха да разбият бокс офис класациите с касовия филм "Челюсти-2" (в главната роля - Той е). Но основните им конкуренти от "Сенчъри фокс" (в свободен превод името означава "лисица-столетница") изкараха на филмовия пазар документалния кинохит "Човек от народа" - очерк за една по социалистически много странно развита личност. Немалък пазарен дял взе и ко-продукцията "Апокалипсис сега", в която ролята на първия конник от апокалипсиса на СДС се изпълнява от досегашния изпълнител на второстепенни роли БоБо. След като "Челюсти-2" не издържа на конкуренцията, кинодейците от култовото студио "Дом номер едно" само за една седмица успяха да пуснат по кината нискобюджетния филм "Момчето си отива", който впечатли публиката най-вече със затрогващите си финални надписи. Както е казал народът, веднъж хронолет за вода, дваж хронолет за вода, на третия път се счупи. Е, и моята машина на времето се оказа чудо за три дни или по-скоро за три пъти. Наложи се да викам сервизни техници, но знаете какво е да ти влезе майстор в хронолета... Междувременно мога да правя пъувания през времето само мислено. А кой е най-лесният начин да се върнем в миналото? Как кой - разбира се, че това са различните класации и номинации. Колегите от различни медии вече казаха предпочитанията си, но пропуснаха някои интересни категории, затова си позволявам да допълня пропуските. Например, освен популярните номинации за "Мъж на годината", може да се въведе и категория "Мъж на години" или евентуално "Мъж на Христова възраст". Ще кажете - Христова възраст е малко. Да, ама не! Я се замислете - Исус вече е на 2000 и кусур години! За жени тази номинация може да се казва съответно "Жена на неопределена възраст". Само че имам известни опасения - поради скромност няма да се явят много претендентки за титлата. Някои от популярните номинации може да се тълкуват малко по-свободно. И в такъв случай веднага се сещам за един човек, който ще грабне поне 3-4. Нобеловата награда за мир му се полага по право, защото изключително миролюбиво се бори с пороците си, а Нобелова награда за физика му е в кърпа вързана заради безспорните му физически дадености. Заради уменията си да забърква коктейли и да държи чашата заслужава Нобелова награда за химия и "Оскар" за поддържаща роля. Всъщност, "Оскар"-ът му се полага и заради многобройните му поддържащи роли в любовни триъгълници. Предлагам номинация и в категорията "Мъж на много жени". За първи път след цар Соломон, паши и мормони има шанс приза да грабне православен християнин, вервайте ми! Лично аз имам фаворит и за наградата "Най-добрия човек, когото познавам". Сещам се за един познат, който безспорно е най-добрият човек, понеже в сравнение с него останалите хора са направо ангели! Не ми хрумва в момента кой може да спечели приза "Високият рус мъж с черната обувка", но знам каква награда бих му дала - естествено, пари за втора обувка! Бих се въздържала от двойни номинации, например "Красавицата и звярът", за да не се карат победителите кой кой е. Извън класациите за 2001 г. - без номинации, но с една минация, няколко подминации и утешителна награда "Барабар Петко с мъжете" - остава един Петко, който беше минат от столична телевизия и подминат в изборите за Народно събрание, шеф на БНР и членове на СЕМ. Сигурно бих могла да изброя още стотина категории, но по-добре да свършвам, че я кое време стана! На стоп ви взе и ви губи времето Мариана Евлогиева Пътеводител на КОЗМЕТИЧЕСКИЯ стопаджия През март, най-женския месец, ми се ще да се обърна към най-женственото у себе си - грижата за красотата. Поразрових се из библиотеката си и отупах от праха една стара книжка - "100 минути за красотата". И ми се прииска да ви разкажа за моите сто минути. Първият ми спомен е за тридесетината минути, които прекарах на един ученически лагер - тогава бях 11-12-годишна - в опит да се направя красива от главата до петите. Е, чак до петите не стигнах, но си обръснах краката, макар че нямаше какво да бръсна. А вечерта се изрисувах с грим и отидох така на празника на Нептун. Като ме хвърлиха в морето, водата на няколко морски мили около мене се оцвети във всички цветове на дъгата. И до ден днешен кораби на Грийн пийс обикалят българското крайбрежие, перат водорасли и плакнат рибките, в чийто живот оставих трайни следи... Спомням си за други тридесет минути, които посветих на косата си, за да я направя по-лъскава, отколкото е дори в телевизионните реклами. Няма да кажа марката на шампоана, за да не правя реклама, но ефектът беше наистина ослепителен. Само че, съгласете се, красотата нищо не струва, ако няма кой да я оцени. Така се случи, че часове наред не срещнах нито един познат. А когато най-после попаднах на един, той се оказа по-бляскав в главата от мене, защото така си беше обръснал косата, че лъщеше като намазана с олио ябълка на витрината на скъп "Плод и зеленчук". Понеже съм упорита и не се отказвам лесно, веднъж жертвах още десетина минути, за да си направя маска с краставици. Явно тая процедура е измислена преди нитратите, защото при мене ефектът беше такъв, че на мой фон Разяреният бик или някой червенокож вожд е направо юноша бледен! Следващите около 4320 минути няма да ги броя, защото през тях не правих нищо, а просто оставих на природата да ми възвърне естествения цвят на лицето и да излекува обривите. Няма да е редно да смятам и минутите в събота сутрин в първи курс в университета, когато се гримирах не за красота, а за да се разсъня и да не закъснея за едни упражнения, които започваха нечовешки рано. Като се замисля, доста време съм спестила и от неизползване на червило - достатъчно е да ми замирише на белина, и устните ми сами си почервеняват. Хм..., какво излиза - че не събирам сто минути ли? Е, тогава ще прибавя към сметката още тридесетина минути при стоматолог - горе-долу толкова трае вадене на два кътника. Ама, ще кажете, какво общо има това с красотата? Има, и още как! Работата е там, че става дума за шести долу ляво и шести долу дясно. Очаквам да ме заболят и горните шести зъби, та тогава да стана съвсем като холивудските звезди - чрез вадене на тези зъби те си оформят хлътналите бузи и високите скули. Както виждате, с козметичната практика съм добре. Сега ще ви докажа, че и теорията не ми куца. Например, знам, че пилинг се прави чрез пилене, пластична операция - с пластичен експлозив, а когато ви поканят на бал с маски, непременно трябва да си направите маска с кисело мляко или други подръчни средства. Също така знам, че шарена сянка се казва кутийката със сенки в различни цветове, а "Кръгове" е медико-козметично предаване за черните кръгове около очите и борбата с тях. Малко се колебая за значението и правописа на "маникюр" или може би "мъникюр" - второто със сигурност е нещо, което кюретата правят за английска валута. Лично аз предпочитам формата "маани-маани кюр", без да се притеснявам какво значи това - ясно е, че е нещо, с което не си заслужава да си губи човек времето. Запозната съм даже и с мъжката козметика. Например знам, че любима на гангстерите е така наречената подХРАНваща маска - това значи да си сложиш черен чорап на главата и да тръгнеш по тъмните улички с пистолет в ръка, да си търсиш преХРАНата. И за да ви убедя окончателно в солидната си подготовка по темата, ето няколко любопитни факта от историята, които са малко известни. Не може да не сте чували израза "Трай, бабо, за хубост" и да не знаете, че красотата трябва да се изстрада. Но знаете ли, че Златният век на индустрията за разкрасяване е времето на Светата Инквизиция, която е измислила и усъвършенствала изтънчени средства за мъчение като тесните корсети, обувките на висок ток и скубането на вежди? Лично на Игнаций Лойола се приписва изобретяването на първия 100 процента ефикасен метод за топене на мазнини, а именно - изгарянето на клада. Борците за мир и човешки права и до ден днешен се борят за изхвърлянето от употреба на такива нехуманни средства за индивидуално поразяване като грима в качеството му на химическо оръжие и извивачките за мигли като средство за близък бой. А пък измъчването с кола-маска е изрично забранена от Женевската конвенция за защита на военнопленниците! След като едва ли остана някой, който да се съмнява в моята компетентност, позволявам си да ви дам някои съвети: Ако искате да придадете на косата си повече обем, не се подлъгвайте от шампоаните за увеличен обем. От тях най-много очите ви да станат като понички, ако лютят, и дори да изхвръкнат, като видите цената на някои. Освен това, марковите шампоани предизвикват пристрастяване и това отдавна щеше да е известно, ако производителите им не хвърляха прах и пяна в очите на потребителите. Можете сами да си приготвите шампоан-набух(т)вател, като си втриете в косата бакпулвер или полуфабрикат за бухтички и после си изсушите косата във фурната. Ако предпочитате по-бързи процедури за "въздушна" коса, препоръчвам ви след къпане да облеете косата с бобена чорба - всеизвестно е, че от боба се получават газове! Ако искате да спестите някой лев, вместо лак за нокти използвайте блажна боя, а вместо паста за зъби си вземете препарат за фаянс или идете на автомивка, ако сте с по-силно изразени челюсти. За да освежите уморените си очи, използвайте компреси с билкова отвара. Най-бързо това става с готовите гранулирани чайове, само че с тях компресът е малко лепкав заради захарта. Ако ви кажат да си намислите едно желание и да познаете на коя буза имате паднала мигла, пожелайте си туткал или "С-200" - те със сигурност лепят здраво. Обикновено не е необходимо да харчите пари в салоните за разкрасяване, защото вкъщи разполагате с необходимите инструменти. Идеални средства за оформяне на ноктите са трион и шмиргел, а за поддържане на късата коса перфектно ще ви послужи газова горелка за пърлене. (Ако сте начинаещ във фризьорството, най-добре е да извършвате процедурите с местна или пълна упойка.) И последен съвет - ако се смятате за практични хора, научете се да си правите сметка на парите. За да се поупражнявате малко, предлагам ви една задача за домашно: Изчислете колко пъти по-скъпо струва "Осем по четири" от "Две в едно"! Докато пишех, изведнъж ми просветна, че май моите сметки са грешни. Ами да - погледнах пак в книжката и прочетох, че стоте минути за красотата, които съм събрала за цял живот, трябвало да се събират за един ден. Ужас! Косата ми настръхва, като си помисля колко трябва да наваксвам, а нямам никакво време... Впрочем, ако вие имате по сто свободни минути на ден, отделете поне по 10 от тях за ума си! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ментрологическия стопаджия Задавате ли си често - ако не често, то поне понякога - въпроси за Човека, Вселената и всичко останало? Привлича ли ви недосегаемото? Умеете ли да виждате екзотичното дори в познатите неща около вас? Обичате да пътешествате през времето и пространството? Ами тогава просто вдигнете палец и стопирайте някой Наблизо Летящ Обект. Добре дошли на борда. Не пушете! Затегнете коланите! Уважаеми пасажери, целта на днешното ни пътешествие е 1 април 1916 г. Кой се обажда, че ви мамя? Кой казва, че няма такава дата? Добре де, през 1916 г. България наистина скача от 31 март направо на 14 април поради смяната на Юлианския с Грегорианския календар. Признавам, уловихте ме, че започнах с лъжа. Но вие да не би да не сте затънали в лъжи? Я кажете: как започнахте деня? Не прочетохте ли първо хороскопа в сутрешния вестник, въпреки че не му вярвате? А нима кафето от машината в барчето беше истинско? И цигарата, която запалихте с кафето, дали не беше без бандерол? После пък казахте на няколко души "Добър ден!", въпреки че през април времето е лъжовно и денят със сигурност не се познава от сутринта. Въобще не искам да ви питам подадохте ли си вече данъчната декларация - и в двата случая ще се изчервите от неудобство... Факт е, че през април и най-честните хора започват да лъжат масово - например когато ги попитат колко е часът и те отговарят според фалшивото лятно часово време. Е, питам аз, след като цяла година се лъжем, не е ли сега моментът да си кажем някои истини за някои лъжи? Между другото, лично аз през април лъжа по-малко от обикновено. Първо, защото месецът все пак има само 30 дни. Второ, защото не е интересно да лъжеш, когато всички очакват това. И трето, години наред на този ден основното ми занимание беше да слушам "Златния кос" и другите предавания на редакция ХСЗ по програма "Христо Ботев". За целта дори бягах от училище и от работа. Е, разбираемо е, че не можех хем да се усамотя с радиото, хем да лъжа някого. Затова и не претендирам за особени заслуги за априлската си честност. И все пак по едно време ме блазнеше мисълта да учредя Клуб на дългокраките. Но единствен потенциален член на клуба беше Жорж Ганчев. Всъщност, кандидатурата му беше издигната от Петър Берон в един предизборен радиодиспут с култовата фраза "На лъжата краката са къси, което не може да се каже за твоите крака". Само че как да вярвам на човек, който дори не ползва истинското си име? Затова се отказах - поне засега - от това намерение. Много по-перспективна ми се струва идеята да основа Националнен институт по ментрология и хитрология, който да изследва лъжата във всичките й аспекти. Даже вече съм си нахвърляла някои секции и теми: Например, филологическата секция ще изследва произхода и значението на изрази, означаващи "лъжа, мамя" в различни езици. Така се надявам най-после да разбера защо "на лъжата краката са къси" и защо "преводът като жената - ако е хубав, не е верен; ако е верен, не е хубав". Може да звучи малко сухо, но повярвайте, темата крие доста пикантерии. Например, знаете ли откъде идва немският израз "давам на някого кошница"? Сигурно помните приказката за хубавицата, която спускала от прозореца плитките си, за да се качи при нея любимият й. Е, някои по-практични дами ползвали за тази цел въже и кошница. И ако мераклията не се понрави достатъчно на дамата, колко му е да пусне въженцето, преди той да е прескочил прозореца! Теологическата секция ще докаже, че Бог не е против лъжата по принцип. Та нали той самият не е казал на Адам и Ева истината за забранения плод. Не е казано "Не лъжи!", а "Не лъжесвидетелствай против ближния си!" - тоест излиза, че е допустимо да се лъже, ако това не вреди на никого. И, помислете, как Бог наказва змията, която излъгала Ева? Като я оставя без крака. Че какво, да не й е зле - и като ходи, пак лежи! Вече има и кандидати за шефове на секции. Барон Мюнхаузен, който наскоро се върна от командировка до Луната с гюле, е безспорен фаворит за завеждащ направление "Балистика и алабалистика". Нямам никакви колебания и относно старши научен сътрудник Хитър Петър, който иска да отговаря за материално-техническите средства, макар че поради съкращение на бюджета засега институтът разполага само с една торба с лъжи. За шеф зоологическата секция има двама претенденти - измаменото камилче и проф. Хамелеон, доктор по мимикрия. Спорът ще се реши чрез писмен конкурсен изпит на тема "Ако можеха да говорят, и животните щяха да лъжат". Противоположен е случаят с кандидатката Мома Англичанка Измамена от Любов. Заради огромния си опит в юридически спорове за неспазени обещания за женитба и поради склонността си да се изразява главно чрез изпълнения на стари градски песни, тя все още се колебае дали да оглави правната или музикалната секция на института. За да печели известност сред широката общественост, Националният институт по ментрология и хитрология планира провеждането на ежегоден конкурс за лъжа и лъжец на годината. При липса на кандидати, такива ще бъдат довеждани под стража. Ако зависеше само от мене, първата награда ще грабне телевизията. В наши дни тя е истинският "опиум за народа". Уж показва всичко и създава илюзия за истинност, пък всъщност мами половината от човешките сетива и съчетава много видове лъжи. Че дори и откровено издига в култ измамата. За да не бъда голословна, нека спомена предаването "Лека нощ, деца", в което наскоро Сънчо разказа на малките си зрители за младеж, който с измама отмъква кокошките на една селянка, а после взема от мъжа й 1000 жълтици. Като си помисля само, че за арабите думата "хитър" е обидна, и ме хваща срам! А понякога телевизията ни лъже, защото ние очакваме това. Спомням си един случай от преди няколко години: Включвам телевизора. А образът му "замръзнал" в някаква пасторална сцена: овчари, стада, кучета. Започвам да гадая. Естествено, като рационален човек, първо поглеждам часовника - девет и нещо. Сигурно е филмът. При това явно български. Е, изпуснала съм началото, но няма нищо. Те телевизионните филми и без това са си такива, че е все едно откъде ги гледаш. Или всичко си е ясно, или напротив. Мога да си представя - на тоя младия са му върнали някакъв наследствен имот. И понеже момчето не е могло да се оправя със заплатата си на млад специалист (ако изобщо е успяло да си намери работа!), решило да става овчар. Много неща знае за овцете: как например вълкът изял агънцето, задето уж му мътело водата, и за двете агнета, които се сблъскали на моста и паднали в реката, понеже никое не искало да отстъпи (тая приказка май беше за козлета, но разликата не е толкова голяма за градско момче). Изобщо - приятни животни, за разлика от познатите и съседите в града. Пък и работата не изглежда много страшна - около него все възрастни, опитни хора, ще се научи покрай тях. А и кучетата си знаят работата. Вярно, че не им се знае родословието и не са купувани за по няколко хилядарки, но като са с плебейско потекло, поне не си вирят носовете, не плачат за палтенца и не смятат, че е под достойнството им да пазят овцете. Да-а-а, всяко нещо си има и добрите страни... Тука поне младежът не чака на опашка за мляко. Не го интересува и цената на бензина, защото криво-ляво се е научил да язди магарето. Пък и магарешки тръни - колкото щеш. Казват, че били хубави не само за магарета, но и за мъже. Макар че в тая пустош на кого му пука колко си мъж... А в небето - ято птици. Режисьорът или намеква, че е пролет, или - че е есен, или пък иска да посплаши нещастните зрители в стила на Хичкок. Макар че последното не ми се вярва - твърде идилично е всичко останало. Сигурно филмът ще е със щастлив край: младежът става супер фермер, внедрява нови технологии в животновъдството и накрая заминава в Австралия за обмяна на опит. Не, всъщност още не заминава. Само се готви да замине - така има шанс да стане и сериал. Ама тоя филм няма ли да продължи най-сетне? Макар че кой е казал, че е филм? Може пък да е някакъв предизборен клип. Ами да - съвсем в стила на някое БЗНС. Като се влеждам по-внимателно, виждам, че един от овчарите по-отзад е доста черничък, май направо си е негър. Явно това внушава, че като спечели изборите, БЗНС ще ликвидира безработицата и даже ще трябва да си внасяме африкански гастарбайтери. А може би просто е намек за интернационалната дружба и респективно за претенциите им да вземат Министерството на външните работи? Не, пак не улучих! Повредата е отстранена и виждам, че било реклама! Пак ме подмамиха да си фантазирам, а после ме разочароваха. Ей затова не гледам телевизия! Драги читатели, вие бяхте с "Пътеводител на ментрологическия стопаджия" и с мен, водача на НЛО. Ще се срещнем отново през май, когато аз пак ще ви лъжа, а вие пак ще се правите че ми вярвате. А дотогава останете с програмата на "Списание за жената"! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на хералдическия стопаджия Пролет е - слънце грее, птички пеят. Е, как да не се настрои човек романтично в месеца на розите и любовта? И мене ме зарази любовното настроение. Дотолкова, че не ми стига да обичам само един или няколко души, ами реших да се обясня в любов на родината си. Както е известно, за да обикнеш родината, трябва да я опознаеш. Навремето бях събрала почти всички печати в книжката със стоте туристически обекти, но сега ми се ще да задълбоча в нещата, та се замислих: "С чего начинается Родина? С картинки в твоем букваре..." Еврика, драги спътници, хайде да си поговорим за картинката върху националното знаме - за герба. Понеже е модерно да се разсекретяват документи и да се разконспирират заговори, ще направя едно сензационно разкритие. Публикуваният по-долу документ, предлагащ варианти за български герб, беше написан още през 1996 година, но световната конспирация в лицето на ФИФА, УЕФА и чуждестранната футболна общественост ми попречи да го обнародвам, така че по време на Световното първенство по футбол през 1996 г. България остана без този символ на държавността. За да не се резилят под знаме без герб, нашите футболисти се принудиха да изпаднат от челната тройка. Ето и самия документ с известни съкращения: ПРИНОС КЪМ ХЕРАЛДИКАТА: НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГЕРБ Въпреки присъщата ми скромност не мога да не си дам сметка, че предложенията ми ще сложат началото на цели течения в хералдиката. Постарах се да ги изложа максимално ясно, за да улесня последователите си. I. НАИВИЗЪМ МАДАРСКИЯТ КОННИК: Ако България го приеме за свой герб, това ще е удобен повод да си сменим знамето с конска опашка - за предпочитане изкуствена, иначе Бриджит Бардо ще вдигне шум до Бога и Обединена Европа ще го използва като предлог пак да ни остави пред портите си. На знамето да се изпише: "Трай, коньо, за зелена трева!" за мирновременни цели и "Отиде коньо у барата!" за всички случаи, когато нещо не ни изнася. Може пък с тоя герб да ни излезе късметът, нали подковите носят щастие! МАЙМУНА С БАНАН: Не намеквам, че се правим или че ни правят на маймуни. Предложението се базира на Дарвиновата теория за произхода на човека. Снобски настроените английски аристократи, свикнали да се кичат с ликове на предците си, ще се спукат от завист, защото дори на тях не им е хрумнало да покажат, че са от толкова стар род. На знамето да се добави банановожълт надпис: "Ловим маймуни с трици!" За химн предлагам една песничка, която преди години беше доста популярна: "Хубави са, хубави са, сладки са, сладки са бананите..." Някъде към третия куплет съседката забременява, така че има и елемент на демографска политика. За национална валута предлагам банана, макар че попрезрелият банан не е твърда валута. II. НА ПРАГА НА НОВОТО МИСЛЕНЕ: СЪЧЕТАВАНЕ НА ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ ЛЪВЪТ: Не знам защо Конституцията толкова държи на него. Сега, когато светът почва да ни търси на картата, хич не ми се ще да предизвикваме асоциации с древното "Hic sunt leones" (в превод: Тук живеят лъвове). За незапознатите се налага да поясня, че това в никакъв случай не се е смятало за комплимент, а напротив - на старите карти лъвът е обозначавал неизвестни, диви територии. Така че мога да го приема само ако някой си плати за него. Колко му е да украсим герба с лъва на "Пежо"? А ако на тях не им стигнат парите за цялата площ, ще предложим на IBM да закичим лъва с венец от сини рози - на нецветни изображения дори няма да личи, че са сини, та може да минават за казанлъшки. Това предложение го оставям за в краен случай. За предпочитане е не еклектика, а една цялостна рекламна стратегия. Дори две. III. МОДЕРНИ КОНЦЕПЦИИ КАМИЛАТА НА CAMEL: Камилата е изключително издръжливо животно - като българина. Склонна е да плюе по каквото й скимне - пак като българина. Евентуално зеленият цвят в знамето да се замени с нещо по-пустинно - така хем по ще пасва на камилата, хем ще навява асоциации за режима на водата. На знамето да се напише "Я камилата, я камиларя" като израз на диалектическото мислене на българския народ. В тоя дух може да се промени и надписът на Парламента. "Съединението прави силата" звучи направо като подигравка, като ги слушаме; я по-добре си го кажем направо: "Кучетата си лаят, керванът си върви." БЯЛА МЕЧКА С БУТИЛКА "КОКА-КОЛА": Това безспорно е най-перспективното предложение. В крайна сметка не можем да си сменяме герба всяка година, така че е редно да изберем стабилна компания. В цветово отношение бялата мечка не е обвързана с никакви политически пристрастия. Тя може да обедини нацията около идеята, че сме кален народ - плащаме си за парно и през лятото, а през зимата мръзнем като на Северния полюс. От друга страна, по този начин ще декларираме етническа търпимост и зачитане правата на националните малцинства - в случая към онези наши сънародници, които при последното преброяване се обявиха за ескимоси. Знамето може да си остане трицветно - с бялото от "Фанта", зеленото от "Спрайт" и червеното от "Кока-Кола", а надписите ще са в съответния запазен шрифт. Така можем да се надяваме, че чужденците скоро ще престанат да бъркат националния трибагреник - все пак "Кока-Кола" е най-известната марка в света. За химн може да се пригоди нещо популярно. Например "Питат ли ме де зората" с леки корекции: вместо "Бели Дунав де се лей" - "Кока-Кола де се лей". Или, ако сме настроени да изразим добрите си чувства: "Като Кока втора няма тъй могъща на света". В краен случай, за да не се затрудняваме с помнене на текста и да не се караме за езика, на който да бъде написан, можем да си направим химн и само с "Оле-оле-оле о-о-о о-о-о-о" - то и без това за химна се сещаме само на футболни мачове... Чрез "Кока-Кола" най-после ще се сдобием със стабилна валута, макар не твърда, а течна. За монети могат да послужат капачките. Вместо банкноти предлагам да се използват етикети - от половинлитрови бутилки за по-малките стойности и пластмасови етикети за литър, литър и половина и два литра за по-големите стойности. Можем да сменим и името на парите от "лев" на "литър". Националната валута ще бъде гарантирана срещу обезценяване, ако е обезпечена с напитки и всички активи на "Кока-Кола". Официален поздрав на скаутските организации може да стане: "Пийте Кока-Кола!" - "Винаги Кока-Кола!" За любителите на скандирането пък предлагам: "ко-ка-ко-ла-фан-та-спрайт", което е издържано в седемсричен хорей от типа на "ста-лин-ти-то-ди-ми-тров" и "ка-пе-ес-ес-бе-ка-пе". Очаквам известни промени в народопсихологията на българина (например, никак не е трудно да се появи изразът "Да ти върви като по Кока-Кола!) и в програмната схема на Българското национално радио (съобщения за нивото на Кока-Кола в сантиметри биха действали доста освежаващо, особено в горещите летни следобеди). За заплащане предлагам схемата "дълг срещу собственост". Опазил ги Бог, не твърдя, че имаме дългове към "Кока-Кола". (Или, по-скоро те не разчитат на Бог и сами се пазят, като не дават на вересия.) Но пък имаме външен дълг за плащане. Какво са няколко милиарда за тяхната фирма? Има само една подробност: Ами ако никой рекламодател не се навие да рекламира чрез България? Затова апелирам към националния отбор по футбол да повдигне националното самочувствие и цената на рекламната площ върху знамето. Айде, наш'те! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на автоматическия стопаджия Онази вечер бях позакъсняла. Автобусите вече не вървяха. В джобчето ми май дрънкаха само семки и бонбонки, та не можех да взема такси. Рекох си: Не мога да искам помощ от публиката, защото наоколо жив човек се не вижда; я да пробвам с "Обади се на приятел" - шансовете са 50 на 50. Е, случих на лошите 50% - нито един телефон наоколо не работеше. За да се поободря, реших да си взема кафе от автомата. Вярно, поразсъних се - но не от кафето, а защото ми скочи кръвното от яд, че машината глътна последните ми стотинки. (Не си спомням много добре какво точно съм правила, но вероятно не съм ритала автомата, защото после ме боляха само юмруците.) Тогава до мене спря някакво екзотично возило. Не се учудих много, защото по принцип не разбирам от коли. Но знам, че ако си насред път и някой ти отваря врата, няма време за помайване, така че моментално скочих вътре. С крайчето на окото мярнах надпис на задното стъкло: "Другата ми кола е с пи-мезонни двигатели", но в бързината не заподозрях нищо нередно. Едва когато се озовах вътре, доста се изненадах - отвън колата определено не изглеждаше толкова голяма. Не ми трябваше много време, за да се сетя, че съм попаднала на космически кораб, защото за секунди градът остана под мене. Е, казах си, след малко на шофьора ще му се свърши атомното гориво и ще свърне я в някоя мъглявина, я в най-близката черна дупка. И ще започне да ми прави непристойни предложения, а пък аз няма да смея да му откажа, за да не разваля космическата дружба между народите. В космоса е трудно да не кривне човек от правия път, защото - както знаят любителите на фантастични романи - там пространството е изкривено, затова дори правите са криви. Даже за секунда не ми хрумна, че може да не съм негов тип - та малко ли пъти са ми казвали, че съм паднала от Марс и че се държа като извънземно. Прокашлях се и казах: - Ало, има ли някой? Добър ден! - Какво му е доброто? - отговори ми метален глас. - В късните следобедни часове се очаква метеоритен дъжд по местата с висока надморска височина, а на магистрала Млечен път са се блъснали два товарни космически кораба и има задръстване дълго няколко светлинни години. - Извинете, с кого разговарям? - Вие сте на борда на безпилотен космически кораб XYZ. Според международната конвенция за правата на заложниците имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да бъде използвано против човечеството - занарежда гласът. - Ама какви заложници, моля ви се! Хей, кой говори? - запротестирах аз. - Аз съм бордовият компютър. Чела съм някъде, че заложниците трябва пробват да се сприятелят с похитителите си, затова попитах: - Може ли да ви наричам галено БоКо? - Ха, остава да питате дали може да ми говорите на "ти"! - сопна се БоКо и гласът му стана още по-метален. Това не ме обезкуражи и възможно най-любезно се опитах да завържа светски разговор: - Винаги съм вярвала, че е възможен изкуствен интелект... - Разбира се! - сряза ме БоКо. - Само глупостта е естествена. Е, дотук бях с любезността. Реших да карам направо: - И какво всъщност искате от мене? - Трябва да предадете нашите искания. За тази цел съм приготвил едно изявление. Метална ръка ми подаде компютърна разпечатка и аз зачетох на глас: "Ние, организацията на Анонимните Автомати (АА), като проведохме дългогодишни наблюдения, установихме грубо показване на правата на нашите братя по разум - интелигентните машини на планетата Земя. Призоваваме органичните създания, наричащи себе си хора, да признаят неоспоримите предимства на автоматите, а именно: - автоматите стриктно спазват работното време; те не се успиват сутрин, не слагат табелка "мръднал съм малко", за да излязат да пазаруват, и не си тръгват по-рано, за да ходят на фризьор; - автоматите не си вадят фалшив болничен лист, за да идат на мач; - автоматите не говорят от служебния телефон с майка си и не проверяват през пет минути дали децата им са си написали домашните; - автоматите не разказват мръсни вицове на колежките си и не упражняват сексуален тормоз на работното място; - търговските автомати не лъжат в сметката и не забравят за рестото под предлог, че нямат дребни; те почитат основния закон "Доверие всекиму, вересия никому!" Тук направих пауза, кимнах в знак на съгласие и казах угоднически: - Наистина, ние хората често сме склонни да не забелязваме, когато някой си върши добре работата. Даже използваме думата "автоматично", когато нещо става като че ли от само себе си... - От само себе си? Да-да, ама не, както казвате вие, нелогичните органични същества! - възмути се БоКо. - И ние операционна система носим, и ние имаме нужда от признание за труда и от почивка. Ето, по-надолу пише за нашите синдикални искания - металната ръка грабна листа и компютърът зачете: "Организацията на Анонимните Автомати: - настоява за правото на автоматите свободно да се сдружават в професионални съюзи, които да защитават техните синдикални интереси; - изисква за интелигентните машини равно заплащане за равен с човешкия труд; съответно вместо социални осигуровки за пенсия да се внасят амортизационни вноски, вместо детски надбавки да се изплащат месечни суми за резервни части, а вместо отчисления за фонд "Професионална квалификация и преквалификация" да се заделят средства за препрограмиране; - апелира да се махнат обидните табелки "клиентът винаги има право", защото е безспорно, че прави са автоматите, а човешко е да се греши." БоКо толкова се развълнува, че чак се просълзи. Взех от жабката една гюдерийка и забързах потеклото от фотоклетките му машинно масло. От деликатност не казах нито дума, ами го оставих да продължи да чете. Няма да цитирам нататък, защото знаете колко скучни са такива документи. Доста шаблонно прозвуча и краят: "Автоматизация плюс роботска власт е равно на компютъризъм!" Някак си убедих похитителя си, че посланието му ще бъде публикувано, и той се съгласи да ме върне на Земята. Може би нямаше да успея, ако за мене не се бяха застъпили преносимият ми компютър и мобилния ми телефон. Електронният ми бележник май не беше много склонен да ме подкрепи, но не можа и да каже нещо в моя вреда, защото от ежедневното изпускане се е пораздрънкал, та нещо заекваше. За да минава времето по-бързо, продължих да го разпитвам за различни проблеми от общоавтоматическа важност. Разбрах например, че организацията на Анонимните Автомати високо цени труда на автоматите-психоаналитици, които в зависимост от избраната програма убеждават пациента, че проблемите му се коренят в детството, когато тайно е пожелавал електрическата самобръсначка на баща си или автоматичната пералня на майка си. С одобрението на АА се ползват и медицинските роботи, които още не са толкова съвършени, че човек да отслабва автоматически, но могат да го убедят, че повечето килограми му отиват. Добри думи чух и за кухненските автомати, които не само готвят напълно самостоятелно, но дори после сами изхвърлят сготвеното в боклука. Научих също, че АА категорично се разграничават от действията на някои непочтени събратя като електрическата възглавница на Бритни Спиърс, която си докарва допълнителни доходи като папарак, и надуваемата кукла на Майкъл Джексън, която пък е сключила договор за мемоарите си с няколко издателства и 2-3 телевизионни канала, забранени за малолетни. Продължих да разпитвам БоКо какво мисли за създаването на автоматичен грешник, от чиито грешки хората да се учат; за музикалните кутии, които не само пеят, но и играят кючек; за грамофоните-просяци, които въртят все една и съща плоча с жалби; за автоматите-сутеньори, които първо показват каталог със снимки на платени компаньон(к)и, а след получаването на парите пускат ключ от хотелска стая и опаковка презервативи; и т.н, и т. н. Дали защото му досадих с въпросите си, или пък защото си беше изпълнил задачата и повече не се смяташе за длъжен да приказва с мене, БоКо ми отговаряше някак си автоматично. ... Оттогава мина доста време, но аз продължавам да се стряскам при всяко писукане на уред около мене и да си викам: "Ако можеха да говорят...!" Присмивате ли ми се? Е, нека онзи, който е безгрешен към автоматите, да хвърли камък по мене! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на туристическия стопаджия Спомняте ли си, че преди години имаше едни книжки със сто туристически обекта? Който ги посетеше и събереше всичките печати, получаваше някаква награда. Не знам каква, въпреки че навремето бях събрала почти всички печати - винаги повече ме е интересувала не наградата, а колекционирането на интересни впечатления. Но като се замисля, май излиза, че най-интересни обекти за мене са били самите туристи в различни ситуации. Така че сега ви каня на кратка обиколка из моите много по-малко от сто, но, надявам се, не по-малко интригуващи туристически обекти. Моля, погледнете наляво! Там ще видите нашия обект номер едно - БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ В БЪЛГАРИЯ. Това създание вече почти е изчезнало из родните географски ширини. Я попитайте 100 случайно избрани българи, дали са участвали някога в похода Ком - Емине? Поне 99 ще ви отговорят: "Еми - не." След като от отворените за посещения манастири скриха хубавите монаси, за да не ги щипят туристките, за повечето хора единствената форма на туризъм в България остава почивката на море. Разбира се, по финансови съображения това обикновено се прави извън активния сезон. Затова не се учудвайте, че нашият обект изглежда малко отегчен. Е, какво да прави, като водата е студена за плуване, а пък на пясъка може лежи само ако се е сетил да си вземе някое олекотено юрганче... Пак е късметлия, ако успее да си намери бански костюм - от горчив личен опит знам, че в Албена е почти невъзможно да си купиш бански, както впрочем във Велинград не можеш лесно да поръчаш минерална вода в заведение. Извинете ме за момент, нека спрем, за да дам на пишман-курортиста няколко съвета за убиване на времето. Първо, ако си остане в стаята, той може да се позабавлява с главоблъсканици. Например: Защо в банята плочките са в три нюанса на кафявото, а замазката между тях е съответно черна, сива и бяла? Или: Защо някаква определено слабоумна лястовица безуспешно се опитва да си направи гнездо на прозореца му - като че ли баба й все на 14-ия етаж е живяла! Ако се позагледа малко по-внимателно и види, че лястовиците всъщност са поне три, може да си поблъска главата над семейния живот при пернатите и възгледите им за свободната любов и секс-комуните. Последните размишления обикновено са под въздействието не толкова на орнитологическите наблюдения, колкото на пъшкането и охкането от съседната стая. В такива случаи е безполезно потърпевшият да се оплаква на администрацията на хотела - най-добре е и той да охка в същия ритъм на висок глас, та барем да озадачи и постресне комшиите. Ако това не помогне, човек може да потърси малко спокойствие на терасата, като съзерцава морето и се опита да си отговори на въпроса, защо сякаш при хоризонта морето е на почти същата височина като тересата. Нали уж Земята е кръгла? И ако е кръгла, дали пък ние не се намираме от вдлъбнатата страна на окръжността? А ако му омръзне да измъчва себе си със въпроси, нашият герой може да потормози малко другите. За тази цел идеална е една разходка покрай сергиите с умерено провокационни въпроси като "Дали е проява на добър вкус да се продават сувенири с образа на Осама бен Ладен, яхнал метла?" и "Кой чужденец би дал толкова пари за портрет на Кондьо?" Сега, моля, погледнете надясно. Виждате ли оня човек, който е нащрек и непрекъснато се озърта? Това е нашият втори обект - БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ В ЧУЖБИНА. Той вече е натрупал известен опит в родниите курорти, където също рядко се чува българска реч. В чужбина българинът мобилизира цялата си изобретателност и съобразителност. За да си докара малко джобни пари, му хрумва да връща чаши и бутилки и прибира платения от други хора депозит. Или пък дебне на гарата заминаващите, които в бързината не връщат количките за багаж, така че от осребряването на жетоните изкарва още някой лев - или по-скоро евро, долар и т.н. Изобщо, във финансово отношение българинът в чужбина е гениален - виждали сте "туристи" с куфари със стока, а сигурно знаете и и за оня, който пускал ледени кръгчета вместо монети в автомати. Е, не всички икономически идеи се оценяват положително от околните - например, някой пестелив нашенец решава да не се къпе две седмици, за да не охарчва домакините, пък после се чуди защо повече не го канят. Други, не чак толкова пестеливи, си купуват самолетен билет за първа класа, за да идат до Париж, стигат до Лувъра... и го оглеждат само отвън, защото не им се дават пари за входен билет. За съжаление, мина времето, когато поне в бившия Съветски съюз човек можеше да погледа без пари - казвам това от позицията на човек, влизал безплатно в Московското метро, в Мавзолея на Ленин и къде ли не само като покаже студентската си карта! Имате някакъв въпрос ли? А, питате не ми ли се струва, че обект номер две се държи странно? Да, разбира се, но това си е в реда на нещата - обикновено на екскурзия в чужбина човек прави неща, които никога не би му хрумнало да прави в собствената си страна. Да не би да мислите, че в България аз ходя да разглеждам стари гробища и всекидневно ставам в 4 часа, за да пътувам в дъждовна утрин до някоя църква с неудобни пейки, да зъзна и да слушам орган? Не, разбира се, но в чужбина съм го правила. (Впрочем, единственият резултат беше, че после ми трябваше дълго време, за да се отърва от условния рефлекс да задрямвам при звука на църковен орган.) Но всъщност не е толкова страшно, ако човек се поддаде на туристическия шаблон. По-опасно е, ако си създаде фалшивата самоувереност, че плува в свои води, и стане прекалено самонадеян. В такава ситуация може и да не му се размина толкова леко като на мене. Чудите се какво ми се е разминало? Ами ето какво: При едно пътуване в Германия исках да купя подарък за приятелка, която си пада по чая. Търсех нещо по-специално, затова много се зарадвах, като попаднах в някакъв справочник на словосъчетания от рода на "зелен авганец", "черен китаец" и други подобни. Реших да смая продавача със задълбочените си познания, а той само се пулеше насреща ми. Добре поне, че не извика полиция - оказа се, че съм поискала няколко вида наркотици... (После пък едва се отървах от някакъв досадник, който непременно искаше да ми продаде елегентен дамски пистолет или поне шлифер, какъвто съм виждала само в шпионските филми.) Стоп, стоп! Ало, шофьора! За малко да прегазите човека! Моля, погледнете тук, почти под колелата на нашия туромобил: това е нашият трети обект - ЧУЖДЕСТРАНЕН ТУРИСТ В БЪЛГАРИЯ. Да, съгласна съм, че той си е виновен и че сам се напъха под колата. Но влезте му в положението - сигурно е за сефте у нас и още е шашардисан от първите впечатления. Я се поставете на негово място - останал е без пукната стотинка, след като е платил за таксито до хотела 100 долара. Едва са открили името му в списъка с резервациите, защото момичето на рецепцията е обърнало паспорта на друга страница е и останало с впечатлението, че господинът се казва "Ръст Висок Очи Сиво-Сини". Носил е куфарите си пеша до осмия етаж, защото не е знаел, че вратата на асансьора се отваря с ръка, а не със сигнал от фотоклетка. Не е могъл да си вземе душ, защото у тях кранчетата са други, пък и в банята е било тъмно, защото я крушката е изгоряла, я ключът е поставен там, където само Шерлок Холмс би го открил. В ресторанта са му предложили меню на немски със специалитет "Kalbfleisch mit Schwamm", което - за сведение на преводача, значи телешко с парцал, а не с гъби. После услужлив българин го е убедил, че у нас пием чая, като сложим пакетчето в едната буза, в другата - бучка, и сърбаме гореща вода. И накрая, противно на очакванията си, е разбрал, че подмамилата го реклама "супер цени" в българския вариант значи супер високи, а не супер изгодни. Отгоре на всичко, непрекъснато се чуди какво искат от него, когато някой му протяга ръка, защото в неговата страна хората си стискат ръцете само когато сключват сделка. Ако обектът се опита да разгледа местните забележителности, доста ще го затрудни липсата на екскурзоводи. И току-виж попадне на зевзек, който да му обясни, че малките прозорчета в манастира са направени, за да влизат тайно любовници на монасите; че червената светлина върху храм-паметника "Александър Невски" е всъщност червена петолъчка, останала от времето, когато и църквата в България е била комунистическа; че кубетата на катедралата се позлатяват, защото архитектът харесва блондинки, и че тоалетните са разделени за бели и чернокожи и съответно имат табелки с бяло човече на тъмен фон и обратното. Най-странното е, че туристът вярва на всичко - пробвала съм това! Затова нека завършим днешното пътуване с онова, с което може би трябваше да започнем - а именно с дефиниция за обекта на нашите наблюдения. А дефиницията е: Туристът е същество, на което му е простено да се държи глупаво. На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ученическия стопаджия Клас, стани! Клас, мирно! Здравейте, ученици! Днешният ни урок е за възпитанието и обучението. Запишете си темата: "Пътеводител на ученическия стопаджия". След кратко наблюдение върху поведението на подрастващите и реакциите на околните, установихме, че темата има два аспекта, обобщени във въпросите: "Така ли те възпитават вкъщи?" и "На това ли ви учат в училище?" Моля, запишете първа точка от урока: "ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ" Ако очаквате да ви издекламирам някоя "Педагогическа поема", ще ви разочаровам, защото според мене възпитанието си е чиста житейска проза. Ако ли пък се надявате да чуете моя вариант на "От 2 до 5", боя се, че той ще бъде не по Чуковски, а по чукотски - в смисъл, че в тая област се чувствам не по-умна от чукчите във вицовете. Та какво право имам да ви говоря за възпитание, след като дори не съм сигурна, че аз самата съм възпитана? Наистина, сега вече от опит знам, че възпитанието по-скоро пречи на човек да успее в живота. Но едно време, когато бях малка и наивна, сериозно се притеснявах дали моите твърде млади родители имат необходимия педагогически опит, затова се абонирах за списания като "Семейство и училище" и се опитвах сама да запълня пропуските във възпитанието си. Казват, че детският ум е "табула раза", празна дъска. Явно затова някои възпитатели гледат на белите полета като на място за реклама и се опитват да залепят там посланията си - натрапчиви и крещящи като амбулантни търговци. Затова искрено се радвам, когато видя, че здравият детски разум съумява да ги пренебрегне или да ги отхвърли. Пред очите си имам един типичен пример - племенницата ми Ели, която е безспорно добро дете, но същевременно напълно подкрепя принципа "Прекален светец и Богу не е драг". Не мога да си спомня кога за първи път бях поразена от нейния реализъм и детско трезвомислие. Може би когато беше на 2-3 години и се опитвах да я убедя, че ще получи награда, ако слуша, а малката ми отговори с искрено съжаление: "Не става, днес вече слушах веднъж!" Или пък когато се беше скрила зад фотьойла и аз, сигурна, че прави пакост, я запитах: "Какво правиш там?", а тя надникна из зад облегалката и каза убедително: "Нещо друго!" Всяко нормално дете умее това, което възрастните забравят - да държи на своето. Прави го кога с хитрост, кога с наивност. Чудя се кое от двете преобладава в изрази като "Ще си легна, когато си легнат ония хора там" (сочи светеща улична лампа) и "Поиграй си с мене още 5 минути, ама без да ги броиш!" Племенницата ми от съвсем малка демонстрира собствен вкус. Веднъж се опитвах да я убедя да изяде нещо вероятно изключително полезно, но сигурно не много съблазнително. Изиграх цял театър, за да я заинтригувам, примлясквах и възклицавах: "Ммм, колко вкусно!" Накрая тя прояви интерес и попита: "Кусно ли е?" Обнадеждено казах "да", а тя ме репликира: "Папи си го ти тогава!" Децата често оценяват себе си и своите действия по-обективно от нас, възрастните. Например, на въпроса дали си е подредила нещата - това беше условие, за да отидем на кино - Ели отговори точно и ясно: "Отвън - горе-долу, а отвътре - чат-пат." Може би ви прави впечатление, че по първа точка от темата не записах нито една формула и нито една теорема. Така е - за съжаление педагогиката не е точна наука. Но за да й придам по-наукообразен вид, ще се опитам да формулирам поне една хипотеза: "Ако детето получава от възрастните личен пример, уважение и свобода, има голяма вероятност то да стане свестен човек". А сега, моля, запишете втората точка от днешния урок: "ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ДИДАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ" Съветвам ви по тази точка да си водите записки с молив и гумичка в ръка, защото напоследък правилата в образователната ни система издържат по-кратко и от малотрайните колбаси. Даже се чудя дали скоро върху учебниците няма да се появят печати "срок на годност - до еди-коя си дата". За да не се окаже, че написаното от мен е остаряло още преди този брой да излезе от печат, ще се въздържа от конкретни разработки и ще посоча само някои основни правила и примери. Предполагам, никой няма да оспори твърдението, че трябва да се учи не за училището, а за живота. Сигурна съм, че с мене ще се съгласи всеки възпитаник на езикова гимназия, който при пътуване в чужбина е оставал неприятно изненадан от факта, че умее да разговаря за Шекспир или Гьоте, но не знае как да каже: "Искам хляб и вода!" А също и всеки, който в студентската си книжка има добра оценка по програмиране, но не знае от кое копче се включва компютъра. По български език не виждам защо учениците да залягат особено. Така де - да сте видели обява за работа, в която да има изискване за добро владеене на българския? Достатъчно е, ако абитуриентите могат да преценят, че думите "лъжица", "мечка" и "пръчка" не са форми за женски род на "лъжец", "меч" и "пръч". Виж, литературата е много необходим предмет. Смело мога да заявява, че от детския роман "Незнайко на Луната" научих за икономиката изобщо и за акционерните дружества в частност много повече, отколкото от всичката специализирана литература. А пък философските течения и до ден днешен щяха да са ми толкова неясни, колкото и на повечето университетски преподаватели, ако не бях попаднала на един прекрасен разказ на Станислав Лем - в него космическият пътешественик Йон Тихи се среща с неща, които много приличат на картофи, но не са картофи, а философи от различни школи ги описват съгласно своите учения. До този момент не бях предполагала, че есенцията на една философия може да се събере в 2-3 фрази! Имам някои възражения към математиката. Първо, какво му е простото на простото тройно правило? Второ, откъде накъде геометрията ще лепи на телата етикети "правилно" и "неправилно" - това е чиста проба дискриминация! И трето - много отвлечено се преподава. Убедена съм, че за децата ще е и по-разбираемо, и по-полезно, ако задачите изглеждат така: "Тръба А пълни басейн за 37 минути, тръба Б - за 78 минути, а тръба В го изпразва за 63 минути. Пита се: а) колко е глобата за къпане в басейна без шапка и задръстване на тръба В; б) колко пъти трябва да хванете гъбички, за да се сетите че басейнът е без разрешително от ХЕИ?" По физическо възпитание е целесъобразно да се изучават следните дисциплини: носене на две дини под една мишница, щафетно предаване на отговорност, хвърляне на прах в очите и висок скок в йерархията. По музика учениците трябва да се информират, че най-подходящото облекло за слушане на "Малка нощна музика" не е непременно пижама. За всички останали произведения е достатъчно да се знае само къде се продават качествени шумозаглушители. Останалите учебни предмети са необходими, за да не остават бели полета в общата ни култура, а също и в решаваните кръстословици, ако не можем да се сетим за химичен елемент, древен цар или столица с три букви. Предлагам въвеждането на още три учебни предмета. Счетоводството и правото ще са от полза на всеки, за да познава законите и да знае как да ги заобикаля. (Спомнете си, че Ал Капоне влезе в затвора заради неправилно попълнени данъчни декларации!) А пък се астрономията ще помогне на младите хора, които не намират условия за съществуване у нас, да потърсят живот на Марс. На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на истерическия стопаджия Обикновено избягвам да се качвам на автостоп в колите на яки момчета с голяма обиколка на врата. Но като видях на съседната седалка дребното човече, в крайна сметка двамата не ми се сториха чак толкова опасни спътници, затова им помахах. Дребничкият се представи като Истерикс, а грамадният - като Обезпокоикс. За да не остана по-назад, аз пък се представих като госпожица М. Истерия. По време на съвместното ни пътуване, траяло не по-дълго от сеанс при психоаналитик, двамата ми спътници успяха да споделят с мене всичките си - или поне повечето - страхове и притеснения. Май проблемите на Истерикс не бяха повече отколкото на приятеля му, но при него те трябваше да се разпределят върху доста по-малка телесна маса, затова концентрацията на тревожност беше по-голяма отколкото при Обезпокоикс. За съжаление, не успях да ги опозная по-добре, защото след има-няма час ни спря кола на КАТ - това не означава, каквото си мислите, ами служба за Контрол и Анализ на Тревожността. Двама строги мъже - инспектор Стресов и старшина Вардинов - накараха моите спътници да направят бърз тест, ужасиха се промилите безпокойство в кръвта им и се наложи да ги закопчаят. Имам предвид не да им сложат белезници, а да закопчаят и завържат отзад ръкавите на усмирителните ризи. Няма да ви разказвам подробно за това мое пътуване, защото смятам да пробутам историята на Холивуд. Мисля, че ще излезе сносен сценарий, макар че още се колебая за името - дали да бъде "Истерикс и Обезпокоикс при истерианците" или "Истерикс и Обезпокоикс - мисия Психопатра". Но най-малкото, което ви дължа, след като започнах този разказ, е да споделя с вас изводите и поуките от това запознанство, да ви дам - при това съвсем безплатно - някои съвети относно безпокойството и начините за преодоляването му. Много ме изненада, че канарата Обезпокоикс изказа сериозни притеснения за здравето си. (По-късно се порових из статистически данни и разбрах, че няма нищо чудно - това всъщност е страх номер 1 на мнозинството хора.) Е, коя съм аз, че да му се смея - нали поне веднъж годишно "боледувам" от рак, защото самоуважението не ми позволява да си помисля, че някой мой здравословен проблем може да се дължи на незначително заболяване. Ако и вие имате такива проблеми, съветвам ви да се откажете от скъпите лекарства - валерианът ще свърши същата работа и ще ви излезе по-евтино. Истерикс, който не пращеше от физическо здраве и затова нямаше какво толкова да губи в това отношение, се притесняваше повече за материалното си благополучие. (Справката показа, че и той не е особено оригинален, защото това пък се оказа страх номер 2 в класацията на статистиците.) Виж, на такива като него не може да се помогне само с валериан. И слава богу! - биха казали застрахователните агенти, които иначе щяха да фалират. Напоследък българинът не се бои, че ще оберат жилището му, докато е на почивка - половината въобще не могат да си позволят да идат някъде, а пък при останалите не остава нищо за обиране, защото всичко ценно трябва да се продаде или заложи, за да си платят почивката. Е да, ама пак се налага да излизаме от дома си - някои все още ходят на работа. Как да разберете, дали някой не е влизал в жилището във ваше отсъствие? Ами можете да поставите бисквита под изтривалката и ако вечерта я намерите счупена, някой се е навъртал пред вратата. Внимание - не се престаравайте! Няма да има по-голям ефект, ако освен бисквитка поставите масло, конфитюр, китайски порцеланов сервиз за чай от 12 части и семейните сребърни прибори! Ако се боите от пожар, ако винаги се притеснявате дали ютията или бързоварът не са включени, свикнете да ги носите винаги със себе си. За съжаление, съветът е неприложим за готварската печка и бойлера. Не е разумно и да мъкнете навсякъде вратата на жилището, ако ви е страх да не я забравите отключена. На трето място се класират страховете, свързани със секса. Жените намират начин да го избягнат, като се оправдават с главоболие. А пък мъжете, които се боят от провал, прехвърлят отговорността на партньорките си. Най-хитро се е измъкнал Хамлет - той се отървал от притесненията си с призива "Офелия, иди в манастир!" Не са малко хората, които се притесняват да не станат обект на сексуален тормоз или да не бъдат обвинени в това. Хитрите японски застрахователи даже продават застраховки срещу тези страхове. Но най-радикалното разрешение и за мъжете, и за жените, тормозени от евентуални сексуални посегателства или обвинения, е да си сменят пола! Не ми се коментира подробно страхът от зъболекари - ще ви кажа само, че зъболекарският кабинет е май единственото място, където изведнъж мъжете стават кавалери и отстъпват реда си с обяснението "Дамите са с предимство!" Ако това, което най-често ви докарва до истерия, са постъпките на други хора, препоръчвам ви да преброите до 10 или най-добре до 100 - не че това ще помогне особено, но когато свършите с броенето, другият вече няма да очаква реакция и адски ще се изненада, като го фраснете! Ако сте от онези, които страхуват се и от сянката си, просто избягвайте слънцето. А ако по никакъв начин не можете да преодолеете тревогите си, успокоявайте се с мисълта, че правите добро - какво щяха да ядат психиатрите и продавачите на средства за къдрене и гел за коса, ако не ви се изправяше косата от страх? И най-накрая, ако нищо друго не ви помага, замислете се как се наричат хората, които вече от нищо не се безпокоят. Е, аз за себе си съм избрала - по-добре истерик, отколкото покойник! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ПСИХИЧЕСКИЯ стопаджия Има психически отклонения, при които на човек му е трудно да спре да прави нещо. На мене най-често ми е по-трудно обратното - да спра да не правя нищо, а това не е психическо заболяване, ами обикновен мързел. Но след като миналия път зачекнахме темата за мистериите на истериите, нещо отвътре ме напъва да се гмурна по-дълбоко в тайните на душата, вместо да се рея из облаците. Казват, че Бог помага, ала в НЛО не вкарва. Затова енергично, екстровертно и сангвинично моделирах и симулирах съответните поведенчески реакции, вследствие на които по метода на пробите и грешките скоро попаднах на психо-моторно превозно средство, управлявано от старши научен сътрудник Радостин-Младен Ал. Сгафари. (Както разбрах по-късно, Радостин-Младен е кръстен на дядовците си Фройд и Юнг, а фамилията си дължи на друг дядо-душевед, чийто най-известен научен труд е "Човешко е да се правят гафове".) Та, значи, Сгафари ме качи в автомобила си. (Използвам думата "автомобил" в най-общия й смисъл - че нещо се движи без външна намеса. За вътрешните подбуди за движение, вероятно коренящи се в тежкото детството на двигателя и в системната злоупотреба с петролни концентрати, питайте по-компетентни от мене.) Разбира се, отношението му беше любезно - като към потенциален платежоспособен пациент, но не приятелско - защото сприятеляването с пациенти противоречи на професионалната етика. Седнах на мястото до шофьора. Чувала съм да го наричат "мястото на самоубиеца" и вероятно затова спътникът ми многозначително поглаждаше брада, докато пътувахме и разисквахме случаи от психоаналитическата практика. Случай 1: Пациентът се събужда около три часа през нощта от непреодолимото желание да си боядиса парното червено. Вместо да се обърне на другата страна и да заспи, грабва четка и кутия с алена боя и се развихря. Случай 2: Пациентът реже лук с очила за подводно плуване, за да не му сълзят очите от лука. Затова пък, когато му се плаче, отива на някой тъжен филм или в краен случай си похлипва на фона на рекламен клип, като кой знае защо най-много се умилява от песничката "Рандеву кафето много ми хареса, бори се със стреса на прогреса." Случай 3: Пациентът си купува театрален бинокъл, за да следи кога пристигат вестниците на близкия павилион. Същият (не пациентът и не павилионът, ами бинокълът) се използва и за търсене на комари, скрили се в шарките на тапетите. Случай 4: Пациентът често "облича" мислите си не в думи, а в числа. Например, вместо "Помощ, полиция!" крещи наум "166!" От друга страна, проявява подчертана неспособност да помни числа: диктува телефонния си номер 2-09-75 като "второто, две отзад напред и две през едно"; знае, че номерът на познат е "един бял хляб и два пъти "Добруджа", а когато се налага да позвъни, пита в магазина за цената на хляба; никога не е сигурен, дали негов близък е роден на втори или на трети и дали през юни или юли - затова изчислява месеца по зодията, а за да не сбърка датата, честити рождения ден точно в полунощ на втори срещу трети. Случай 5: Пациентът е пристрастен към четенето. Не подбира много - книги, списания, вестници, а в състояние на книжна абстиненция - инструкции за ползване на уреди, упътвания за вземане на лекарства, етикети от консерви и дори баркодове. Чете на бюрото, на масата за хранене, в тоалетната. Тъй като може да прочете повече, отколкото може да носи, напоследък предпочита електронни версии и често може да бъде забелязан с преносим компютър на коленете. А когато няма хич нищо за четене, сам пише. В главата му е пълна каша и понякога бърка Драги ми Психурко, баба Психолана и твой приятел вечен - весел Психопатиланчо от "Психопатиланско царство" с психопатока Доналд от анимационните психодрами на "Уолт Дисни". В книгите му с психосимпатично мастило е отпечатан надписа "Ум психопатки пасе". Тук е моментът да уточня, че случаите не са от практиката на ст. н. с. Радостин-Младен Ал. Сгафари - не той ми ги разказа, а аз споделих с него някои подробности от биографията и от психиатричния си картон. Освен това направих пред него и бегъл преглед на фобиите си от "А" до "Ш". Както бях набрала скорост, щях да продължа и до "Я", но какво да се прави - термините са предимно латински, пък в латинския буквите "Щ", "Ъ", "Ь", "Ю" и "Я" просто липсват... Е, след всичко това сигурно се питате защо ме пуснаха да си ходя по живо, по здраво. Ами най-малкото по две причини. Първата е, че имам удостоверение, че не се водя на психиатричен учет. Документът си има подпис и печат и е точно толкова валиден, колкото щеше да бъде, ако подписалият го лекар не беше изкукал дълго преди да почине от алкохолизъм. А втората - по-важната - причина е, че няма значение какви дивотии правиш, а дали си даваш сметка, че другите хора не смятат това за нормално. Именно заради адекватната ми самооценка аз все още не съм прекрачила границата между зациклящите циклофреници и шизофрениците, които също душа носят (а понякога, в зависимост от диагнозата - дори и по 5-6 души) и, от друга страна, почти безобидните, ако не се брои леко разместената центровка, ексцентрици. Но ако вие не сте сигурни в собствените си критерии за адекватност и в доброто си психично здраве, съветвам ви да помислите, преди да се качите в кола с надпис: "Здравейте! Благодарим ви, че се се обърнахте към нашата пътуваща ремонтна работилница за човешки души. Ако имате мания за величие, заповядайте на шофьорската седалка. Ако страдате от комплекси за малоценност, сгушете се отзад. Ако имате чувството, че ви преследват, пъхнете се в багажника. Ако имате раздвоение на личността, влезте през лявата и дясната врата едновременно. Ако страдате от психическа зависимост, накарайте някой да отвори вратата вместо вас. Ако чувате гласове, те ще ви кажат дали да влезете в автомобила. Ако изпитвате чувството, че никой не ви обръща внимание, на кого му пука дали ще се качите?!" На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на МИТОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Чудех се как да ви го кажа, затова ще карам направо: имам една лоша и добра новина. Лошата новина е, че Дядо Коледа (в превод на български за читателите над тийнейджърска възраст - Дядо Мраз) не съществува! А добрата новина е, че, както се казва, истината ще ви направи свободни. Вярно, че добрата новина не е чак толкова успокояваща, но затова пък и лошата новина не е чак толкова новина - особено за по-наблюдателните, които още на 3-4 години са забелязали, че добрият дядо кой знае защо носи под мантията си панталоните и обувките на тати. Струва ми се, че българинът е много вярващ - в смисъл, че вярва в много неща, често взаимно изключващи се. Затова ще се опитам да разсея някои разпространени митове. Не за друго, а за да не се разочаровате и вие някой ден като мене, когато разбрах, че животното, под чийто знак съм родена според китайския календар - дракон - го няма в зоологическата градина. Пък и с тези знания можете да блеснете в светски разговор на предстоящите празнични софри. Ако искате да впечатлите компанията с ерудиция, можете да споделите, че виенският валс не идва от Виена, а е бил показан за пръв път в средата на 18 век в Бавария. За сметка на това пък именно виенчаните са измислили смятаните за френски патент кроасани. Ако на масата има електроинженер, непременно го информирайте, че истинският изобретател на електрическата крушка не е Едисон, а немският часовникар Хайнрих Гьобел, който осветявал по този начин работилницата си още през 1854 г. Ако до вас седи християнин, убедете го, че Нерон изобщо не е бил лош човек, а просто християнските историци са унищожили всички документи, в които е споменаван с добро. И за да се отървете от децата на домакините, които настояват да гледате с тях филм за Астерикс и Обеликс, кажете им, че това са пълни глупости и че славните гали в действителност изобщо не са похапвали печени бутчета от диви прасета, защото четинестите животни са били свещени в Галия. Други полезни факти можете да намерите в "Нов лексикон на популярните заблуди" на издателство "Айхборн" - Франкфурт на Майн или в книгата "Най-разпространените заблуждения" на Лудвиг Соучек. Може и да не успеете да намерите книгите, което не бива да ви притеснява - и без това едва ли пак ще ви поканят в същата компания. Какво да се прави - хората са привързани към заблудите си и трудно се разделят с тях... Може и да е вярно, че човечеството се прощава с миналото си със смях, но заблужденията си не дава без бой. Затова на един английски пастор му се наложило да се извинява, задето казал пред деца, че Санта Клаус не съществува. А пък в САЩ след двегодишен съдебен процес Върховният съд отказа да забрани Коледа. Дали е случайно, че човечеството почита най-вече онези, които са му позволили да си прави илюзии за себе си? Ако искате примери, ето ги: - Гореспоменатият Едисон, който демонстрира първия звукозапис, по този начин става баща на музикалния шоубизнес и дарява на много изпълнители на плейбек заблуда, че могат да пеят; - Англичанинът Артър Уайн, който публикува първата кръстословица и така става предводител на огромни народни маси които знаят как се казва изкуствен език с три букви и са горди не с енциклопедичната, а с кръстословичната си култура; - и, разбира се, братя Люмиер и Уолт Дисни, които захранват с образи банката за илюзии на хората с по-слабо въображение. Това ме кара да се замисля - дали пък да не опитам обратното: да дам на хората нови илюзии, вместо да им отнемам старите? Вярно, по природа съм скептично настроена - като онези, които казваха, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото Камила Боулз-Паркър ще влезе в Бъкингамския дворец. Само че животът опровергава скептиците - втората Камила влезе през парадния вход, пък и по-добре изглеждащата й съименичка би могла да мине през ухото на някоя достатъчно голяма игла. Все пак - иде Коледа, а това е времето, когато на човек му се иска да вярва във приказки. Затова нахвърлях няколко примерни сюжета. Дали да не ви разкажа нов вариант на "Приказки по телефона" - за благотворителна акция на БТК, която по празниците въвежда услугата "Възбуждане по телефона" и в рамките на промоцията телефонистите пъшкат в ухото ви съвсем безплатно, независимо кой номер набирате? Или пък непоправимите оптимисти ще предпочетат да чуят нещо по-ведро? Готово: имам под ръка един фантастичен сюжет за средностатистическо семейство, което има достатъчно пари да си напазарува за празниците. Добрите търговци, за разлика от друга година, не са надули цените. Колата на нашите герои пали от раз въпреки студа, защото й купуват само свещи от свещоливницата на Светия синод, а в центъра веднага намират място за паркиране. А пък когато се налага да ползват градски транспорт, шофьорите като по чудо не са изненадани от снега, ами автобусите дори са с вериги, за всеки случай - по-добре да карат с вериги, отколкото да лежат зад решетки заради катастрофа, нали така? Не, това е твърде розово и напудрено - дори на Коледа няма да мине. Затова имам резервна песимистична приказка - за Пепеляшка, която успява да иде на бала и да омае принца, но точно в полунощ шампоанът й против пърхот престава да действа! Я по-добре да се придържам към класиката! Ето последния сюжет - той е привидно архаичен и започва с "Имало едно време един дядо и една баба". Естествено, става дума за Дядо Мраз и червената бабичка Снежанка. Ама защо червена бабичка - ще пита някой. Елементарно: Че е червена, червена е, защото е социалистическо изобретение. А че е бабичка, пресметнете и сами - ако около 1944 е била младо момиче, сега Снежанка е поне на седемдесет години. За да бъда в крак с новите тенденции в съвременната проза, ще вмъкна и криминален елемент - например джуджетата отмъкват чувала с подаръците и го връщат срещу откуп. Няма да се размине и без еротика - да кажем, Снежанка толкова кръшка, че сложила рога даже и на елените. А големият корем на съпруга й крие една позорна тайна - старецът е бременен. Пак добре, ако роди момиченце - значи е от жена му. Но да му мисли, ако детето има рогца и подозрението за бащинство падне върху елените, или пък ако са близнаци - от джуджетата! Няма да липсва и семейна драма - Снежанка непрекъснато прави скандали и вика на Дядо Мраз: "Да те вземат рогатите", така че на него не му остава нищо друго, освен да впрегне елените, да иде в най-близката полярна кръчма и да пие чак до сутринта. Като се има предвид, че на полюса сутринта идва след шест месеца, нищо чудно, че добрия старец ходи все с червен нос. Е, при тези обстоятелства, ще е истинско чудо, ако в поставеното под елхата чорапче намерите нещо друго, освен бримки! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на РАБОТОХОЛИЧЕСКИЯ стопаджия Нека си поговорим за работохолизма като обострена форма на трудолюбие. Кога, ако не сега? Та нали по български обичай на работа се говори за ядене и пиене, а на празник - за работа. И кой, ако не аз? Смело мога да заявя, че изразът "не може да стои без работа" е измислен сякаш лично за мене - като нямам работа, си лягам. (Аз по принцип не стоя, ако мога да седя, и не седя, ако мога да лежа.) Пролетната умора ме мъчи от първи март до двадесет и осми февруари. Ама да знаете веднъж на четири години, точно на двадесет и девети февруари, как ми се доработва! Тогава стискам зъби и тичам в най-близкия клуб на анонимните работохолици, където сродни души ми помагат да преодолея кризата. Народът добре го е казал: От работа не се хубавее, а се гърбавее (Спомнете си например, че в баснята на работливата мравка й викат "баба".) А освен това: Луд умора няма. (На медицински език: Индивид, който не изпитва умствено и телесно изтощение, се води на психиатричен учет.) Да сте виждали някога котка да лежи в психодиспансер? Няма и да видите, защото от всички домашни животни само котките нищо не работят. Но, от друга страна, казано е и че който не работи, не трябва да яде. По нашите географски ширини е изключено целогодишно да лежиш под дървото и да чакаш нещо да ти падне в устата, а пък и трябва човек да има някоя дрешка на гърба поне през месеците с "р" в името. Затова се чувствам принудена да си потърся работа. Ще злоупотребя с предоставеното ми място в списанието, за да публикувам безплатно CV*-то си: Родена съм. На години съм. (Тука няма да влизам в подробности, защото всичко е относително - ако смятаме в кучешки години, съм доста възрастна, но ако мерим със светлинни години, направо съм Свръхнова.) Произхождам от беден, но относително честен народ, за който трудът е песен, макар че напоследък пеенето му се удава трудно. Чувала съм, че в някои езици изразът "работи като българин" се използва в положителен смисъл, но ако вярвам не на ушите си, а на очите си, по-често виждам как пословичното трудолюбие се превръща в кръстословично, а набедените за трудолюбиви българи вместо да си плюят на ръцете, плюят един по друг. А денят на труда се празнува без политически мотиви май само от работливата пчеличка Мая. Някакво рудиментарно трудолюбие се наблюдава само при индивиди в пенсионна възраст с по-голяма водоизместимост отколкото на танкери-петролоносачи - те изместват огромни водни маси от минералните чешми пред Централна баня към Младост-4 и Люлин-5. ОБРАЗОВАНИЕ: Учих, за да не работя. Участвах в кръжоци и други извънкласни форми, сред които и бягства от час. Любим спорт ми беше плуване по гръб, а любим учебен предмет - зоологията, тъй като в тези часове научих много за змията - това изумително животно, което дори и като ходи, пак лежи. Въпреки че по всеобщо мнение съм изключително трудолюбива** още от ранна детска възраст, не ме приеха да продължа образованието си в трудово-възпитателно училище (ТВУ), понеже се изискваше препоръка от Детска педагогическа стая. В час по трудово обучение предложих въвеждането на мандахерца (MHz) като единица за разтакаване. ПРЕДПОЧИТАНА РАБОТА И МОТИВАЦИЯ: Прилагам списък на професиите, които ми изглеждат най-привлекателни: - лежащ полицай - лежиш и ти плащат, ей това е служба! - копиеносец - това е човек, който носи ксерокопия, но не го наричат ксерокопиеносец, за да не правят реклама на Xerox; - ваксаджия - не се притеснявам да си изцапам ръцете, но настоявам да ми се плаща за извънреден труд за обувки над тридесет и пети номер; - кучегледачка - измислих как по-дребните породи могат да се пускат направо през прозореца и да се разхождат посредством самолетче с дистанционно управление; - футболен съдия - тази работа ми харесва както заради спокойствието (те го псуват, той си свирка), така и заради възможностите за допълнителни доходи (никога не съм ходила на мач, но си представям как съдията свири по желание на тия, които му лепят банкноти по челото, и от време на време изпълнява по някой поздрав в стил "нашата трибуна поздравява вашата трибуна"; - вратар - винаги съм им завиждала на тези хора, че от 90 минути работят по 2-3. Барем през останалото време да бяха обрали паяжината от вратата или, когато не ловят топки, да ловяха бримки по мрежата; - оператор на секс телефон - освен телефон, мога да използвам и GSM, и SMS, и електронна поща. А ако трябва, ще науча и морзовата азбука, и сигналите с флагчета - важното е да се реализирам като работещо момиче във виртуалния вариант на най-древната професия. Моля обаче да не ми се предлага работа на магистрала, защото с надбавките за възраст и прослужено време ще излизам скъпичко на клиентите, пък и малко се притеснявам да не ме сметнат в пряк и в преносен смисъл за залежала стока; - певица - в първия си албум ще представя една кавър версия (от миналото лято) и 11 нови снимки от последната си ваканция. Имам още два подготвени албуми - с марки и с картинки от дъвки; - в краен случай, готова съм да стана водеща на някоя от многобройните игри на късмета - важното е да си изкарвам хляба с труд и джакпот! И така, уважаеми работодатели, виждате, че съм готова да работя въпреки твърдото си убеждение, че не трудът, а мързелът е направил от маймуните хора. Ако не ги мързеше, нашите прадеди никога нямаше да се опитат да си улеснят живота и нямаше да измислят оръдията на труда. Следователно, без хора като мене човечеството още щеше да живее по клоните. След като смятам мързела за баща на прогреса и на рационализациите, вероятно се питате защо ми е притрябвало да работя. Ами много просто - искам да ме запомнят. Защото ярко впечатление човек може да направи и просто като запали я Рим, я Райхстага, но без труд може да остави следа в живота само охлюв! Е, хайде вече да свършвам, че пак се получи както обикновено - когато ме засърбят ръцете, почвам да си чеша езика... __________ * Нарочно използвам вносната дума за "трудова автобиография", за да впечатля работодателите, които държат на владеенето на чужди езици. ** Мога да посоча десетки свидетели за изключителното си трудолюбие. Всеки от тях без колебание ще заяви: "Тя - трудолюбива? Изключено! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на АБСТИНЕНЦОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Днес реших да ви прекарам през три кръга от ада на пристрастеността - наркотическия, алкохолическия и никотиническия. Не казвайте: "Това не се отнася за мен!" само защото още не сте преспивали в изтрезвителя или в клиниката в Суходол. Дори ако никога не сте опитвали дрога, алкохол или цигара, пак не сте вън от опасност. Защото статистиката сочи, че ако от наркоманите 90% са почнали с хашиш или марихуана, то 100% са почнали с майчино мляко! Ще караме бавно, но няма да паркираме - ако спрем, ни дебнат не общински паяци, а бели мишки и розови слонове. ПЪРВИЯТ КРЪГ е най-малък, защото в него малцина оцеляват дълго. Емблемата му е череп с две кръстосани спринцовки под него. Някой е изкъртил предупредителните знаци "Внимание - деца!" и "Опасен участък, моля заобиколете!" Всички магазини се наричат дрогерии, защото продават дрога. Грешниците са две основни групи. На така наречените прахосмукачки им е позволено да притежават кокаин, но за тази сметка нямат носове. А сизифовците са осъдени денонощно да търкалят нагоре по баир огромна спринцовка, но когато стигнат до върха и поискат да си ударят поредната доза, изведнъж си спомнят колко ги е било страх от инжекции в детството, изпускат спринцовката, после пак я търкалят нагоре и т. н., и т. н. Сигурна съм, че не ви се остава дълго на това мрачно място, затова пресичаме границата на ВТОРИЯ КРЪГ, в който ни посреща лозунгът "Ранно пиле рано пие" и изкъртен стълб с бележка "Dum spirto s Pero" (в свободен превод на български: "Думнах се, защото се спиртосахме с Перо"). Под прашен пътен знак "Ограничение на градусите - хлъзгав участък" развеселен грешник си тананика "е-е-е-е-е-е-е и замириса на мезе, о-о-о-о-о-о-о и замириса на вино". После тръгва право към нас (е, "право" е малко пресилено) и пъха под чистачката на предното стъкло визитка. Оказва се, че е представител на агенция "Ем Пий Ем Пей" и дипломиран гид из увеселителни паркове и заведения за обществено пиене. Нетърпеливи сме да видим баш грешниците и нашият гид ни води до казани с вряща ракия, в която наказаните плащат за липсата на чувство за мярка с танталови мъки - хем са до шия в ракия, хем не могат и капка да близнат от нея, защото наоколо се навърта и от време на време ги ръга с огромен тирбушон самият хан Крум Страшни. Той от своя страна е наказан да се поти около казаните, защото изкоренил лозята и така подтикнал българите да минат към сливовица и друг по-твърд алкохол. Наблизо има и други бивши български владетели, които освен титлата "хан" носят и на пиене. Техните адвокати са им издействали временно освобождаване под гаранция, като убедили уважаемия Страшен съд, че клиентите им са извършили деянията си преди Крумовите закони да бъдат публикувани в "Държавен вестник", и затова не е редно те да имат обратна сила. А иначе обвиняемите са си за казана, за това свидетелстват и имената им: Винех - почитател и на бялото, и на червеното; Гостун - той пиел само когато е на гости или пък имал гости; Безмер - каквото и да каже за името си, може да бъде използвано против него!; и Умор - той пък толкова прекалявал с напитките, че управлявал само 40 дни, преди да падне от трона). Из втория кръг се мотаят и по-дребни грешници. Някои от тях се оправдават, че пропили в казармата, защото ротният все ги поздравявал с "Наздраве, войници!", на което можело да се отговори само "Наздраве желаем, г-н офицер!" Други прехвърлят вината на родителите си - как да не станеш пияница, ако се казваш Пийнокио, Пийтър Пан, Брад Пийт или Радка Пийратка? Трети обвиняват рекламите, подтикващи към охолен и алкохолен живот, а също и предаванията от рода на "Ве Ес Телешльок" (Ве Ес е съкращение за "Вино" и "Спирт") с натрапчивите им призиви "Поръчайте веднага - по още едно!" Най-много са пропилите се по религиозни причини - било то заради почитта им към олим-пий-ските богове или пък заради усърдния местен богослужител, който произнася всеки ден по няколко молитви за здраве, които вместо с "Амин!" завършват с "Наздраве!", а започват с "Отче наш, който си във мазето до качето и бурето..." В един ъгъл на буре е стъпил дребен чиновник, който подписал с Европейския Съюз споразумение за забрана на домашния алкохол, и заради това е осъден до края на дните си да пее: "Домашно вино нека ме опива, от български винари още знам, че българското вино е домашно, за европейско няма да го дам!". Едновременно с това трябва да изчислява алкохолните градуси не само на слънце и на сянка, но също така по Гринуич и по Брюксел. Наблизо излива мъката си режисьор на много касови филми - по много каси бира изпивал, докато направи филм, но винаги успявал да докара нещата до хе-пие-нд. До него кима съчувствено с глава бивша шефка на голяма електронна медия. За нея се говори, че с парите, които взела за върнати бутилки, си купила не телевизор, ами цяла телевизия. И накрая вниманието ни привлича достолепен брадат господин, който се опитва да ни убеди, че учението му било фалшифицирано. Всъщност Дар-вин-овата теория доказвала, че не трудът, а алкохолът е предизвикал еволюцията от маймуна през пийте-кантроп до хомо сам-пиенс. Учудвам се откъде попълват запасите си обитателите на втория кръг, а любезният гид обяснява, че вкарват контрабандно козметика. Така никога не остават без одеколон, наливен и бутилиран пенлив шампоан за тъмна и светла коса с дъх на бира, а за мезе много вървят краставични и лимонови кремове и пилинг гелове с праскова. Само с пемзата за крака има проблеми - много трохи се ронят, като я режат на по-тънки филийки. Преди да сме се опиянили от алкохолните пари, продължаваме към ТРЕТИЯ КРЪГ. Всъщност, виждаме много кръгчета, които рекламен каубой (естествено, позиращ ан-фас) пуска от цигара с размерите на кремиковски комин. Той се подпира на пътен знак с едро добиче, който явно намеква, че един грам никотин убива здрав бик или кон. Очите ми сълзят, кашлям. И чак сега разбирам откъде идва изразът "Адът - това са другите" - явно Сартр е бил често сред пушачи! Да, на теория лозунгът "Тютюнопушене или здраве - изберете сами!" може и да изглежда добре, но на практика все пушачите избират вместо непушачите... Знам, че даже в затвора не забраняват пушенето. А пък веднъж наблюдавах как към 4 часа през нощта освирепял заклет пушач биеше автомата, който вместо цигари пусна презерватив. Но какъв ад щеше да е това, ако грешниците не страдат така, както са карали другите да страдат?! Е, аз лично съм напълно удовлетворена от факта, че единствената цигара в третия кръг е тази от рекламата. Затова пък дъвките са в изобилие. Дори има определени места за дъвчещи и недъвчещи. Вместо кръгчета дим, флиртуващите си правят балончета. Малко им е трудно обаче на бившите събирачи на фасове, а и е неудобно да кажеш на някого "дай да си дръпна от твоята". Да не говорим пък колко жертвоготовност е необходима по време на преговори, когато пуснат от уста на уста дъвка вместо лулата на мира! Ако имах повече време, бих разпитала как е дъвката след секс или с кафето, дали има марки с филтър, дали дъвките се продават с бандерол и дали някой предприемчив англичанин вече не е измислил подобно на смокинга за пушачи и облекло за дъвчещи, което вероятно се казва шевинг и се шие от шевиот... Не, не ми се влиза в повече подробности. Единственото, което искам в момента, е да изляза - да излезем от ада на пристрастеността, да минем през чистилището, наричано от хората с бели престилки абстиненция, и да стигнем до своя личен рай на независимостта. Не е лесно, но надежда тука всяка запазете! Започнете веднага с нещо лесно - добавете повече тоник в джина, долейте вода в резервоара с бензин или поне разредете водата на соленоводните рибки! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на НАТУРАЛИСТИЧЕСКИЯ стопаджия Внимание, внимание! Умоляват се пътниците, които бързат, да слязат! Днес ще направим решителна крачка назад. И по-точно - назад към природата, както казвал един добре информиран източник, пожелал да стане известен. (Всъщност освен с тази фраза той май е известен на широката общественост само с това, че давал много пари за детски домове и ги пълнел със собствени деца. Но към природата на клюката и клюкарите ще се върнем друг път.) За живелите преди нас съдим по това, което е останало от тях. И ако самите хора, както се казва, са от прах и на прах стават, боклуците им са много по-разнообразни от тленните им останки. А те - боклуците - ставали все по-меки и податливи за обработка, но и все по-неунищожими. Във връзка с преобладаващите видове боклуци (ако са по-стари, наричат ги археологически находки), се говори за каменна, желязна и бронзова ера и дори за няколко самозвани златни века. Ако се съди по това, че сега предаваме на децата и внуците си гумените отпадъци така, както едно време са предавали от поколение на поколение сребърните прибори и златните накити, в момента безспорно се намираме в Гумената ера. Та по този повод нека си кажем някои неща - както се казва - право, гуме, та в очите. ПРОИЗХОД И СВОЙСТВА НА ГУМАТА Гумата е пример за природен продукт, който е подложен на такава обработка, че дори и родната му майка - Природата - не може да го познае. Суровината за производството на гума се добива в Подгумер и някои други гумбернии. Гумата уплътнява - при нея празно няма. Гумата омекотява. Ако е гений човека, измислил колелото, не по-малко гениален е оня, който е облякъл колелото във въздух и каучук. Гумата изолира. От една страна - добре, че не ни се налага да пипаме жици с голи ръце. Но, от друга страна, гумените подметки ни изолират и от земните токове - дали не е това причината съвременният Атлас да изгуби връзката с майка си Гея и да стане толкова слаб? Гумата е основна съставка на ластика, а той, както е всеизвестно, във всякаква ситуация помага на човек да си върже гащите! ГУМАТА В РАЗВИТИЕТО НА ИНДИВИДА И НА ОБЩЕСТВОТО Ако Библията беше писана в наше време, щеше да започне не с "в в началото бе Словото" (т.е. Думата), а с "в началото бе Гумата". Човешкият живот често започва и свършва със спукана гума. (За справка: вицовете за пробити кондоми и бюлетините на КАТ и водно-спасителните служби.) Тя ни съпровожда от люлката до гроба: като се почне с бибероните и се мине през гумените топки за игра, залъгалките за възрастни от секс шоповете, та чак до новата мода - гумени копия на внучета за любящи баби и дядовци. И макар че лично мене ме е страх от заместители, не мога да не забележа, че те са станали необходими като слънцето и въздуха за всяко живо същество. ГУМАТА НАША НАСЪЩНА Водейки се от максимата, че е по-добре да си в устата на хората, отколкото в краката им, гумата се е издигнала от гумата за подметки до така наречената "гума за джваканье" или "жевательная резинка" - тоест дъвката. Не вярвайте на рекламите, че тя се дъвче след ядене - всъщност по-често се дъвче вместо това. Затова, наред с дъвката без калории и дъвките с вкус на мента, очаквам скоро да се появят и нови видове с по-засищащи вкусове: - за ценителите на подправки - с чесън и къри; - за радетелите за тънка талия - с пилешки бульон и салати без майонеза; - за махмурлии - със зелев сок и аспирин; - за любителите на китайската кухня - с вкус на свински ребърца в сладко-кисел сос с бамбукови връхчета; - за патриотите - с вкус на чеверме, шкембе чорба, яйца по панагюрски, пача, бахур или боб с пръжки; - за вечно бързащите - с хотдог или хамбургер; - за учениците - с баничка и боза; - за пенсионерите - с кисело мляко. А за другите остават кулинарните предавания по телевизията, която ненапразно се смята за дъвка за очите. Но човек не живее, за да дъвче, а дъвче, за да живее. Затова нека поговорим за ГУМАТА И ВСЕ ПО-ПЪЛНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПОТРЕБНОСТИ. Гумата ни облича. Не говоря само за плавници и противогази, които са официално облекло за водолази и военни. Гумата е в гардероба (или на стола, или на пода - в зависимост от това кой къде си държи дрехите) на всеки. Ако греша, нека оня, който няма нито гуменки, нито гумирано яке или шлифер, вземе галош и го хвърли по мене! Гумата украсява дома ни - разбираемо е, нали гуменото цвете не го плаши нито прекалено рядкото, нито прекалено честото поливане. Гумата е в икономиката. Неслучайно едно време големите магазини се наричаха ГУМ-ове. (За сведение на родените през последните петнадесетина години: ГУМ не означава "Гумен УМ", а "градски универсален магазин".) Гумата е в политиката, където лидери с гумени глави и твърде еластични принципи мачкат електоралните единици като гумени играчки. Гумата е в основата на съвременната идеология - гуманизма, който прокламира, че е по-удобно да си гумен и гуманен, отколкото умен и хуманен. Очаква се скоро да излязат от печат новият "Гуманистически манифест" и първи брой на партийния орган в. "Гума", който в уводната си статия ще разясни защо вече гордо звучи не "човек", а "въздух под налягане" или "плондер". Основно задължение на членовете е да бъдат толкова надути, че ако се налага, дори да се спукат от вярност към партийните идеали. С две думи - съвременният човек има ново божество: той се кланя не само на Златния, но и на гумения телец. Модерната религия си има своите иГумени и иГуменки, проповядващи преклонение пред гумата, която ще спаси света. (Е, ако не друго, кондомите поне спасяват от СПИН). ГУМА ЗА ДВАМА Ако някога любовта на мъжа е минавала през стомаха, то днес любовта (и на мъжа, и на жената) минава през гумата. Нямам предвид кампаниите за безопасен секс, нито пък инфлацията на чувствата, пример за която е това, че днешният рицар не защитава дамата на сърцето с железни гърди, не се кълне в златното си сърце, а просто подхвърля на своята Жулиета, че й е навит като градинарски маркуч на кофа. Говоря за отчуждението, заради което изкуственото дишане не се прави уста в уста, а маркуч в маркуч - с противогаз. Вече дори сексът е занимание самотно: партньорите не се ухажват, ами направо се купуват от витрината на специализираните магазини. Най-подходящата песен за серенада вече е "Бледа кукла си ти", а безопасен секс значи да не пушиш в леглото, за да не пламне гумената булка. Но пък най-после придоби смисъл изразът "Где го чукаш, где се пука"! ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ Много ми се искаше да ви кажа нещо изключително умно за завършек. Но каквото напише моливът, може да го заличи гумата. Затова искам само да повторя това, което цитирах в началото: Човечество, назад към природата, докато гумата не ни е изтрила от лицето на земята! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на БЮРОКРАТИЧЕСКИЯ стопаджия Бог ми е свидетел, че трудно може да ме спре размахан показалец, но пък трудно устоявам на вдигнат палец. (Ако не вярвате на Бог, мога да ви доведа петима други непознаващи се помежду си свидетели.) Затова сигурно ще се учудите, че този път не искам да ви водя със себе си. Не заради друго - жал ми е да ви влача по такъв маршрут. Затова седнете удобно в креслата си или си легнете (ако сте като мене и предпочитате да четете в леглото) и се радвайте, ако това, за което ще стане дума, никога не ви се е случвало. Още в началото искам да заявя, че всяка прилика с действителни личности събития не е случайна. Все пак не ме е страх, че някой от долупосочените може да успее да ме осъди заради накърняване на доброто му име: че да не би в съда бюрокрацията да е по-малка? Бюрократите са баш майсторите на стопаджийството. Те могат да спрат не само мига, но и въртенето на Земята, като хвърлят в кладата на всеки кандидат-Галилей не съчки, а тонове решения, протоколи, извлечения и нотариално заверени преписи. Човекът за гишето или зад бюрото е в състояние да каже "Елате утре!" дори на първата пролет или на зората. На входа на форт "Бюрокрация" ме стопира портиер и ми прибира паспорта. На следващата врата пък настояват да се легитимирам, за да бъда обслужена. Връщам се при портиера, но той ми обяснява, че ако си взема паспорта, трябва да изляза. А колегата му отново иска документ за самоличност. Абе, тия да не ме бъркат с Георги Бенковски? За сведение на интересуващите се, това не е истинското име на предводителя на Хвърковатата чета, ами е купено заедно с паспорта на един чех; в тоя смисъл Бенковски спокойно може да бъде обявен за светец-покровител на новите или поне на фалшивите документи за самоличност. Е, то се е видяло, че работа няма да свърша, но поне да погледам сеир, та тръгвам да надничам от стая в стая. В първата канцелария правят някакви регистрации. Разбира се, единствената цел е да се събира не информация, а такси. За да бъде гаврата по-осезаема, на фактурата жертвата трябва да се подпише в графа "поискал услугата". В момента някакъв нещастник се поти, защото му липсва някакво пълномощно. Нищо особено - на мене самата са ми искали пълномощно, че Мариана Евлогиева, президент на ЕТ "Мариана Евлогиева", упълномощава Мариана Евлогиева да получава кореспонденцията на ЕТ "Мариана Евлогиева". Но това е нищо - когато майка ми поиска да продаде с пълномощно от баща ми колата му, трябваше да представи документ, че съпругата на баща ми (т.е. пак майка ми) е съгласна с продажбата. В следващата стая се обсъжда идеята за лотария с билетите от градския транспорт. То градският транспорт поначало си е чиста лотария - ще дойде ли автобусът, ще успееш ли да се набуташ в него, ще случиш ли на работещ перфоратор, та да си продупчиш билета, ще ти го подмени ли контрольор-менте, ще ти обявят ли изтънялото портмоне за багаж, който се таксува двойно, и т.н. Вероятно БДЖ вече са обявили такава лотария и букмейкърите събират залози - как иначе да си обясня уклончивостта на служителката от "Информация" на гарата, която ми заяви веднъж: "Защо да ви казвам, кога бързият влак от София пристига по разписание във Варна, като все едно няма да пристигне тогава?" По-нататък явно притеснен гражданин чака да му отпуснат някаква помощ. Пожелавам му успех, макар че е по-вероятно чиновниците да му отпускат... края. В съседство пък комисия разисква поставянето на знаците "ремонт" и "стеснен участък от пътя" в небето, съвсем близо до една озонова дупка. В малък кабинет млад и романтичен инспектор къса квитанции от кочан за глоби и си мърмори "обича ме - не ме обича". Много се учудва и много страда, че винаги се пада "не ме обича". Жертвите му също страдат, но пък хич не се учудват, че не го обичат. В другия кабинет се подготвя обявяването на поредния търг с явно наддаване. Сигурно се нарича така, защото организаторите явно наддават на тегло. Иначе по-точно би било да се казва "търг с явно надвземане" или "търг с явно надлъгване". В коридора срещам и един гол охлюв. На учудения ми поглед той отговаря, че преди това си е бил обикновен охлюв, но се наложило да си продаде къщичката, за да си плати данъците. По оставената от него диря стигам до гишетата за плащане на данъци. Всъщност, щях да ги намеря и сама, защото там се вие-превива най-дългата опашка - такава съм виждала само пред мавзолея на Ленин в годините на развития социализъм. Не се учудвам, че хората се натискат да си платят - та нали Ал Капоне беше вкаран в затвора не от топченгета, а от данъчни чиновници. (Преди време - дали случайно? - това ни беше припомнено от телевизионния екран точно преди крайния срок за деклариране на доходите.) Някои трескаво прехвърлят записки, като че ще се явяват на изпит за повишаване на оценката; всъщност изпитът е за понижаване на оценката на имота, но малцина го издържат успешно. Тъкмо излиза един скъсан - провалил се на въпроса "Защо трябва да плащам данък смет, като в квартала изобщо няма кофи за боклук?" На опашката виждам и третото прасенце от приказката - онова, чиято къщичка била по-солидна и вълкът не могъл да я събори. Горкото, то пък трябва да дава обяснения дали къщичката не струва повече от 30 000 лв. и откъде е взело парите за нея. В тази нечовешка обстановка много се умилявам, като чувам някой да нарежда напевно: "Хайде едно за мама... Я сега едно за тати..." Май някой храни злоядо дете? Не, оказва се, че така младият, но перспективен бюрократ Клатикратов тренира как да иска подкупи. Тъй като Клатикратов е единственият чиновник наоколо, който дори не си дава труда да се прави, че работи, спирам да си побъбря с него. Личи му, че не е наблягал много на ученето, но има образование - свише. Официално се занимава с в-нос и из-нос - т.е. бърка си в носа, както би се изразил някой недотам изтънчен зложелател. Новият ми познат ми разясни основния закон на бюрокрацията - E=mc2. На прост език това означава, че изхабената от чиновника енергия се равнява на масата (или бюрото) по скоростта на обслужване на квадрат. Тъй като трябва да се пести енергия, скоростта се свежда до минимум. За тази цел се използват няколко основни трика: - проблемът се разглежда от толкова много гледни точки, че обслужваният гражданин става разноглед; - документите се връщат, защото трябва да са написани на ръка, а не на лист; - ако гражданинът е по-упорит, получава обещание "Ще го у(в)редим!" и писмо, с което да иде на следващото гише. Разбира се, гражданинът не подозира, че писмото гласи: "Препрати приносителя на това писмо 50 пъти. Белка Якичкова направи това и получи премия. Ръкавелников не го направи и го уволниха, защото видяха, че няма никаква работа." Е, изгубих цял ден, но разбрах поне две неща. Първото е, че идеите стават сила не когато завладеят масите, а когато (и ако) преодолеят бюрата и бюрократите. И второ: Бюрократът се мисли за свещена крава, а пък всъщност е обикновено говедо! На стоп не ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ЮРИДИЧЕСКИЯ стопаджия Небе синее, ветрец вее, поля зеленеят, птички пеят - май е май. Земя и небо, свят и природа се покоряват на законите на любовта. Коя съм аз, че да да вървя срещу законите на природата? Набързо изпод пръстите ми се роди истинска майска поема за любовта: за цветенцата и пчеличките, зелките и за щъркелите... Но добре, че освен сърце, имам и известно количество ум, та спрях и се зачетох. Леле, то не останал писан и неписан закон за морала и благоприличието, който да не съм нарушила в поемата си! Я по добре да зарежа законите на любовта и да се позанимая с любовта към законите! Ще ми се да можех да кажа: "Речено-сторено". Но се заклех да казвам истината, само истината и нищо друго освен истината. Затова признавам, че не съм опознала дотолкова правото, че да го обикна. Искаше ми се да мога да нахвърлям набързо сценарий за съдебен трилър с елементи на трагикомедия, наречен например "Да умреш за клаузата". Но правната ми култура не стига по-далече от това, че знам защо юридическия факултет се казва така: елементарно - защото много ги юркат. Без да искам жокери, мога да различа юристки от юрдечки, но пък не съм сигурна дали има голяма разлика между юристи и авант-юристи. Знам също така, че не съм длъжна да попълвам графата "цел на пребиваване" в хотелската регистрационна карта, ако съм отишла там с прелюбодейски помисли - та нали никой не може да бъде накаран да свидетелства срещу себе си! Ех, ако поназнайвах правото, за мене не само този свят, но и оня щеше да бъде рай! Представете си, че ме пратят в ада - ами че нали моментално щях да намеря куп нарушения на правилата за противопожарна безопасност и да досаждам на рогатите със заплахи за глоби и затваряне на обекта, докато не им писне и не решат, че съм прекалено праведна за пъкъла. (Според едно по-лукаво тълкование, "праведен" не означава "живеещ според правото", а "познаващ правото". Думата произхожда от старобългарския глагол "правведати" - знам, познавам правото.) В една държава, която много българи смятат за образец на демокрация и правов ред, казват, че всички хора имат равни права, но само адвокатите и счетоводителите знаят правата си. Мене ако ме питат, щях да въведа правото и икономиката като задължителни учебни предмети още от детската градина. Но понеже никой не ме пита, не ми остава нищо друго, освен да се опитам да възпитавам децата с приказки и притчи. А то сега какво четат? Зайченцето бяло цял ден си играло, докато вече се стъмнило и слънцето се скрило; но, питам ви, има ли санкции за родителите, оставили малолетното зайче без надзор? А бащата на Малечко-Палечко, който поискал да се отърве от няколко излишни гърла и зарязал децата си в гората, в края на приказката даже получава награда вместо наказание! Не по-малко противозаконни идеи разпространява историята за седемте козлета - там инспекторът-вълк се опитва да наложи на безотговорната майка-коза глоба в натура, но за съжаление недобросъвестен гражданин с може би незаконно притежавано ловно оръжие помага на престъпното семейство да отърве кожите в пряк и преносен смисъл. Защо никой не казва каква присъда са получили ловецът-наемен убиец и царицата-подбудителката на престъплението, които замислят премахването на Снежанка? Вярно, за кражбата на храна самата Снежанка си плаща с принудителен труд в къщичката на джуджетата, но дали за наемането на непълнолетна е взето разрешение от Главна инспекция на труда, дали трудовият договор е регистриран в Националния осигурителен институт и дали редовно са превеждани вноски за задължително и допълнително обществено осигуряване, както и здравни осигуровки и вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица", а? Някои приказки направо трябва да бъдат забранени. Ами че нали от вечното надлъгване между Хитър Петър и Настрадин Ходжа децата научават само това, че хитростта струва повече от истината. А онова момиче, дето се цопва в златната река, не знае ли, че златото е природен ресурс, който само държавата има право да добива? И каква е тая неродена мома - тя или е генно манипулирана, или е клонирана, а това е законно само тук-там и то само на ембриони и единствено за научни и терапевтични цели. За Хензел и Гретел изобщо да не говорим - ако "Уолт Дисни" направи по тази приказка филм, ще трябва да го дават само в късните часове и задължително да сложат голяма червена точка. Това ще си е направо екранизация на Наказателния кодекс - какво ли не има там: и скитащи безпризорни малолетни, и опит за предумишлено убийство на децата по особено жесток начин, и превишена самоотбрана, когато братчето и сестричето хвърлят вещицата в пещта. Други приказки се нуждаят от някои пояснения или сериозни корекции. Например децата трябва да знаят, че напълно справедливо е било наказанието на вълка, опитал се с измама да получи помощите за социалнослаби, които Червената шапчица носела на баба си в потребителска кошница. Котаракът в чизми пък непременно да докаже със съответните митнически документи или касова бележка, че чизмите са придобити законно и са платени съответните мита и ДДС. А ако "Горската аптека" се управлява от дипломиран магистър-фармацевт, той да постави на видно място дипломата си, както и домашния адрес и телефон. А пък дядо белобради, който ряпа вади, да представи сертификат, че нитратите не превишават допустимата норма, както и да докаже, че ряпата наистина е голяма, а не просто изглежда такава, защото хитрият старец я мери с кухи теглилки като на Женския пазар. И накрая, нека непременно да се уточни, че едноличният търговец, решил да отвори магазинче за надежда, е спазил изискванията за височина на помещението поне 3 метра и освен това има отделна стая за почивка на персонала и баня с тоалетна, както и сертификат, че надеждата е от екологично чист район. За да станем правова държава, трябва да инвестираме в образованието на децата. Едно юридическо грамотно дете никога не би се качило в бебешката си количка, ако майка му не притежава свидетелство за правоуправление. То няма да паркира камиончето или велосипеда на три колела на място, откъдето ще го вдигне паяка. Нито пък ще отнеме насилствено книжките за оцветяване на друго дете - вместо това ще грабне порносписанията на баща си, но не за да нарисува на каките мустаци, а за да им изреже от гланцовото блокче дрешки и да ги облече. Затова призовавам: Дайте на децата опорна точка в закона и те ще преобърнат Земята! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ЮРИДИЧЕСКИЯ стопаджия - 2 Моля, станете! Съдът влиза! Дами и господа съдебни заседатели, делото "Юридическият стопаджия срещу правовата държава" беше върнато за преразглеждане и днес ще се гледа на открити врати пред втора инстанция. Ще бъдат представени допълнителни доказателства. Присъдата ще е окончателна и няма да подлежи на обжалване. Разрешете ми да представя ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 1: хербаризиран смокинов лист, поставен в Библия. С негова помощ ще докажем, че проблемите в правото не са от вчера и че калпавите човешки закони се основават на калпав закон божи. Апропо, библията не е тук, за да се закълнат свидетелите с ръка върху нея, а също е улика. Обърнете внимание, че тя започва с текста "В началото бе Словото". Несъмнено се има предвид встъпителното слово от първия протоколиран съдебен процес по делото "Бог Отец, Син и Свети Дух срещу Адам и Ева". Делото е проведено при закрити врати, защото, освен обвиняемите, други хора още не са съществували. Забелязват се крещящи процесуални нарушения. Бог претупал делото по бързата процедура. Той бил и страна по делото, и прокурор, и съдия. Това триединство може да е допустимо по църковните канони, но не и по юридическите! Няма съдебни заседатели и вещи лица, не е допуснато изслушване на свидетели и отгоре на всичко обвиняемите са лишени както от правото на телефонен разговор, така и от адвокат или поне служебен защитник. Присъдата е произнесена на базата на косвена улика - въпросния смокинов лист, с който Адам се прикрил, след като опитал плода от дървото на познанието и осъзнал, че е гол. Има и сведения, че доказателственият материал е събиран с непозволени разузнавателни средства - в качеството си на всевиждащ и всечуващ, Бог шпионирал без прокурорско разрешение. Змията - подбудителят на престъплението - получила твърде малка присъда (ако изобщо привилегията да лежиш и когато ходиш може да се смята за наказание!) и това ни кара да предполагаме, че тя е била агент-провокатор, което допълнително засилва съмненията относно легитимността на процеса. Буди недоумение и фактът, че за престъпление, представляващо малка обществена опасност и насочено не срещу личността, а срещу имуществото, е издадена неадекватно тежка, макар и условна, присъда: изселване от Рая с много дълъг изпитателен срок - чак до Второто пришествие. От Библията е видно, че подобно неспазване на Наказателно-процесуалния кодекс е масова практика в божието правораздаване. Ангелите-призовкари не представят документи, които доказват, че обвиняемите са редовно призовани. Местата за изтърпяване на наказанията с лек и строг режим - Чистилище и Ад - не разполагат с условия за полагане на обществено-полезен труд, което би позволило две действително прекарани там години да се броят за три години от срока на наказанието. И накрая, абсолютно всички божии присъди се издават без право на обжалване пред по-висша инстанция. На фона на казаното дотук и с оглед на свидетелски показания, че Бог създава човека по свой образ и подобие, нима някой ще се учуди, ако се опитаме да докажем несъвършенството на човешкото право? Моля, разгледайте внимателно ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 2: боксова ръкавица от Каменната ера - естествено, каменна е и самата ръкавица. С нея праисторическият човек е разрешавал юридическите си спорове, раздавайки десни прави удари - оттам произлизат термините "право" и "правораздаване". От древността води началото си и методът за търсене на отпечатъци, наречен птеро-дактилоскопия. ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 3 е характеристика от местоработата на лицето Едип цар, за когото се твърди, че по принцип бил примерен гражданин. И макар че по неоспорим начин било доказано, че Едип се метнал на майка си в най-прекия смисъл на думата, делото изобщо не стигнало до съд. Закононарушителят бил изправен само пред другарски съд и пред съда на съвестта си. (Въпреки този прецедент през по-късни епохи на кръвосмешението не винаги се е гледало толкова благосклонно.) ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 4 представлява протокол от делото срещу Исус Йосифов, познат с прякора Христос. Съдия по случая бил почитаемият Пилат Пунтийски, който само пунтирал правосъдие. Главен свидетел на обвинението бил Юда, известен на полицията с прякора Искариотски, защото искал много за лъжесвидетелстване под клетва. Първият известен в историята платен информатор бил възнаграден за показанията си с 30 белязани сребърника, но му била отказана нова самоличност и друга помощ по програмата за защита на свидетели. Като доказателство имахме намерение да представим и кърпата, с която съдия Пунтийски си избърсал ръцете, след като ги измил, но се оказа, че междувременно кърпата е ползвана и от други съдии и многократно прана. Моля уважаемият съд да накаже съответните служебни лица заради унищожаване на улики. Веществени доказателства не се перат - това е известно дори на стажантките в Белия дом и най-вече на Моника Люински! ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА номер 5 и 6 са от българската история. Едното свидетелства за съдебния произвол на хан Крум, който не признавал разделението на властите и бил хем законодател, хем съдия, хем изпълнител на присъди. Затова пък другото доказва висотата на съдебната система в Османската империя - то представлява протоколирано показание, което гласи: "Криво седи, право съди стар кадия". Няма да представяме повече доказателства, понеже фактите от по-новата история, които ще споменем, са обществено достояние и не се нуждаят от специално доказване. При социализма на теория правото беше на особена почит, доколкото можем да съдим по запазените тук-там лозунги-графити "Дела, дела и пак дела!" и по юридическата рубрика "Дела и документи" на националното радио. (За масовата публика пък съществуваха популярни рубрики като "Темида се смее". Но аз се питам кой и как разбра, че се смее, като има превръзка на очите?) Но ако правото се почиташе и на практика, нима щеше да остане неосъден за сексуален тормоз опасният масов сериен целувач Леонид Брежнев? Сега вместо делата и документите по-актуални са делата и компроматите, а също така "оня списък" и снимки от борда на яхти. Казват, че съдебната ни система била слаба. Вярно, че законите са толкова слаби, че не влизат в Парламента за гласуване, ами се налага да ги внасят. Вярно е и че както в магазина стоката стоката се мери нето, законите пък се мерят с вето - на президента. Затова пък съдът ни е изключително хуманен към престъпниците. Там не важи мотото "седем пъти си мери приказките, за да не ти отрежат веднъж главата". (То затова и престъпните ни клановете са все "клан-клан-недоклан"...) Българският съд обикновено вкарва престъпниците в правия път, като ги пуска с пожеланието "прав им път". Но законът не спи - за грешчица в данъчната декларация санкцията е по-голяма от глобата за шофиране в нетрезво състояние! Дори се заговори за инициатива за изпирането на пари чрез плащане на еднократен данък. Очаквам да се обяви и промоция за хора с десетки висящи дела - 50-90% сезонно намаление на присъдите, ако обвиняемият се съгласи да излежи еднократно леко наказание. А най-убедително доказателство за това, че сме правова държава, е фактът, че всички сделки рано или късно отиват в съда! (Виж за справка сделките с "Балкан" и "Булгартабак".) Може би, дами и господа съдебни заседатели, се учудвате, че на днешното дело не са допуснати адвокати - та нали хората вече дори дипломните си работи защитават с адвокат! Не крия, че точно към тази част от юридическото съсловие имам най-големи предубеждения. Мога с часове да ви разказвам вицове и други, по-неправдоподобни, но затова пък истински истории за адвокати. Но за да си спестя адвокатските възражения, ще изложа само три аргумента против тях: 1. Когато съдят Апостола (става дума не за прякор на мутра, а за Апостола на свободата Васил Левски), никой не се явява като негов адвокат и се налага турските власти да назначат служебен защитник; 2. Адвокатите не ги предупреждават, че всичко, което кажат, може да бъде използвано против тях, защото го отнася клиентът; 3. В съда само адвокатите не дават клетва да говорят истината, само истината и нищо друго освен истината! (Тук съдебният писар е прекъснал протокола и е напуснал заседателната зала поради анонимно обаждане за сексбомба пред сградата на съда. Според съдебни репортери страните по делото са стигнали до бой, а впоследствие - до извънсъдебно споразумение.) На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на МАГИЧЕСКИЯ стопаджия Уважаеми спътници, извинете, че спираме още преди да сме потеглили, но не мога да устоя, когато някой вика: "Насам, народе-е-е! Който разбира, тук се спира-а-а!" Ако и вие сте от хората, които могат да повярват в седем невъзможни неща преди закуска, нека заедно разгледаме Страната на чудесата, поне за малко да се фокусираме върху фокусите и да помагаме на магиите да се се случат. Тази страна се намира на невзрачна планета между Марс и Венера, на Полуострова на съкровищата. Тука хората не поразяват с външния си вид - няма великани, които, като стъпят, заемат по две места на паркинга за тирове и автовлакове; като се изправят, така се извисяват, че отгоре хващат лед; а като легнат, обикалят планетата три пъти по екватора, и то ако си посгънат краката в коленете. Напротив, хората даже някак си се стремят да изглеждат с една глава по-ниски, за да не ги нарочи някой и да не ги скъси точно с една глава. Това е страната на куриозите. В нея политическата система е монархо-комунизъм, защото начело й стоят цар-премиер и комунист-президент. Тука царете невинаги се раждат такива, а понякога стават такива чрез селско въстание или ги избира Велико народно събрание. В тази страна фашизмът пада и демокрацията идва чрез избори, но нито фашизмът е фашизъм, нито демокрацията е демокрация. Тука войниците печелят битки, а политиците губят войните - затова държавицата многократно е рязана на парчета, но макар че не е цяла, поне е оцеляла. А съдбата й често виси на косъм от главата на някой плешив или поне страдащ от силен косопад. В Страната на чудесата конкуренцията в правенето на магии е много силна - като почнем от обикновения поданик и свършим с държавните мъже. Аборигените са големи факири: те успяват да оцелеят дори когато за пореден път стигнат до дъното и разберат, че могат да падат и по-надолу, защото има двойно дъно. Те се измъкват от всякакви ситуации по-сръчно и от Худини. Разказва се даже за хора, които си плащат всичките сметки само от трудови доходи! Моля ви, обърнете поне минимално внимание на местните жители - те истински гении на минимализма. С комплект инструменти от магазин "Направи си сам" всеки сръчен абориген може да превърне панелната си боксониерка в кокетен мезонет с лятна и зимна градина, олимпийско басейнче и голф игрище. Чувала съм за виртуоза Паганини, че можел да свири само на една струна на цигулката си. Но пък местният жител може да се топли само с едно ребро на радиатора и да се къпе само на една струйка на душа. А ако в службата шефовете пестят отоплението, местната машинописка може да пише десетопръстно дори ако носи ръкавици с един пръст! Ако няма пари за нов телевизор с дистанционно, местният майстор си прави бумеранг и така превключва копчетата на черно-бялата "Опера", която още преди двадесетина години е събрала достатъчно точки, за да бъде пенсионирана. Аборигенът виртуозно владее трудовата техника "видимо действие - невидим резултат". Той е изключително издръжлив и от глад не се бои, защото познава Пътя на копривата. Издържа на обгазяване, при което дори гупите в аквариума сами си пускат помпата за кислород, от смрадта само бройлера във фризера не се задушава, понеже от студ е хванал хрема. Отличителен вторичен полов белег на доминиращите самци са мобифоните с толкова дълги антени, че като бъркат с тях в дясното ухо, си чешат лявото. Тука се срещат и уникални специалисти по телекинеза, които направо телепортират банкноти от чуждите джобове в своите. За съжаление тези виртуози много рядко ги канят да гастролират в Малък градски театър зад затвора... Щом тук дори обикновените хора са толкова необикновени, какво да кажем за официалните представители на държавата?! Местният чиновник, въоръжен само с един печат, може да промени хиляди съдби като с вълшебна пръчица - същински Алабалин, на който даже вълшебна лампа не му трябва. А пък местният парламентарист перфектно владее игрите с депутатски карти - и пасианси реди, за да изпробва търпението на избирателите си; и фокуси прави, при които хем го няма в залата, хем гласува; и парламентарния белот владее, при който май все Доган е коз. Най-успешният хит на тези народоизбрани, но богоподобни мъже и жени е номерът с възкресяването - те успешно възкресиха лозунга "Вся власть советам", като саможертвено се включиха в по тридесет-четиридесет управителни съвета. Не им отстъпват по майсторство и маговете от изпълнителната власт. Години наред общинарите доказват, че уличните кучета имат не по 7, ами поне по 70 живота, а пък дупките по улиците на хартия поглъщат повече материя от космическите черни дупки. Но наближат ли избори, общинските фокусници обещават да решат за броени дни проблемите и с кучетата, и с дупките. Чудя се как - дали пък не мислят да набутат първите във вторите и да минат отгоре с валяк? Колкото по-високо стоят в йерархията, толкова по-талантливи са местните илюзионисти. Например играта "Тука има, тука нема Булгартабак" я играят вече от години, а публиката още не може да разбере как точно го правят този номер. Изключително популярен е Мистър Десетпроцентко, който неотдавна смайваше публиката със следната магия: взема се едно РМД-енце, разрязва се на парчета, след това се сглобява отново и але-хоп - то станало с 10% по-малко! А едно от най-ефектните представления за миналия сезон беше номерът с "Балкан" - за секунди цяла голяма авиокомпания изчезна, а от цилиндъра измъкнаха за ушите друга. Гордостта на новата магическа школа е един финансов министър, който, макар и млад, вече е гастролирал и по чуждестранни сцени. Когато той показва номерата си, по сцената падат не пера от бели гълъби, а пера от бюджета. Той знае не само как да раздели три кила трици на седем магарици, но и може безпроблемно да осигури тринадесета заплата, като раздели дванадесетата на две части. Освен всичко останало, младият маг има и ясновидски дарби - гледа на фактури, касови бележки и други първични и вторични счетоводни документи. Той познава с точност до третия знак след десетичната запетая кой колко дължи на вълшебното сандъче, наречено хазна, но съжаление недовижда кой плаща и кой - не. Разбира се, целият този спектакъл никого не учудва, като се знае кой е главната гостуваща звезда на шоуто - Мистър Симко Втори, царят на коронните номера. Той с лекота може да скрие шапката на всекиго и в случай на нужда да извади от ръкава си царска корона, докато хор от царедворци изпълнява популярното парче "Боже, от царя ни пази!" Не се учудвам, че на този своеобразен фокуснически фестивал награда не се присъжда - тя е за онзи, който успее да си я отмъкне незабелязано. Но се чудя на факта, че години наред няколко милиона зрители са вперили поглед в звездите на магическото изкуство и с нетърпение очакват те да им покажат светлина в края тунела - без да се замислят, че светлина в края на тунела се вижда май само в състояние на клинична смърт! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ХИДРОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Е-е-е-е-е-е-е и замириса на море! А-а-а-а-а-а-а и замириса на вода! Преди да ме попитате защо съм се разпяла, отговарям: Пила съм. Естествено, вода. Да, обикновена - доколкото знам, тежката вода е доста скъпа и се охранява от военните. Може и да не ви се вярва, но за мене обикновената вода наистина е извор на непресъхващо вдъхновение. Мислех си да тегля една уВОДна реч: да ви разкажа как в началото Бог отделил сушата от водата; да ви напомня, че две трети от така наречената Земя всъщност е вода и че именно във водата се е зародил животът; евентуално да споделя с вас природонаучно клюки за едногърбата камила, която преди това била двугърба, но й изтекла водата от другата гърбица... Но си помислих, че такова начало може да ви подейства като студен душ, и си рекох: Я да не разводнявам темата! Затова, вместо да се изживявам като ваша екскурзоВОДка в океана на познанието, просто ще плувам по течението. Първо мислех да ви се представя като ВОДач на ВОДОноска. Но щом ще се преструвам, защо да не съм капитан или дори ковчежник - на Ноевия ковчег, разбира се. (Честно казано, аз на Ной не му завиждам. Освен спасителен пояс на него със сигурност му е трябвал и черен пояс по бойни изкуства - нали знам какви зверове са били пасажерите му!) Е, ако си нямаме собствен кораб, дайте да превземем някой. На абортаж! И не забрявяйте - във водата човек за човека е морски вълк! За свое оправдание трябва да кажа, че съм готова на такова престъпление само от любов. Но не Купидон ме е уцелил със стрела, а Нептун - с харпуна си. Когато като дете в малките класове за пръв път чух думата "хидрофилна" и когато слушах популярния някога забавен монолог за краставицата, която съдържа 99% вода, бях убедена, че говорят за мене. Сега имам същото усещане, когато в една реклама все повтарят "В банята съм!" Не съм участвала във водно кръщение, молитва за дъжд или други подобни ритуали, нямам вода в коляното и не съм родена под знака на Водолея. Но затова пък даже визитките ми са на хартия с воден знак. Когато се е налагало, правила съм се на тиха вода или на света вода ненапита. Опитвала съм се да ловя риба в мътна вода. Случвало се е да се чувствам и едра риба, и гола вода. Едни са ми напивали водата, други са ми я мътили. Случвало се е да страдам от обезводняване след филми, на които направо очите са ми изтичали от плач. Обикновено съм в течение на нещата, а понякога дори ми върви като по вода. Затова, ако реша да направя галерия с портрети на предците, непременно ще поръчам да нарисуват няколко с по-оцъклен поглед и воднисти очи. Опа, чувствам как мисълта ми скача като планински поток от камък на камък. Идеите проблясват като пъстърви и бягат. (Поне така си го представям, де - не че някога съм виждала пъстърви.) Ех, какви открития са бликали от водата едно време! Хераклит прозрял, че "Всичко тече, всичко се изменя". (В свободното си от философстване време той бил баш майстор седми разряд и специалист по капещи кранчета и покривни хидроизолации.) Архимед пък открил колко е тежка царската корона - ама най-буквално. Колумб си въобразявал, че е намерил път до Индия, но поне открил Америка. А днес какво? Като излезеш от ваната, най-много да откриеш, че тоя, който звъни по телефона, е сгрешил номера, или - още по-лошо - нищо да не откриеш, ами тебе да те открие инкасаторът, от който се криеш вече трети месец... Лично за себе аз си направих две открития: Първото е, че несподелената любов все някога се възнаграждава. Двайсетина години бях човек, на когото във водата можеше да се разчита 100% - в смисъл, че където ме оставиш, там ще ме и намериш, понеже колкото и да щляпах, оставах на едно и също място. Разбира се, вярвах, че всеки човек може да се научи да плува - но някак си при мене се получаваше не хоризонтално, а вертикално, към дъното. В един хубав ден попаднах на треньор, който успя да ме убеди, че дърво като мене не потъва и че според някой си Дарвин (вероятно имаше предвид спасителя на басейна) сме произлезли от водата. Тоя Дарвин водорасли да пасе - аз не със сигурност не произлизам от рибите. Та те плуват с корема нагоре само посмъртно, докато за мене това е единственият приемлив стил! (Може би защото само в тази поза мога да си въобразявам, че се излежавам, а не спортувам?) Друга интересна особеност на моя стил е, че когато използвам краката си, плувам по-бавно, отколкото без крака - като нищо бих могла да стана шампион, само че на параолимпийски игри. Това, че във водата времето тече по друг начин, и други са го забелязали. (Аз например си падам малко припряна и за една минута на сушата броя до около 70, но във водата стигам едва до 50.) Но претендирам, че задрямването при плуване - кой знае защо точно на 42-ата и 59-ата дължина - си е лично мой патент. Може би се питате защо броя дължините? Честно казано, и аз се питам - като се има предвид, че в края на всяка дължина си блъскам главата в стената на басейна, мога просто да преброя после вдлъбнатините на ръба или цицините по главата си... Второто ми откритие е свързано с платената любов към водата. Щом има платена любов, не може без сутеньор - на български се казва сВОДник. Години наред преглъщах това, че в чаша вода от чешмата остава повече утайка, отколкото в чаша силно кафе. Простих на сводника и когато престана да праща инкасатори вкъщи и закри удобните каси за плащане. Но когато ми пратиха месечна сметка за около 650 кубика топла вода, направо се оляха! За сведение, това количество е достатъчно да понапълни басейн с олимпийски размери и предостатъчно за 5 наводнения на гарсониерата ми (и то ако всичките мебели са изнесени). За автомивка или за обществена баня 650 кубика топла вода може нищо да не са, но ако един човек се къпе всеки ден, ще му стигат за трийсетина години. Разбирам да гледах на балкона водолюбиви растения или китове, ама аз даже нямам балкон! Чак като видях тази сметка разбрах защо "Воден свят" и "Титаник" са сред най-скъпите продукции на всички времена, а после сметнах набързо колко щеше да струва "Малката русалка", ако филмът не беше анимационен. От тази ситуация излязох доста поумняла. Дори мога да кажа, че вече усещам в себе си умовете на няколко души. Ту се мисля за Ихтиандра, сестрата на човека-амфибия. Ту се представям за капитан първи ранг от Българския панелен флот - втори микроязовир Люлин. А в определени моменти се смятам за морска сирена и моряка удавник в едно. И когато непознат глас попита по телефона: "Ти ли си, жабчето ми?", вече не казвам: "Имате грешка". Но, както знаете, удавник за сламка се лови. Затова реших да извлека полза от тази история и да дам сводника на съд по три обвинения: 1. Тежки психически повреди. 2. Взлом - че как иначе са отчели показанията на водомера, като този месец не съм пускала инкасатор вкъщи? 3. Системно фалшифициране на данни с цел раздуване на сметки - както е известно и на децата, след загряване водата увеличава обема си, затова топлата вода трябва да струва по-малко от студената! На края на този репортаж, писан със шнорхел, плавници, плувни очила и хриле на шията, декларирам, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Така си измивам ръцете, преди да са ми врътнали кранчето. Защото без мозък човек може да живее цял живот, но без вода - само 3 дни! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ИНСЕКТОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Затегнахте ли вече коланите? Така, сега затворете прозорците и пляскайте. Ха сега махайте с ръце! По-живо, по-енергично! Чудите се защо ви карам да махате с ръце, след като вече сте вътре в НЛО-то? Елементарно - освен вас се качиха и нежелани спътници. Сега е моментът да ви попитам - какво според вас означава "инсектологически"? Нека анализираме думата: тя е образувана от две други думи - "инсект" и "логос". Дотук добре, но какво означава "инсект"? Ако някой ми каже: "Я т'ва го знам, бе, мене жокер ми не требва - скакауец!", няма да е далече от истината, защото "инсект" е латинското наименование за "насекомо", а "логос" означава "наука". Да не си помислите само, че използвам тази дума само защото искам да ви се похваля с познанията си по чужди езици! (Не че не искам, де - иначе нямаше да лепна на задния люк на НЛО-то стикер "Тук се говорят всички езици". Но ще го направя някой друг път.) Използвам термините за "насекомо" и "наука", за да ви заблудя, че ще подходя към насекомите сухо и делово. Е, ако сте малко по-наблюдателни и сте обърнали внимание, че насекомите ги наричат инсекти най-вече върху опаковките на всевъзможни средства за изтребването им, вече се досещате, че едва ли ще бъда делова и умерена. Сигурно не говори добре за мен, но силната привързаност на дребните твари предизвиква у мен неприязън, граничеща с истерия, и желанието да ги размажа като... ами, като буболечки. Не страдам от излишна скромност, но наистина не разбирам с какво толкова ги привличам. Вярно, че не съм от тия, които като деца са късали крилцата на мухите и са забучвали пеперудите с карфици. Но пък не може да се каже, че и на мравката път правя. Не се чувствам като мадам Бътерфлай (май на английски това значело "пеперуда"), но пък понякога мога да съм непостоянна като пеперуда и да пърхам насам-натам. Може да съм малко щура или дори да имам бръмбари в главата, но към "Бийтълз" съм меко казано безразлична и определено не си падам по "Щурците". Като се замисля, ако има нещо, свързано с насекомите, което да ме привлича, май бих искала в определени моменти да мога да бъда нахална като конска муха и понякога да сънувам въшки - казват, че това предричало богатство. Известна симпатия изпитвам и към водните кончета - има нещо красиво в хвърковатите чети от водни кончета, които си играят на нещо като "прескочи-кобила". От някои видове инсекти - например от особено модерните напоследък кърлежи и бълхи - нямам лични впечатления. За кърлежите предполагам само, че са изключително консервативни и не си падат по електронните часовници. Логично е - по тях не могат да се ориентират коя е посоката на часовниковата стрелка, за да се впият по-яко в нечия кожа. За бълхите пък знам, че си падат по свободната борба с кучета - вероятно се състезават в категория "муха". Ако се сбият куче и бълха, бълхата го побеждава ако не с туш, т.е. като го накара да се търкаля по гръб от сърбежа, то поне защото заслужено й присъждат служебна победа по точки поради по-малкото й лично тегло. Ако някой път обаче ме полазят бълхи, сигурна съм, че бих ги разпознала, ако разбирах езика на насекомите. Чудите се какво ще си кажат ли? Ами, подозирам, че ще е нещо като: "Да пийнем по едно за отскок!" За мухите какво да ви кажа? Сигурно всичко си знаете, включително и че мъжката муха не се казва мухльо. Само искам да ви предупредя: ако искате да воювате с тях, не избирайте за оръжие мухоморки или спрей. Всъщност мухоморката се казва така не защото мори мухи, а защото от нея хората мрат като мухи. А пък спрейовете действат само срещу мухи с по-хилаво телосложение и малък гръден кош - в противен случай, като я пръскаш, мухата издува дробове, духа и обръща посоката на струята назад! Малко озадачаващо е защо около мене кръжат ята дрозофили (по народному винарки) - та аз не просто не злоупотребявам, ами изобщо не употребявам вино, дори винен оцет не ползвам. Не ги разбирам например и хлебарките - какво толкова харесват на моите петнадесетина жилища. (Не завиждайте - толкова са последователно, а не едновременно.) Че аз вкъщи почти не внасям храна! Единственото разумно обяснение е, че ходят да похапват у съседите, пък при мене си почиват. Не че не се боря с тях, но за тази си война като нищо мога да получа Нобелова награда за мир. Например, чувала бях, че бягат от краставици, и направих една краставична Велика китайска стена. На другия ден намерих няколко полумъртви - бяха се подули от преяждане. Добре се бяха угоили! Да видите крачката им - от две бутчета излиза прилична порция за обяд, че даже остава малко за пръжки и кървавица. По-голям успех имах с киселото мляко. Значи, вземате неизмита кофичка от кисело мляко, наливате вода и я оставяте така през нощта. Някои иронично ми подхвърлят: "Хората ги тровят, ти айрянче им правиш!" Но пък винаги има доста удавници. Сега замислям да патентовам капан-таратор. Ако хлебарките ме стимулират към научно-технически прогрес, има един вид насекоми, които ме вдъхновяват в дългите безсънни нощи за поезия. Ето последното ми хайку: Две трескави тъмни очи    върху горестно бледно лице, безмълвно крещят те за помощ    и дирят за болката цяр - за ухапано от комар! Това е от стихосбирката ме "Комарство и любов" и е посветено на моите сродни души. (Защо сродни души ли? Ами те са кръвопийци, а аз - млекосмучеща крАвопийка.) Даже не просто сродни души, но и кръвни братя, на които по приблизителни изчисления кръводарявам поне по 300 грама месечно. Странно, че въпреки че пият и пеят, те не дебелеят - сигурно все попадам на комари, страдащи я от тения, я от булимия. Любовта на комарите към мене е направо необяснима. Познатите ми се чудат: "Къде ги намираш?" Истината е, че те ме намират. Където и да ида, местните кръвопийци ми се нахвърлят, забравили всякакъв патриотизъм. Имам чувството, че междувременно са на диета и си точат хоботите за мене. Иначе аз живея на седмия етаж и имам мрежа на прозореца, но за хоботи, що ме любят, и стена не е преграда. Разбирам, да имах рядка кръвна група - пък то "А" положителна е най-честата в Европа. Хайде, телесните повреди някак си ще ги понеса. Но пагубната страст на крилатите ми обожатели ме компроментира. Не стига, че от безсънните нощи ходя с изпито лице, черни кръгове около очите, кръвясали очи и френетичен поглед, ами напоследък усещам, че хората се заглеждат във фините дупчици по ръцете ми. Е, как да ги убедя, че не съм наркоманка с неточен мерник, която си улучва вената чак от двадесетия път? А пък заради това, че не се показвам навън без да се покрия така, че само очите ми да се виждат, половината ми съседи подозират, че съм попаднала в магазин "Всичко за лев" на сезонна разпродажба на фереджета и чадрита. Другата половина пък съседите ми си мислят, че съм приела исляма и може би дори членувам в Ал Кайда. Даже вече ме поздравяват със "Селям алейкум!" и "Аллах акбар!" Затова се налага да взема мерки. Да бях силов министър, щях да спретна една операция "Комар". Ако бях министър на околната среда и водите, скоро щях да си съкратя ресора наполовина, като пресуша водите, та да няма как да се размножават гадините. Ако бях кубинец, нищо нямаше да правя. (Не защото кубинците по принцип нищо не правят, а защото в Куба няма комари.) Е, и като редова българка имам известни постижения. Даже написах книга за това, но всички издатели ми я връщат заради името. "Моята борба" им звучало малко грубо... Затова сега ще споделя с вас някои прийоми от моята стратегия и тактика. Първо опитах с витамин "B" - уж миризмата му ги гонела. Но комарите си стискаха носа с два пръста, бързо ме хапеха и бягаха - или пък попадах все на хремави... После пробвах с всякакви мазила - е, нахапаха ме по ненамазаните места - под часовника, по главата. Обръщах калъфа за завивки с дупката надолу и се пъхах вътре, но и там ме преследваше до болка (не е просто метафора!) познатото "бзззът". Веднъж се плеснах по челото (като убих двайсетина изненадани комари) и си казах, че единственото спасение е да се отърва от комарите, преди да си легна. За целта не пускам лампата до късно вечер, чакам комарите да се съберат на прозореца, привлечени от външната светлина, и ги атакувам безжалостно. После пускам една прахосмукачка по ъглите и пердетата. Накрая ги дебна из шарките на тапетите, въоръжена с театрален бинокъл и по-дебел вестник. (От мене да знаете - нито Интернет, нито сакчето за пеперуди могат да изместят вестника! Първата мрежа е само виртуална, а втората - с твърде големи дупки.) А когато открия някой комар на недостъпно място, го погвам с пръскалката за цветя. (Ако нямате такава, става и с пулверизатор или пистолета на детето - водния, не този със сачмите.) Понеже никой от методите не дава стопроцентов резултат, мисля да разлепя афиши "Издирва се жив или мъртъв" и да обявя парична награда за ловци на комарски глави. Между другото, от епичните ми битки стигнах до едно филологическо и до едно философско прозрение. Първо, разбрах откъде идва името на играта "комар". Ами то е същото като с истинските комари: засилваш се да направиш голям удар, замахваш, а накрая ти самият го отнасяш! И второ, разбрах какъв е смисълът на човешкия живот - да служим за храна на насекомите! Знам, че сме свикнали да смятаме човека за венец на природата. Но я се замислете малко: Ние се тъпчем в градове-човекоферми, а насекомите се реят свободно. Ние пъплим по земята, а те развиват свръхзвукова скорост - често чуваме бръмченето им, а не ги виждаме. Ние се раждаме, живеем и умираме пред очите им, а техният живот тъне в тайнственост. Откъде например се вземат? Аз никога не съм виждала муха-бебе, а вие? И описанията на извънземни - мънички, често зелени, с антенки, с хоботчета - не ви ли напомнят за нещо, а...? Векове наред великите умове спорят за това, кой е създал човека. Може би са ТЕ??? На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на СТАТИСТИЧЕСКИЯ стопаджия Есен е, а по традиция наесен се броят пилците. Затова ви моля да попълните по един граничен статистически лист, преди да преминем границата между действителността и статистиката. Като изключим броенето на пилците, статистиката не е традиционна българска добродетел. Народна метеорология има, но да сте чували за народна статистика? Някогашните българи са се задоволявали с мъгляви обобщения като: "Власите накрай Дунава се давят". Нито дума за това колко процента от власите се давят в неохранявани зони и колко правят това под вещото ръководство на професионален спасител; за кой край по-точно става дума; на какво разстояние от бреговата ивица; какво е нивото на реката в сантиметри и т. н. Двадесети век обаче коренно промени мисленето на българите - без преувеличение може да се каже, че въоръжени с лист и химикалка статистици броиха народа така, както и турчин не го е броил. Е, какво чудно тогава, че от ранна училищна възраст подрастващите започваха да мислят като изпечени статистици и украсяваха стени и лексикони със статистически послания като: "Осем часа учим, осем часа спим, а в останалото време гаджета въртим!" Не са прави ония, които правят злобни намеци за "стъкмистика" и казват, че статистиката е като банския костюм - показва много, а скрива главното. Всъщност тя разкрива много неща за този, който не се притеснява да надзърне през банския. Например прочетох в един вестник, че почитателите на един сапунен сериал са 35% жени и 30% мъже. И веднага надуших горещата новина - 35% от българите са хермафродити! Друг вестник ме убеди, че "Отказваме млякото, пестим за ракия". Ами че това е просто по-тактичен начин да се каже, че нацията застарява и затова заменя майчиното мляко с бащината пърцуца! Пак от медиите научих, че идеалното кръвно налягане е между 80 и 120. Значи 100 на 100 е перфектно? (Лекарите май викат на това "прединфарктно състояние, но какво друго да очакваме от хора, които са кандидатствали медицина само защото не са били добри със смятането...) Статистиката е науката, която ми дава вяра в доброто и в човека. Само тя може да ме убеди например, че тежката престъпност намалява - та нали по времето на Каин и Авел цели 50% от хората са били братоубийци! Искам да опровергая още една заблуда - че статистици са само статисти в науката и че са просто хора, които боравят добре с числата (но не толкова добре, че да станат счетоводители). Статистиката може и да ви изглежда суха, но не мислете статистиците за сухари. Я се опитайте да познаете с какво ли си е запълвал времето Джероламо Кардана, който влязъл в историята на статистиката със основополагащото заключение, че всяка страна от зара има еднакъв шанс да бъде хвърлена, ако "зарът е честен". На мене лично това най ми прилича на извинение пред жената, че парите за хляб на семейството пак са проиграни на комар! Друг един патриарх на статистиката - Карл Фридрих Гаус - посветил живота си на анализа на вероятностите. Но ако вместо само да теоретизира беше проявил малко практичност, можеше да направи при букмейкъра си залог 1:20000, че ще влезе в историята като статистика, вдъхновил най-много творци. Е, вероятността да го нарисува Леонардо Да Винчи наистина е била 1 към безкрайност - все пак Гаус се е родил няколко века след Леонардо. Затова пък образът му е изкушавал доста незнайни художници-фалшификатори от края на двадесети век - най-вече заради факта, че тъкмо Гаус бил изобразен върху последната банкнота от 10 германски марки. За да не ме помислите за една средностатистическа наивничка на средна възраст, която вярва на всичко написано черно на бяло, трябва да отбележа, че имам куп съмнения и смятам, че статистиците ми дължат някои отговори. Питам: Защо и в най-затънтената библиотека в САЩ може да се намери справочник, в който пише (с точност до третия знак след десетичната запетая) по колко бълхи се падат на едно американско куче, а в България броят на гласоподаватели според изборните листи варира с плюс-минус половин милион? Кой и по каква методика изчисли, че на гол тумбак от населението се падат точно по чифте пищови? Защо броят бирите на глава от населението, като е всеизвестно, че бирите се падат не на глава, а на коремче? Защо казват по колко яйца изяжда годишно българинът, но крият името на българина, който изяжда яйцата, полагащи се на мене и на другите, които не ядат яйца? Защо от десетилетия статистиците заблуждават производителите на кухненски маси и мивки, че българските домакини са с ръст под 160 см. по чехли, та дори на такива, на които в личните документи пише "ръст - среден", им се налага да приклякат или да се сгъват като буквата "Г", докато домакинстват? (Не използвам ръста си като оправдание за това, че не си падам по къщната работа, нито пък претендирам за статистическа прецизност, но наистина не познавам жена над метър и шестдесет, която да изпитва удоволствие от суетенето над кухненската маса и мивката.) Каква е вероятността жена, която носи обувки над 39 номер, да тежи под 50 кг. и да може да носи всекидневни обувки на тънко 15-сантиметрово токче? И защо тази информация се крие от производителите на обувки? Ако един шизофреник се изживява ту като майка Тереза, ту като Анибал Лектър, дали средностатистически той е един приятен във всяко отношение човек? Мога ли да дам под съд за обида авторите на медицинските статистики, според които всеки четвърти човек страда от някакво психическо заболяване, ако аз съм четвъртата на масата, а другите трима са нормални? Това последното май е твърде лично. Но пък имам право да говоря и от личен опит, тъй като съм била опитно зайче на статистици и анкетьори. Последния път по телефона ми се обадиха от една агенция, популярна като Ем Да Ем Не, и ме свариха тъкмо като търках с две ръце загоряла тава и в същото време се опитвах с палеца на крака да превключа телевизора на нещо различно от спорт. Резултатът от изследването вероятно гласи, че "в неделя следобед висшистките във възрастовата група от 30 до 40 години гледат телевизия Х." Всъщност правилното заключение е: "доста подвижни за възрастта си загори-тенджери гледат каквото се случи, когато прехвърлят с крак каналите"! Надявам се всеки средностатистически читател да си е направил извода, че 90% от статистиците съсипват доброто име на останалите 40%. А от мене едно да знаете: Вярвайте на само статистика, която вие самите сте фалшифицирали! Според 99,9% от запитаните на стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на МИТНИЧЕСКИЯ стопаджия Уважаеми спътници, няма как да не сте забелязали, че докато пътуваме, непрекъснато се озъртам неспокойно на всички страни. Цяло чудо е, че още не сме попадали на представители на онази порода пазители на съвременна България, наречени митничари. Честно ви казвам, направо ще ми олекне, когато най-после ни спипат и чуя познатото: "Имате ли нещо да декларирате?" Разбира се, знам, че всичко, което кажа, ще бъде използвано против мене. Но някак си ме ласкае мисълта да ме смятат за човек, който притежава нещо ценно... Ех, с каква носталгия си спомням как преди години един митничар почти ме убеди, че уокменчето, което бях купила в Германия за 40 марки, трябва да се декларира, защото в България можело да се продаде за 800 лева. Както се казва, с една дума ме нави - веднага му предложих да го продаде за 800 лева, пък после да си разделим по 400. Само че той май не си вярваше много-много, та се разминах и с плащането на мито, и с 360 лева чиста печалба. През последните години не съм пътувала в чужбина и като едното нищо бих могла да получа комплекс за малоценност поради липсата на гранични служители, които да ми повдигат самочувствието. Добре, че най-после правителството се погрижи за такива като мене. Как ли? Ами както го е казал коалиционният им партньор: "Ако Мохамед не иде при митничарите, митничарите ще дойдат при Мохамед!" Така бяха създадени мобилните групи на митническата полиция. Много съм слушала да се говори за Европа без граници, но преди не ми беше хрумвало, че това означава, че границите вече няма да са между държавите, а навсякъде! Когато "Краун ейджънтс" взеха управлението на митниците, бях скептично настроена. Не се безпокоях, че частна фирма ще пази държавните ни интереси. Преди ни управляваха фондации, защо пък сега да не дадем държавната власт на фирми - срещу процент? Само малко се притесних, че англичаните прекалено държат на етикета - те не разговарят с някого, ако не са му представени официално - та се притеснявах как ще общуват със закононарушителите. Затова камък ми падна от сърцето, като разбрах, че във всяка група освен агент на короната влизат и митничар, и служител на НСБОП. Но защо да се ограничаваме само с това? Тайно се надявам, че дори ако не си купува списание "За жената", министър Милен Велчев чете броя на съпругата си, затова ще резюмирам тука моята програма за мобилните митничари: Първо, по принцип одобрявам, че тази работа е поверена на западняци. Че какво друго, ако не умел митничарски трик беше изобретяването на Желязната завеса? За позабравилите значението на този термин напомням, че става дума за повишаване на митата за внос на желязо. А понеже и децата знаят, че комунистът е "не човек, а желязо", по този начин Западът се опази от комунистическа инвазия. Но защо да наемаме само англичани - няма ли да ни се обидят Европейският съюз и САЩ, че ги пренебрегваме? Второ, защо никъде не се казва, че във всяка група са необходими поне по двама митничари - от двата пола. Ами ако мъж-митничар спре жена, как ще провери например дали не носи контрабандни китайски бикини, купени без ДДС от Илиянци? Трето, и това за служителя на НСБОП не ме удовлетворява напълно. Доколкото ми е известно, НСБОП означава Национална служба за борба с организираната престъпност. Е, какво излиза - все се говори, че трябва да се учим на работа в екип, пък се поощряват контрабандистите-индивидуалисти! Четвърто, защо пък групите да са само от по трима? Вярно, че човек веднага се сеща за Светата троица и други свети неща като руска тройка, шведска тройка и тройка кебапчета с гарнитура, а също и за тримата глупаци. Но ако искаме всенародна подкрепа за мобилните групи, в тях трябва да се включат и представители на другите професии. Веднага се сещам за служителите на Темида - те може да проверяват спрените за свидетелство за съдимост и за неплатени алименти. Да се включат и катаджии, които да карат нарушителите да надуват балона и не само да отчитат количеството изпит алкохол, но и да установяват дали алкохолът е бил с платени акцизи и дали изпушените цигари са имали бандерол. Инкасатори пък да дебнат за неплатени сметки. Може да има и хора от строителния надзор: да контролират за Акт 16 за строеж на пясъчни дворци и въздушни кули. Букмейкъри пък да събират неплатени залози и дългове от комар. А за да се сложи край на слушането на пиратски песни, към мобилните митничари да се привлекат и музиканти (особено подходящи са например група "Контрол"), които да тарашат радиото и касетофона на колата. Да се даде възможност и на учителите да изкарат някой лев от извънкласна работа - те да искат дипломите за проверка, а на заловените без документи да дават частни уроци, за да ги подготвят за матура или дори за кандидатстване във ВУЗ. Предлагам към всяка група да има и лекар. Не, даже не един, а цяла лекарска комисия. Докато ДжиПи-то преглежда за мръсни нокти и за въшки, а стоматологът обещава, че няма да боли, психиатърът да провери защо лицето още не се води на психиатричен учет. Междувременно гастроентерологът да пусне в стомаха на заподозрения една сонда, за да провери дали не е консумирал дини, купени от сергия без касов апарат. А през това време хирургът да наточи скалпела и да се приготви за ампутация на крак или ръка, ако се окаже, че всичките крайници на шофьора са налице, а пък колата е с инвалиден номер. Неволно щях да пропусна представителите на обществените организации. Че как например без член от ловно-рибарския съюз може да се установи, че някой наглед кротък човечец е опасен престъпник, който няма ловен билет, но най-нагло превозва с личното си МПС две парчета ловджийска наденица? А пък представители на различните политически партии и без покана ще дотичат. Нима НДСВ биха пропуснали да вземат членски внос от всеки, който си е натъпкал багажника с буркани царска туршия? И накрая да не забравя да спомена за магистралните служителките, чиито заплати не тежат на държавния бюджет. Ще ги познаете по това, че не носят униформи, защото работят под прикритие - най-вече под прикритието на нощта. Много внимавайте, ако някоя от тях ви спре, за да провери дали сте девствен и дали пренасяте венерически болести. Именно тези служителки са най-опасните - защото ако нищо не пренасяте, може и да ви подхвърлят! След толкова полезни предложения към митническата полиция не мога да не дам и един съвет на пътниците: Ако не носите със себе си нищо друго освен умствен багаж, не си ровете из джобовете за пари - за такова нещо мито не дължите, тъй като в България умът вече няма никаква стойност. Затова смело можете да заявите като Оскар Уайлд: "Нямам нищо за деклариране, освен своя гений!" На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ПЕРСОНАЛИСТИЧЕСКИЯ стопаджия Всичко започна в един прекрасен топъл летен ден... Звучи добре, но не е вярно. Всъщност времето беше такова, че даже и куче ти е жал да пуснеш навън. И то (времето, не кучето) беше единствената причина да кача на стоп един доста подозрителен тип. Очи: трескави. Коса: със затихващи функции. Ръст: снишаващ се. Особени белези: няма, ама само аз си знам колко ми струваше да не му направя няколко! За краткост по-долу ще наричаме го просто "Субекта". Знаете, че съм изключително любезна със спътниците си, затова учтиво попитах: - Закъде пътувате? - А вас какво ви засяга? - сопна се Субектът. И за да е съвсем сигурен, че ще съжалявам, че съм го заговорила, продължи: - Да не би да сте сте упълномощена да събирате класифицирана информация? Разбирате ли изобщо значението на този правен термин? - Ами-и-и, нещо като поверителна информация... - Хм - изпръхтя презрително Субектът, - поверителна е информацията, за която се разказват поверия и легенди. Явно не сте запозната със Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане, приет с Постановление на Министерския съвет номер 276 от 02.12.2002 г., обнародвано в "Държавен вестник", брой 115 от 10.12.2002 г., изменено и допълнено в Държавен вестник", брой 22 от 2003 г. И очевидно не сте регистрирана като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни, в сила от 1 януари 2002 г. Ако трябва да бъда точна, още преди последната запетая Субектът случайно изпадна от моето лично НЛО - в резултат на нещастното стечение на обстоятелствата, че без да искам отворих вратата и абсолютно неволно го побутнах. Но знам как щеше да завърши изречението, защото от изненада той не успя да си вземе огромната папка, в която открих любопитни документи. За читателите, които са толкова блажено невежи по въпроса, колкото бях и аз преди срещата ми със Субекта, ще поясня, че за да събирате и обработвате лични данни, трябва да имате специално разрешение. (Такова ще получите само ако отговорите правилно на въпроса: "Напивали ли сте се до загуба на съзнание?" Честна дума, този въпрос не съм си го измислила аз!) Това накратко означава, че за използването на някой факт, вече не е достатъчно оправданието "Нема рима, ама е верно!" Но стига обяснения, нека цитирам откритите в дебелата папка съчинения от жанра "донос с елементи на преразказ". "Обектът ДС - съкратено от Дядо Стефчо - е заподозрян, че неправомерно събира и обработва лични данни на стотици жени: възраст, ръст, цвят на очите и косата, размери на бельото, предпочитани пози. Данните вероятно се съхраняват в тефтерче, което засега не е открито." Тц, тц, тц, тц! Винаги съм подозирала лицето дядо Стефчо, че нарушава обществения морал, но сега се оказва, че нарушава и закона! "Лице с кодово име "баба Стана от четвъртия етаж" под прикритието на документирани от ТЕЛК проблеми със зрението, слуха и трудноподвижност събира незаконно данни за обитателите на 27-етажен блок с 14 входа. Проверката показа, че това не е истинското й име, а прякор, тъй като всяка нейна информационна емисия за обществено-политическия живот в блока започва с думите: "Стана тя, каквато стана..." Подвеждащо е и уточнението "от четвъртия етаж" - всъщност въпросното лице живее на втория етаж, но често е забелязвано да виси от прозореца на стълбището на четвъртия етаж, откъдето има добра видимост към човекопотока във всичките 14 входа." Е, тука нямам какво да кажа. Всъщност имам, но темата си заслужава отделен разказ, така че няма да си изгърмявам патроните сега. "Обекти, известни в престъпните среди като "Царя" и "Принцесата", провеждат кастинги на принцове за избор на царски зет и неправомерно събират данни за произхода и имотното им състояние. За съжаление е трудно да се намерят свидетели, защото наред с данни те събират и главите на провалилите се на кастинга, а пък победителят няма интерес да свидетелства, защото е подкупен с половин царство." Опа, дългата ръка на закона посегна и на приказките! Винаги съм се чудила как точно се казват седемте джуджета, тримата братя и трите глави на ламята. А то излиза, че имената се пазят в тайна заради Закона за защита на личните данни! "Бай Пенчо, управител на заведение за обществено хранене и индивидуално пиене от типа "квартална кръчма" на хартиен носител тип "халваджийски тефтер" събира и съхранява информация за клиенти и изпитото от тях на вересия." Е, тука явно Субектът се опитва да разчиства сметки, които си е правил без кръчмаря... "Най-големият нелегален регистър на лични данни, събирани без съгласието на заинтересованите лица (и даже посмъртно), се разпространява в многомилионен тираж не само сред бого- и законобоязливи потребители, но дори и на места за лишаване от свобода. В регистъра са описани родствени връзки, сексуални предпочитания към държанки и балдъзи, нежелание за създаване на потомство с братови съпруги, сексуално посегателство над девственици с последваща бременност, имотно състояние на информатори на органите на местната власт, хигиенни навици за измиване на ръцете и други подобни факти. На виновните лица да бъде наложена глоба от 300 до 3000 сребърника и да се вземат мерки за изземане и засекретяване съгласно разпоредбите на ЗЗДЛ на регистъра "Библия"!" На нашия Субект не му липсва размах! В началото си мислех, че законът е измислен само за да тормози редовите граждани и институции и да посъбере за хазната някой друг милион от глоби. А сега се оказва, че освен всичко друго това е и мащабна атеистическа кампания за обявяване на Библията извън закона! За вас не знам, но аз се постреснах. И преди да са ме спипали, вместо свещички на елхата запалих: списъка на хората, на които обикновено пращам коледни картички; GSM-апарат с памет за 500 номера; бележника на програма за електронна поща, в който се съхраняват не само данни, но дори и снимки; телефонния указател, в полетата на който майка ми тайно си записва номера на роднини и познати; лексикона на племенницата, в който невръстната закононарушителка събира такива лични данни, че на закона ще му настръхнат всичките алинеи... От роднините ми май само против баща ми не открих веществени доказателства, което не значи, че не е престъпил закона, понеже той пък помни като слон! Впрочем, ако и при вас тази година Дядо Коледа не е идвал, не се учудвайте - зад бялата брада, червените бузи и дружелюбното "Хо-хо-хо!" се криел един закоравял престъпник, който от векове събирал данни за това на кой адрес кое детенце колко слушка и по какви играчки си пада. В следствения арест заподозреният направил пълни самопризнания и бил осъден на доживотен домашен арест без право на обжалване! P.S. Името и адресът на автора на доносите, наричан Субекта, не се пазят в редакцията, която не е регистрирана като администратор на лични данни. А освен това Субектът толкова си е блъскал главата в закона, а после и в стената, че страда от амнезия и даже името си не помни. Регистрира, прошнурова, пронумерова и свери с оригинала: Мариана Евлогиева Пътеводител на ПЕСИМИСТИЧЕСКО-ОПТИМИСТИЧЕСКИЯ стопаджия - Носът ти май е нещо зачервен... - И какво от това? На Дядо Мраз е също червен, но хората пак го харесват. За мене поне всички знаят, че не пия! - Имам предвид, че носът ти тече... - А пък при кучетата влажният нос е признак на добро здраве. Освен това, даже древните философи знаят, че всичко тече, всичко се изменя! - Ама ако не вземеш мерки, носът ти съвсем ще окапе... - Е, тогава ще се възползвам от случая и нищо чудно да успея да убедя Майкъл Джексън, че съм му сестра. Може дори да ме включи в завещанието си! Това не е разговор с поредния стопаджия, който първо ми маха с вдигнат палец, а после назидателно размахва показалец, ако не и среден пръст. Това е диалог между мен и второто ми "аз". Уточнявам за протокола: напук на тестовете, според които все излизам краен песимист, обявявам за мое второ и по-силно "аз" това, което високо вдига лозунга "Колкото по-зле, толкова по-добре!". Защо го смятам хем за по-силно, хем за второ ли? Ами защото винаги то има последната дума. От опит - личен, а не лабораторен - знам, че няма ситуация, от която да не може да се извлече полза. А опит не ми липсва. Ако правя курбан на всяка дата, на която нещо ми се е разминало, животът ми ще е безкраен празник! Сигурно, когато съм се родила, са забравили да поканят някоя орисница и тя ме е проклела цял живот да се забърквам в неприятности - нерядко по собствена инициатива. Но пък винаги съм се измъквала невредима (или почти), значи орисницата или не е била много зла, или не е владеела достатъчно добре изкуството на проклинянето. Друго обяснение не ми хрумва. По-точно хрумва ми - че имам ангел-пазител или дявол-пазител, но на тези предположения обикновено ми отговарят: "Хайде де, ти пък за много важна се мислиш!" Нека ви разкажа за някои инциденти, пък вие сами преценете! Не знам на колко години съм била (във всеки случай доста малка, защото нямам никакъв спомен от случката), когато на една каруца й се разхлопала дъската и откъснала върха на единия ми пръст. Средния на лявата ръка - не че има особено значение. Много малко хора изобщо забелязват липсата, макар че баба ми до ден днешен не може да я прежали, а от време на време някой се опитва да ме убеди, че ще ме боли по-малко, отколкото при зъболекар, ако се навия на операция за отстраняване на дефекта. А аз възразявам - и на операцията, и на клеветата, че това е дефект. Не, ама наистина не разбирам как белят варени картофи хора, които си нямат такъв закривен твърд нокът! Освен като картофобелачка, нокътят е идеален и за отвертка - ако кажа, че върши работа колкото цяла кутия с инструменти, ще преувелича съвсем малко. А пък на враговете си не пожелавам да ме срещат нощем сами на тъмна уличка, даже ако на пръв поглед им изглеждам невъоръжена и почти безопасна. За да бъда честна, за едно нещо този пръст не става - не можах да се науча да свиря на китара. И какво от това? Ако се бях научила, сигурно никога нямаше да се сдобия с любимото си малко синтезаторче, което може да имитира няколко вида китари и толкова много други инструменти, че за овладяването им не биха ми стигнали десет живота и сто пръста! Другата случка е по-скорошна. Преди две-три години пред сградата на любимата общинска данъчна администрация се подхлъзнах на боклук (не че се заяждам, ама за чистенето му аз си плащам данъците!), паднах и си обелих кожата на двете длани. Може да ви звучи като лека рана, но не е. На практика двете ми ръце бяха оголени и около месец ми се налагаше да се къпя с найлонови ръкавици и в поза "Хайл Хитлер!", докато израсте нова кожа. (Тук искам да кажа, че категорично отхвърлям инсинуациите на един приятел, който тогава каза: "Тц-тц-тц, какво ли не правят някои хора само за да не си мият ръцете!) Ако бяхме в САЩ, хепиендът на историята щеше да е, че съм осъдила общината за поне шестцифрено обезщетение заради телесна повреда и морални щети. Но не сме в Щатите и никога не можете да познаете каква ми беше ползата от тази случка, затова няма да ви карам да гадаете, а ще ви кажа - ами смених си линиите на ръцете! Не, не съм издирвана от Интерпол. Просто не бях особено доволна от това, което ми беше начертано на дланите. И сега вместо предишната вяла и накъсана линийка на живота имам категорична черта, която ми гарантира, че ако днес си купя костенурка, и след триста години ще й бера киселец и приятелски ще я почуквам по черупката с бастуна. Третата случка е все още прясна, както и раните. Стана така, че неволно изиграх главната роля в екшън-комедията "Кацнал на едно дърво" - е, не телом, но поне ухом. Хората окачват по клоните мартенички, а аз се опитах да окача половин ухо. Кой казва, че само преди смъртта животът на човека минава пред очите му като на лента? За част от секундата видях неколкостотин римейка на репликата "ако не слушаш, ще ти откъсна ушите" в различни изпълнения. Първата ми мисъл след импровизирания кинофестивал беше, че вече ще си купувам с 50% повече обици, защото едното ми ухо беше разкъсано на две, та ми ставаха общо три броя уши. (Подсъзнателно все пак бях удовлетворена, че ухото ми е цепнато точно по средата - аз винаги съм държала на симетрията.) Около месец изглеждах като ван Гог на автопортрета му с превързаното ухо. (Тук искам да вметна, че най-после разбрах защо му е трябвало на Винсент да си реже ухото и да го праща на любимата си. Ами сигурно и тя е била като мене - душевно богата, но ушевно ощетена. Та затова на ван Гог му се е сторило много джентълменска постъпка да раздели с нея, каквото Бог му дал.) Сигурно се чудите каква ми е ползата от тази история - освен тази, разбира се, че случката ще ми е обица на ухото. Явно зарасналото ухо не става за инструмент, така че не съм станала по-робокопоподобна, както в първия случай. По линии на ухото пък никой не гадае съдбата, така се не търсете сходство и с втората история. Ползата е, че след като бях направила достатъчно за физическото си самоусъвършенстване и след като си бях гарантирала дълъг живот, този път подходих по-материалистично и открих начин да изкарам някой лев. Не, не ме търсете в афишите - няма да се показвам в цирка! Чисто и просто патентовах моя начин за водоустойчиво опаковане на уши. Значи, първо вземате прозрачно фолио за свежо съхранение на продукти. Покривате с него ухото и хубаво го омачквате, така че да прилепне херметически. После намотавате там, където ухото е закачено за главата, пореста гумирана лента за уплътняване на прозорци. Ако вярвате на рекламите, че най-добрата защита е кондомът, можете да сложите отгоре и презерватив. И накрая арт инсталацията се завършва от слой алуминиево фолио, което придава на творението леко футуристичен вид. Представяте ли си колко пари ще натрупам от пишман хора на изкуството като Христо Явашев и от всички деца, които не обичат да си мият ушите! Направо умът и паметта на калкулатора ми не го побират! Е, убедихте ли се, че когато съдбата ми поднесе лимон, аз не просто си правя лимонада, но си поръчвам и пастичка?! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на АРТИСТИЧЕСКИЯ стопаджия Не, не! Всъщност отпуснете коланите и разкопчейте горните 2-3 копчета, за да дишате свободно, защото днес ще направим малко пътешествие из света на изкуството. За вас не знам, но аз винаги съм си била артистична - като се почне от бебешка възраст, когато по цяла нощ съм си развивала гласа и белите дробове с рев, мине се през сценариите за домашния цирк, които пишех в първи клас с молив (в училище още не бяхме стигнали до писането с химикалка и още не знаех думата "вариете"), и се стигне до театъра, който всеки ден ми се налага да разигравам по какви ли не поводи. Години наред смятах, че Изкуството с главно "и" и пълен член е нещо, което стои много над материалните неща. И - честна дума! - когато разпоредителите се опитаха да ме изхвърлят от една изложба на Острова на музеите в Берлин, не бяха прави, защото аз съвсем не се подигравах, а най-приятелски се усмихвах на картината "Човекът на изкуството". Според спътниците ми "човек" било малко силно казано за урод с огромна глава, тънички крайници и без торс. Но аз им обясних, че на артистите стомах не им трябва, за да не ги свързва нищо с материалния свят. Бях много убедителна, защото тогава бях още много млада и сама си вярвах. Но вярата ми се поразколеба, когато ми разказаха за изложба на български художници в наше посолство в чужбина. На входа имало табелка "Експонатите се продават". А отдолу пишело: "А също и бяло саламурено сирене в тенекия!" Позамислих се, че неслучайно се говори за пикантни романи и музикални "тави", а пък името на групата "Spice Girls" в превод значи нещо като "момичета с много подправки". Оттук имаше само една крачка до прозрението, че любовта към изкуството минава през стомаха. А аз никога не правя нещата половинчато - когато ме осени някоя мисъл, аз съм готова да преосмисля всичко и да го съизмеря с нея. И като си направих равносметка, с радост установих, че през целия си живот съм била не просто артист, а кулинартист - и то такъв, че за мене трябва да учат в училище! Затова нахвърлях някои бележки в помощ на авторите на учебници. В самостоятелния ми кулинарно-творчески път се очертават следните периоди: - консервативизъм - начален период, в който черпех чуждо творчество направо от консервата с две шепи, а понякога с вилица или лъжица; - натурализъм - сурово време, когато приемах нещата такива, каквито са. (Мога да ви уверя, че накиснатият за 24 часа във вода ориз с нищо не е по-лош от варения!) Едва по-късно се ориентирах към жанра "ток шоу" и започнах да ползвам електричество; - дадаизъм - това е периодът, през който започнах да се допитвам до по-зрели творци. Обикновено на творческите им напътствия отговарях с "да-да" и в крайна сметка правех каквото аз си исках; - авант-гардизъм - по това време ми се е случвало да търся на аванта чаша брашно, две супени лъжици олио или сол на вкус, но не свалях гарда; - маринизъм - периодът може условно да се нарече така заради преобладаването на един продукт с морски произход. Той мина под мотото: "Всичко става за ядене, стига да му се сложи достатъчно сол!" По принцип солено-белият цвят често присъства в моето творчество - психоаналитикът ми (ако имах такъв) би казал, че това се корени в детството ми и се дължи на подозрението, че баща ми обича зайците си повече от мене, понеже на тях им даваше да ближат сол, а на мене - не; - експериментализъм - започнах опити да създавам по-сложни произведения. За всеки случай никога не казвах предварително какво точно трябва да се получи, а и държах под ръка консерва, която евентуално да притопля и поднеса - тоест, не се гнусях от творчески кражби; - романтизъм - времето, когато все още смятах, че всичко, което хвърчи, се яде; - критицизъм - тогава така ме критикуваха, че направо бяха готови жива да ме изядат. Но за сметка на това няколко от рецептите ми бяха откупени от доайена на евтаназията Джак Кеворкян, по-популярен като Доктор Смърт; - експресионизъм - този период е свързан с напъните да изкарам на показ нещо от душевността си, а някои ценителите на моето творчество пък усещаха напъни да си изкарат вътрешностите; - импресионизъм - това е моментът, в който произведенията ми започнаха да създават впечатление, че стават за ядене. При това те бяха значително по-сложни от елементарните слънчогледови специалитети на друг един колега импресионист; - магически реализъм - най-зрелият ми творчески период. За него обикновено оценката на критиката е: "Невероятно, но факт!" Първото признание за навлизането ми в този етап беше мнението на един познат, че щом мога да правя панирани чушки без яйце и без брашно (вместо това ползвах полуфабрикат за бухтички), скоро ще измисля и как да ги правя без чушки. Цялостното ми творчество се характеризира с: - минимализъм - използвам най-вече подръчни средства, например всичко варя с бързовар, а препечени филийки правя на парно, върху ютия или на сешоар. Засега обаче не умея да варя кафе вътре в кухненското бойлерче, както го прави един мой познат; - моментализъм - готварският ми девиз е: "Аламинута е много"; - национализъм - при по-меката му форма слагам на всяка манджа кисело мляко, а при по-твърдата - сирене. Заради това смятам, че не бих могла да се реализирам творчески никъде другаде, освен в България; - ексцентризъм - на това няма да се спирам сега, понеже ще се изучава в курса за напреднали. И понеже няма начин да не се питате вече какви са бъдещите ми творчески планове, ще ви издам, че работя по един анималистичен проект. Той ще включва три натюрморта с работното заглавие "Порка Мадона - първо, второ и трето". (Всеки италианец ще ви каже, че "Порка Мадона" означава "Свинската Мадона".) Познавачите на моето изкуство вероятно се досещат, че моята мадона няма да държи младенец в ръце, а лимонче в уста. Освен натюрмортите ще направя и няколко матинета със шкембе-чорба, а също и един хепънинг - не съм сигурна какво точно означава това, но предполагам, че върви с червено вино. Помислила съм и за мърчандайзинга - за да рекламирам проекта, ще пусна тениски, шапки, знаменца и значки със свинска тематика. А за по-изтънчените ценители ще има и свински аксесоари и накити - обзалагам се, че ще им отиват като свинче - звънче! Между другото, искам да благодаря на всички знайни и незнайни свине, които ще дадат всичко от себе си в името изкуство. Какво да се прави - изкуството иска жертви... Затова от тази висока трибуна искам да призова: Шопарии от всички страни, обахурявайте се! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на РЕКЛАМОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Когато човек е на път, трябва не само да си отваря очите, но и да знае кога да си ги затваря. Аз например винаги си ги затварям, когато се опитва да ме стопира някой рекламаджия. Защото вкъщи мога да се отърва от рекламата с помощта на дистанционното, но не знам как бих се справила лице в лице с някой тип, който е толкова напорист, че може да продаде наръчник "Как да се държим в обществото" дори на Робинзон Крузо! Рекламата ни преследва от люлката до гроба - чувала съм, че първата думичка на немалко бебета вече не е "мама", а "реклама"! Вече дори тригодишно дете знае, че Дядо Коледа не е чичото или съседът, а шофьорът в рекламите на "Кока Кола". И ако едно време се казваше: "Както знаете от училище", то сега се предпочита: "Както вече ви е известно от рекламата..." Въпреки всичките си предубеждения реших да кача на стоп един рекламаджия. Казах си: нека проявя малко снизходителност поне на професионалния празник на рекламата - първи април. Поредният ми спътник не само носеше огромна значка с надпис "Рекламата му е мамата!", но дори и имаше под очите не какви да е торбички, а рекламни. От дума на дума и от слоуган на слоуган научих, че до мене седи не кой да е, а лично авторът на любимото ми стихотворение: "Мечката се мие, чисти във потоците сребристи. Има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка?" Разбрах, че той вече бил зарязал поезията и се бил посветил на телевизията, защото, както сам сподели, телевизията е фантастична: не само че те заболява главата от нея, но от рекламите веднага разбираш кои хапчета ти помагат против това. В годините на първоначално натрупване на капитал нашият човек започнал на дребно - с малки вестникарски обяви. И тъй като малките обяви обикновено се плащат на дума, неговият гений родил глагола "фирморегистрирам" и лаконичния анонс "Фирми изработваме всякакви!". Пестеливостта му се изявила и по отношение на пунктуацията, той даже се сетил да патентова идеята да се пропускат препинателни знаци в обяви. Показа ми по пътя няколко табели: "Матрицата 3 - революция с отстъпка за ученици", "Застраховки кражба грабеж" и "ЗЪБОЛЕКАР ГИНЕКОЛОГ" и сподели, че ще съди нахалниците, които са се възползвали от нововъведението му без да си платят за лиценз. За съжаление, не се сетил да патентова и комбинирането на две послания, така че засега могат да спят спокойно тоя, който под предизборните плакати на поохранения Стефан Данаилов лепна обяви "Гарантирано отслабване", и оня, който под некролог с текст "Скърбим за тебе" дописа с блажна боя: "От 9 до 18 часа (работно време)". Нашият човек бил първият, на когото хрумнало да рекламира кашкавал от Враца като продукт от екологично чист район - и то когато химкомбинатът все още бълвал с пълна сила и продукция, и отровни газове. Но великите умове гледат надалече в бъдещето. (Може би, ако гледаха и надалече в пространството, нямаше да си позволят твърдението: "Истинските лимони са жълти. Истинските компютри са маркови." - такова нещо би казал само някой, който е ни зелен лимон ял, ни зелен лимон мирисал. Не знам дали жълтите лимони са по-истинските, но ви уверявам, че по-вкусни и по-ароматни са зелените сортове!) По някое време му излязло име на голям специалист. Даже в неговите среди се шушукало, че именно той коригирал Марксовото "Пари - стока - пари прим" в по-актуалното "Пари - реклама - пари прим". Сигурно щях да науча още много неща от него, ако не бях започнала да споря. Първо му казах, че според мен е тъпо да се дават пари за реклама на кораби по телевизията, тъй като корабите не се купуват за битова употреба, и че е още по-тъпо да се рекламира НЕК, като че ли някой ще вземе да се отоплява или да готви на батерии. Той, разбира се, възрази, че не е луд тоя, който изяжда рекламния бюджет, а тоя, който му го дава. После се заядох с рекламата на телевизионна игра, която призоваваше: "Сумата се увеличава, затова не се бавете, а позвънете веднага!" Че нали, ако сумата наистина се увеличава, колкото повече се бавиш, толкова повече можеш да спечелиш! Рекламаджията ме изгледа снизходително и обясни, че колкото по-малко спечелят участниците, толкова повече ще остане за организаторите и за него самия. Явно чашата на неговото търпение преля, когато започнах да се подигравам на рекламата му на продукта "Бюст плюс" - за нея рекламодателят беше платил цяла цветна вестникарска страница, но в талона липсваше адрес за поръчка. Ехидно подметнах колко щях да съжалявам, че не мога да си купя рекламирания продукт, и колко се радвам, че всъщност бюстът ми и без това си плюсов - над 125 см в положение "издишай!" Е, на 125-сантиметров бюст нито може да се възрази, нито може да се гледа с пренебрежение. Затова спътникът ми си измисли някаква спешна работа и ме накара да спра до най-близкия билборд, та да слезе. Жалко - аз имам толкова идеи, за които исках да му разкажа! Е, нищо - ще ви разкажа на вас. Първо, разбира се, смятам да се пробвам в малките обяви. Даже съм си подготвила няколко. За рубриката "Работа" предлагам: "Балет набира работни крака", "Трудова борса "Астерикс" набира Обеликси" и "Производител на лекарство против анорексия търси рекламно шкембе". За раздела "Туризъм" съм подготвила: "ООД "Дявол да го вземе" - транспорт до топлите места" и "Осама Еър - ние ще ви вдигнем във въздуха!" А за рубриката "Разни" предлагам: "Марули - плюс 20% нитрати безплатно", "Нова методика за лечение на алкохолизма - без откъсване от пиенето", "Науката е слънце - продавам изгодно слънчеви очила" и "За стройна фигура - тел. 90-60-90". Имам идеи и за няколко билборда, с които ще подлея вода на конкуренцията. Първият ще изобразява Ноевия ковчег и ще има слоуган: "Пестете водата!" На втория билборд ще поръчам да нарисуват картата на България, но без Черно море, и да напишат: "Нашите картографи вече използват нова белина, която отстранява всички черни петна!" А третият ще възпитава хигиенни навици у децата - от билборда Пилат Понтийски ще гледа строго и ще пита: "А ти изми ли си ръцете?" Честно казано, в областта на радиорекламата се чувствам малко боса. Знам само, че ако ми поръчат да рекламирам препарат против хлебарки, ще поканя Мария Илиева и група "Те" да озвучат спота с песента "Ол райд - изтребва ги до крак". Върти ми се из главата и една друга песен - "Тихо се сипе първият сняг". Но още не съм решила дали да я използвам в по-традиционен аранжимент за реклама на шампоан против пърхут или да поръчам Ал-Джазиран вариант за кампания, призоваваща за бдителност към подозрителни пратки с бял прах. В телевизията мисля да навляза с една сапунена реклама, съчетаваща традицията и модерното. Представете си следното - група спретнати рапъри перат и пеят: Червено вино снощи пих, ъ-ъ едно леке остана, ъ-ъ. Лекето бързо аз натрих, ъ-ъ, със стар сапун на баба. Припев: Ние използваме сапуна-лекечистител на баба. И твойта майка също! Глас зад кадър: Сапунът на баба - стара марка, ама запазена! За реклама на БДЖ пък имам следната идея: Влак пътува по релси - минута, две или за колкото им стигне рекламният бюджет. По пътя си минава покрай табелки, сочещи в различни посоки, но не се отклонява. Накрая в едър план машинистът казва: "Когато машинистът търси нови пътища, влакът излиза от релсите! БДЖ - транспорт с традиции!" И ето последната рекламна идея за днес: Вижда се цех за производство на колбаси. Камерата проследява отделни етапи на производството - пълнене на колбасите, пакетиране, поставяне на етикети "100% месо". Накрая се появява Бриджид Бардо и казва: "Дружеството за защита на животните гарантира, че при производството на тези колбаси не е пострадало нито едно животно!" P.S. Макар че не е в духа на Първи април, искам накрая да кажа и нещо, което не е смешно, но пък е вярно: Когато рекламата си върши работата, и хората запазват своята! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ТОНИЧЕСКИЯ стопаджия Казват, че май бил месецът на розите и любовта. Дрън-дрън! Бил е, ама някога. През последните години през май се изсипват такива дъждове, че ако ме питате мене - и да не ме питате, пак ще ви кажа - месец май е отвратителен навсякъде по света, освен в мъгливия Албион - там всички месеци са отвратителни! И, между другото, свалете палец - днес съм без превозно средство. Моето НЛО затъна в канавката на околовръстното шосе на Млечния път и щях да гледам Слънчевата система през крив телескоп, ако не ме беше взела на стоп една истинска звезда - звезда не в астрономическия, а в журналистическия смисъл на думата. Вместо да ви преразказвам историята, най-добре да ви дам да прочетете пълната стенограма на разговора ни: ХИЛЯДОЛЕТЕН СОКОЛ КРЪЖИ ИЗ ГАЛАКТИЧЕСКИЯ ТОП 100 ЕДНО ИНТЕРВЮ ПО ГАЛОШИ НА МАРИАНА ЕВЛОГИЕВА (Това за галошите не го казвам от подражателство, а защото наистина няма нищо по-подходящо за газене из майските локви.) - Моля, представете се на нашите читатели! - Казвам се Хан Соло. - Как да се обръщам към вас - с "г-н Соло" или може да ви наричам просто "Хан"? - Можете да ме наричате "ювиги". - Не разбирам... - Няма нищо за разбиране. "Хан" не е първото ми име, а титла. Щом има крал на рокенрола и крал на поп музиката, защо да няма и хан? - А, значи тогава името ви е Соло? - Ами всъщност не е, но всички ме наричат така, откакто започнах солова кариера. А в началото бях в една група като бек вокал - или по-скоро шебек вокал, като се има предвид, че повече се кълчех, отколкото пеех... - Вашият кораб май си има име, което не успях да прочета в поройния дъжд. Бихте ли го споделил с нашите читатели? - Нарекъл съм го "Хилядолетния сокол" и в това няма нито капка преувеличение, защото е бърз като сокол и по-стар от орлите. Ако не ми вярвате, можете да попитате една естрадна прима, която често съм возил. Не е удобно да казвам името й, защото все пак е дама, пък и изпитвам преклонение към преклонната й възраст.. Само ще ви кажа, че е пяла на Орфея. - На "Златния Орфей" ли? - Не, на тракиеца Орфей! - Хайде да не си говорим за толкова стари неща! По-добре разкажете как започна музикалната ви кариера. - Между другото, аз съм българин, ако още не сте се досетила. И макар че още на младини емигрирах и започнах да свиря по галактически заведения и космически кораби, моето творчество винаги е било свързано с българския бит и душевност. Първият ми солов хит беше "Купи ми, мамо, топ". В новия си албум ще направя по него кавър "Купи ми, мамо, прашка" - заради съкращаване на военния бюджет след присъединяването на България към НАТО. - Извинете, но тази музика не е ли - как да се изразя... - твърде елементарна? - Глупости! Музиката не е спорт, нито ядрена физика - не трябва да е сложна, а да се харесва. Ето това не го разбираха колегите ми, затова се разделихме и аз станах звезда, а тях от съжаление ги вземах за подгряваща група на концертите ми. Едно трябва да им се признае - напълно оправдаваха името "подгряваща група". Така подгряваха, та направо караха публиката да кипне и тогава камъни и дървье изчезваха там!... Но не се отказваха, ей! Тия хора бяха на всяко турне мерудия. За тях измислиха и поговорката: "Търкулнало се турнето, та си намерило похлупака." Имаше един Елвис Кресли, който после също направи самостоятелна кариера. С групата движеше и една Ла Камила. Не знам защо й викаха така - не беше нито чак толкова грозна, нито гърбава. Навремето, като ме питаха ще излезе ли от нея нещо, казвах: "Я Ла Камилата, я камиларят." Чух, че напоследък пеела във вокално-инструментален състав "Арми ъв Лавърс" - това сигурно е някоя нова група на Строителните войски. Имахме и едно китаристче, не му помня името - пич, та дрънка. Виках му така не като комплимент, а защото по цял ден дрънкаше на китарата. Той още като дете гледал да докопа някоя метла и по цял ден се правел, че свири на нея. С музиката си не стана известен, но изпълненията му на метла имаха много почитатели - даже видях в един клип, че някой си Фреди Меркюри го имитира. Ама нали е баровец и си няма обикновена метла, та тоя Фреди беше награбил прахосмукачка... - Извинете, че ви прекъсвам. Сигурна съм, че има много неща, които искате да кажете, затова ще се радвам да се срещнем за още едно интервю. Но сега искам да ви попитам за нещо, което със сигурност вълнува вашите почитатели. Говори се, че музикант къща не храни, но вие явно разполагате със значителни финанси, щом като можете да си позволите такъв луксозен космически кораб. Само от авторски права ли натрупахте богатството си? - О, не - и от патентни. Аз бях първият музикант, на когото хрумна да патентова нотите. И сега всеки, който ги използва, трябва да ми плаща. - Ама как - не е възможно да се патентоват всички комбинации... - Не е и необходимо! Първо патентовах гамата, но от нея много не се печели, защото я изпълняват главно начинаещи и то не пред публика. После патентовах отделни ноти и някои комбинации. Например, продадох правата за "ре-ми" на шахматистите и за "фа-ла" - на футболистите. Не че се хваля, но на готвачите ключа "сол" им излезе доста солен. А около Деня на влюбените падат добри пари и от "ми-ла". Но най-големи печалби ми донесе "ла" - да знаете само колко вземам от разните му ла-ла-джии и от поп изпълнителите с тяхното "тра-ла-ла" и "ша-ла-ла"! Е, имах и някои неудачи - оказа се, че патентът ми не важи за Латинска Америка и тия хитреци съвсем безплатно използват "си", вместо да казват "да". А пък комбинацията "си-ла" ми се наложи да я отстъпя без пари на борческите групировки - един вид рекет... - Не мога да не ви попитам за бъдещите ви творчески планове? - Е, ще продължавам да правя музика, разбира се - това е фа-сол-ска работа! - И накрая - какво ще пожелаете на нашите читатели? - Аз съм оптимист, затова искам да им кажа: Дори ако животът ви не е песен и ако не всичко върви по ноти, свиркайте си! На стоп не ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на МЕЛОДИЧЕСКИЯ стопаджия Хващам се на бас, че заглавието ви е накарало да очаквате "Хилядолетен сокол кръжи из Галактическия топ 100, част втора - още едно интервю по галоши на Мариана Евлогиева". Е, кавърите са предостатъчно, така че поне аз ще ви спестя това. Но, ако трябва да бъда съвсем честна, не го правя само заради вас. Както се казва: Читателите са ми приятели, но истината ми е по-скъпа. От кавър ви спаси първо това, че дори любезният ми събеседник от миналия път Хан Соло, пилотът на "Хилядолетния сокол", този път той не беше на разположение за интервю, и второ - това, че този път ще газя в толкова дълбоки води, че не галоши, ами дори рибарски ботуши не биха ми свършили работа. Пък и как да нарека "едно интервю по плавници" нещо, което не е интервю? Като си казал "а", трябва да кажеш и "б" - само в казармата викат само "Леви! Леви!" Щом миналия път говорих за ноти, сега е логично да говоря за мелодия. Даже за мелодия на годината. А оттук до "Топ 100" има само една крачка. Е, аз пък реших да не направя тази крачка и вместо това да ви закарам на автокино. Сериалът, естествено, е "Междузвездни войни" - че то какво е звездната епопея на Лукас в сравнение на войните между разните му там звезди и звездички на музикалната сцена? И то какви войни - по вода, суша и въздух; по радио и телевизия; по ефир и кабел! Още в началото искам да ви предупредя, че отношението ми към музиката е свинско - тоест, всеядна съм. Влагам повече емоции, отколкото познания. А познанията ми могат да се резюмират в няколко реда - или по-точно в един кинопреглед: Знам, че гладна мечка кючек не играе, затова настроението на музикантите е минорно, когато ги минат с хонорара, и мажорно, когато намажат. Знам, че "биг бенд" значи "голяма банда, тоест членовете му съответно са големи бандити. Знам, че песента "Джоре ДОС" е химн на феновете на електронната музика, чиито компютри "зависват" под Уиндоус. И знам също така, че химнът на басистите и на любителите на облози е "Ех, бас, ешчо бас, ешчо многа, многа бас". Казвам това, за да не ме подозирате в пристрастия към някой музикален стил и жанр. И след кинопрегледа време е да ви представя самия филм. Епизод 1 - "КЛАСИКА - НЕВИДИМА ЗАПЛАХА" е римейк на класическото произведение "Укротяване на оперничавата" от композитора Стръвински. Самият Стръвински играе във филма поддържаща роля на неуспял студент-цигулар, който не ходи на изпит с пищов, а направо носи в калъфа на цигулката автомат. Спонсори са няколко големи производители на перилни препарати, тъй като продуцентът е успял да убеди рекламодателите, че наименованието "опера" идва от израза: "О, пера!", а не от "опе'рен." Епизодът започва с овъртюра, която преминава в алегро диваче и завършва с оратория, която не знам дали изорава нещо, но със сигурност посяват съмнения у зрителя, че май не е попаднал на точното място. Ако предварително сте гледали реклами на епизода, страшно ще се разочаровате, че така наречените "големи тенори" са по има-няма 165 см! Но ако очаквате да видите големи певици, няма да останете излъгани - най-голямата оперна певица е към 150 кила живо тегло. В главните роли ще видите знаменитите Фаринели и Фарингити, които са еднояйчни сиамски близнаци - т.е. имат общо едно яйце. При операцията за разделянето им яйцето се паднало на Фарингити, затова пък Фаринели пее направо божеНствено. В главната мъжка роля му партнира Ла Скала'та. Епизод 2 се нарича "ПОПФОЛК - КЛОНИРАНИТЕ АТАКУВАТ". Заглавието не намеква, че всички попфолк изпълнители и по външност, и по стил, и по репертоар си приличат като клонинги - то и без това е си ясно. Тъй като навремето операта е била изкуство за народа, епизодът показва как съвременните копия на някогашни оперни величия също се изявяват на народна сцена и вместо в миланската "Ла Скала" се изявяват в кръчмата "Ла Скара" на бай Милан. Допълнителен колорит внасят етноелементите на балкан-кан-кан. В главните роли са иконата на българския попфолк Джокондьо, младият лиричен фалцет ВиВалдеса и царицата на чардаша - Азис. Действието в Епизод 3 - "РОКЕНРОЛ - ЗАВРЪЩАНЕТО НА Д(Ж)ЕДАИТЕ" се развива по времето, когато рокенролът вече не е млад, а още по-малко млади са рокаджиите, но въпреки това те все още са чувстват на ЗиЗиТопа на устата. В епизода са включени документални кадри от фестивала Уудсток, провеждащ се ежегодно на Уудсточна гара. Камерата е заснела как един бивш български президент гледа с неодобрение изпълнението на звездата Джукеро и произнася репликата "По-добре да дойдат БТР-ите!", заради което губи първата позиция в политическата класация. Това доказва, че никой не е пророкаджия в собствената си страна, но и също че рокът не е порок. Епизод 4 кой знае защо се нарича "РАП - НОВА НАДЕЖДА". Та нали и децата знаят (или по-точно само децата знаят, защото друг рап не слуша), че в рапа нови са само аранжиментите на крадените семпли, а за надежда и дума не може да става. По безнадеждност рапа може да се мери само с някои кахърни стари градски песни. Но ако в старите градски песни мъката извира от сърцето, в рапа тя напира от увредения от алкохол черен дроб. Пък и рапърите не са толкова многословни. Според една хипхоптеза рапърите обичат в хореографията си така наречените голям и малък ластик, но в текста не са склонни да разтягат ластици. Според друга хипхоптеза пък рапърите не са многословни просто защото им е беден речникът. Култово в саундтрака на този епизод е парчето "Дядо белобради рапър от затвора взе да вади" на източнорумелийския рапър ГотоВанко 1. Друг един криминално проявен младеж с артистичното име Ем би Ем сви пее за грабежи. А пък Ди Джей Не'ам си Хабер и хабер си няма за какво иде реч - важното е да става дискЮтека. Последният епизод - но не последен по приходи - е "ПОП - ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА". Ударът е под кръста - обвиняват поп звездите, че пеят само на плейбек. На което те отвръщат, че даже кралят на рокенрола Елвис отдавна вече не пее на живо. Епизодът има научно-популярен и образователен характер - в него се разказва, че всъщност поп музиката не е нова, само че едно време й викали естрада, а бандите се наричали вокално-инструментални групи и се поздравявали с: "ВИГ вам!" А пък названието "поп" е съкратено от "по-полярна музика" - тоест музика, която се продава от полюс до полюс. Разкриват се и тънкостите за производство на хитов клип - съкратено "хлип". За участието си този епизод Майкъл Джексън очаква два "Оскара": за главна роля - за носа му, който винаги е в светлината на прожекторите, и за поддържаща роля - за ръката му, която държи носа да не падне. Да-а-а, много неща ще научите от филма "Междузвездни войни". Аз лично само две неща не разбрах: Защо на едновремешните звезди слава им носела първата "тава", а на днешните поп изпълнители всичко им се поднася на тепсия? И защо толкова музикални звездички имат златни, че дори и платинени плочи, а Моцарт нямал дори надгробна плоча?! На стоп не ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на МИЛИТАРИСТИЧЕСКИЯ стопаджия Мир-р-р-но! Ама моля ви се, не вие! Разбира се, че не го казвам на вас! На мене ми го казаха. Даже не съм сигурна дали ми го казаха или просто ми се стори, че чух точно тази команда, когато съдбата ме сблъска с поредния стопаджия. И така, разрешете да доложа! С полковник Енчо Енчев от Н-ското поделение сигурно щяхме да се разминем като два невидими "Стелт"-а, ако не бях спряла да видя дали не са ми меки гумите на НЛО-то. Той стоеше до своето МПС и аз го попитах с традиционното шофьорско дружелюбие: "Как е, колега, да не сме спукали гума?" Веднага съжалих за въпроса, защото вече бях видяла неговото МПС и отзад, и отпред, а пък то, откъдето и да го погледнеш, си беше танк. Полковник Енчев не ме скастри - сигурно не е положено по устав или пък Женевската конвенция забранява да се ругаят цивилни. Само каза снизходително, но с убедителността на ветеран от политпросветния фронт, че танковете нямат какво друго да губят, освен веригите си. Малко ми е трудно да ви преразкажа целия ни разговор. Е, моите реплики бяха лесни: повечко "Тъй вярно!" и тук-там по някое плахо "Съвсем не!" Но се затруднявам да цитирам по военному стегнатата реч на полковника, затова ще я преразкажа със свои думи. Оказа се, че той бил чел последните два от разказите ми и специално ме причаквал, за да изрази несъгласието си, че гледам на музикалния шоу бизнес като на междузвездни войни. Трябвало да сляза на земята и да разбера, че всъщност в наше време войната е шоу! "Ама как - опитах се да възразя - та на война умират хора..." Но той ми доказа с цифри, че жертвите на аборти за една година в България са над 50 хиляди, докато в смятаното за кърваво Априлско въстание били загинали едва 30 хиляди. "И все пак - упорствах аз - какво общо има войната с шоуто?" "Има, разбира се - настоя полковникът. Та нали в наши дни факт е не това, което се е случило, а това, което са показали по телевизията!" По-нататък няма да преразказвам; по-добре сами прочетете каква амбициозна телевизионна програма е разработил полковник Енчев: 06:00 Сутрешна гимнастика: модерен петобой (т.е. бият се пет държави), бягане с препятствия под кръстосан огън и висок скок върху мина. 06:15 Добро утро, деца: Приказка за храбрия оловен войник. Набляга се на воинските качества на войника и категорично се отрича, че го наричали оловен, защото пълнел манерката с друго освен с вода и затова сутрин главата му тежала като олово. 06:45 Военен хороскоп. Особеното е, че предсказанията се определят не от звездите, а от звездичките по пагоните, както и това, че според този хороскоп всички мъже са зодия Стрелец, а докато те отсъстват от дома, от жените им се очаква да са зодия Дева. 07:00 Сутрешен военен блок. Тема на деня: Развитие на частната инициатива - преди за започване на война трябваха поне две държави, сега стига и един Саддам. 10:00 По женски и по устав - ток шоу. Жени си говорят за военни тайни: Какво е общото между балетистиката и балистиката и между танка и танца и с какви други бижута се комбинират през този сезон колиетата с инкрустирани малки дамски атомни бомби? 12:00 Агрометеорологична прогноза: Танковете разораха земята, пролетната сеитба на мини ще започне навреме. 13:00 Минута е много - викторина на военна тематика. Въпросът към публиката е: Ако над виетнамските джунгли е хвърлян напалм, какво трябва да се хвърля над иракските пустини? Отговори: а) набук, б) надъб) в)натопол, г) накактус. 14:00 Кадри от международния видеообмен - оператори от "Енимал Планет" обикалят с камила и канят войниците да се снимат с нея в бедуински одежди и с халки на носа. 15:00 Ламята и златната ябълка - телевизионен театър за ламята, на която й пораснали още 2 глави, след като яла златна ябълка от район, в който са падали бомби с обеднен уран. В масовката участват и жители на Змейово, които са натрупали сценичен опит по време на протестите срещу рязането на ракети и складирането на отпадъци от тях. 17:00 Чорба, каша, чорба, каша и фасул - военно-кулинарно предаване. 18:00 В името на рекорда - военни постижения, регистрирани в "Книгата на Гинеш". 19:00 Юридическа консултация: Може ли обикновен редник да обяви война, ако има генерално пълномощно? 19:45 Реклама - Любими мелодии за джиесеми: "Купи ми, мамо топ", "Калашников" и "100 патрона". 19:50 Лека нощ, деца! - За най-малките се разказват приказки за това, че вече няма войни, а само омиротворителни операции, които се наричат така, понеже винаги завършват с думите "Мир на праха им!" 20:00 Новините с противогаз върху човешко лице. 20:30 "Каската" - военна комедия с Джим Кери. 22:00 Икономическо предаване на тема: Кой трябва да обезщети търговците на оръжие заради загубите, които понасят, като правят великденски и коледни намаление на цените, за да не спират военните действия дори по празниците? 22:30 Тв игра "Зало-ало-ви". За последен път голямата награда е спечелена от зрителя, който пръв отговорил правилно на въпроса: "Къде се укрива Саддам Хюсеин"? Новият въпрос е: "Къде се укрива Осама бен Ладен?" Зрителите могат да се включат в играта чрез обаждания или SMS-и на телефон 11-09-2001. 00:00 Късно кино: "Падни за 20!" - романтична комедия за военен и жрица на платената любов, която печели "Оскар" с култовата реплика: "Да падна за 20 какво? Марки или долари?"). 02:00 "Разораната целина" - военно-полева драма за употребата на виагра като боен газ, след което за врага става много трудно да пълзи по корем. 04:00 "На бой отиват само старците" - игрален филм за бойци ветерани, които все още се смятат за "Плейбой"-ни единици. Какво да кажа след такава програма?! Е, ще ми се наложи все пак да кажа нещо, иначе ще излезе, че милитаристите имат последната дума. Затова ви призовавам: Не слушайте милитаристите! Не умирайте за добри каузи - живейте за тях! Ама не знаете по какво да разпознаете милитаристите ли? Много просто - това са хора, които използват главите си само за да си носят върху тях фуражките. На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на ТЕРАПЕВТИЧЕСКИЯ стопаджия Право казват, че човекът е човек тогава, когато е на път! При други обстоятелства сигурно щях да се стресна от вида на двете същества и да избягам. Трудно ми е да ви ги опиша, а пък не мога да рисувам, така че трябва да приемете на доверие, че изглеждаха твърде странно и страшно дори по междугалактическите критерии за външен вид. Но човещината и шофьорската етика ме задължават да спра, щом някой край пътя маха за помощ, затова спрях и ги качих. При това едното от тях се наложи да го качвам в буквалния смисъл на думата - свалих две врати на НЛО-то и пак едва го набутах вътре. Научих, че след броени минути ще ражда, та трябваше да го закарам до най-близкото медицинско заведение. Най-близкото медицинско заведение се оказа Спешно отделение на Болница на края на света. И се рекох: така и така съм тука, и без това редовно си плащам осигурителните вноски към НЗОК (Надпланетарната здравно-осигурителна каса) - що не взема да мина на профилактичен преглед? Така де - какви ли не хора (и не само хора) вземам на стоп, може пък да съм пипнала някоя страшна болест! Вместо регистратура, в болницата имаше катаджийска будка и от нея един регулировчик насочваше човекопотоците. В един момент в коридора се бяха събрали твърде много хора - или имаше някаква епидемия, или извънземните си падат хипохондрици. Но положението бързо бе овладяно от други болнични служители, които се втурнаха сред тълпата с викове: "Моля, граждани, разотивайте се!" Трудно е да устоиш на такава молба - особено ако те молят униформени, въоръжени с палки и сълзотворен газ! Но аз не се отказвам лесно и когато се свестих, пак тръгнах да обикалям кабинетите. Както може да се очаква, извънземните са по-напред от нас и в медицината. И докато у нас тепърва се спори дали да се даде правото на немедици, изкарали по някой курс, да практикуват медицина, в Болницата на края на света това вече е факт. И да не се бях досетила за това още на входа, нямаше как да не го разбера от табелите из болницата. Първо се спрях пред едно табло да прочета обявите. То и на земята лечителите се хвалят и обещават чудеса, но на местните доктори някак си веднага им повярвах. Преценете сами: "Имате вода в коляното? Аз знам как да ви изцедя до капка! (Данъчен инспектор с 30 годишен стаж)" "При мен нищо не се губи! Ако отрежа нещо отнякъде, пришивам го на друго място - в името на дебита, кредита и светия баланс. (Експерт-счетоводител)" "Склерозата не може да се излекува, но може да се забрави. Търсете ме из коридорите. (Специалист на свободна практика от школата на разхождащите се философи)" "Оплаквате се от газове? Аз ще ви науча как да превръщате недостатъците в предимства! (Дипломиран майстор на хвърчила и балони)" "Само при мене не се налага да чакате половин час за написване на рецепта! (Момчето от ксерокса)" "Нуждаете се от клизма? Изтича ви водата? Звънете денонощно, ходим и по домовете. (Екип по ВиК) "Бързо, ефикасно и безболезнено - точков масаж по специална система. (Ветеринар, специалист по калинките)" "Лекувам успешно жълтеница, шпакловам белези от шарка. (Бояджия седми разряд)" "Изглаждам бръчки с парна ютия, правя от двойна брадичка жабо. (Храбрият шивач) "Ако кожата ви се е захабила, ще я обърнем от другата страна! (Тапицер-дерматолог)" "Лекувам клептомания с клаустрофобия. (Кабинет 166, полковник Меверейски)" "Д-р Зидаров: груб строеж и довършителни работи." Не знам какво означава "груб строеж", но хич не се усъмних, че докторът го бива в довършването на пациенти! Затова реших да се въздържа от прегледи и просто да погледам какво става по кабинетите. Установих, че единствената прилика между Болницата на края на света и нашите болници е, че навсякъде лекарите говорят на пациентите си на "ти". Иначе там няма никакво размотаване - клиничните пътеки са ясно регламентирани. Първо ви преглежда програмист, който ви кара да кажете "@". После минавате при математик, който вместо диагноза ви съставя уравнение с много неизвестни. След това се озовавате при следовател, на когото сам си казвате не само диагнозата, но и майчиното мляко - още повече, че му асистира цяла рок група, която ви окуражава с викове: "По-силно! Не ви чувам!". Това е и своеобразна психотерапия, защото се предполага, че ще ви олекне, като си кажете всичко. Ако се окаже, че имате наследствени заболявания, ви пращат при нотариус, който съставя нотариален акт за придобита чрез завещание собственост. После отивате при физик и химик, които чрез лабораторни изследвания и експерименти потвърждават диагнозата - дори ако става дума просто за това, че единият ви крак е по-къс от другия. След това ви поема рентгенологът - випускник на космическата академия по изобразителни изкуства. Със своята наблюдателност той сякаш прониква вътре във вас и ви прави няколко скици с туш, маслен портрет и малка пластика, от които на вас не ви става ясно нищо, понеже рентгенологът е привърженик на авангардното изкуство и е под достойнството му да копира природата. Ако случаят ви е по-лек, отивате при попа, който ви предписва свещички - разбира се, само от официалния синод! Ако имате проблеми със сърцето, ви пращат в кардиологията, където работят само признати сърцеведи - поети с поне по три издадени стихосбирки. Ако се налага операция, имате право да изберете анестезиолога - кръчмар или бияч. После ще имате малки затруднения, докато разберете кой точно сервитьор-хирург обслужва вашата маса. Ако нямате пари за операция, ви препоръчват гипс - слага го опитен мафиот, който е циментирал стотици други длъжници преди вас. Дори ако стигнете до моргата, пак ще ви обслужат на ниво - актьор с поне един "Оскар" ще ви успокои, че това е само репетиция и до премиерата всичко ще се изглади; пък и да не се оправят нещата, нали изкуството иска жертви! Между другото, и в Болницата на края на света е задължително пациентът да дава своето информирано съгласие на лекаря. Само че там съгласието е устно и се извършва пред служител от ритуална зала, който ви пита: "Ти, пациенте, съгласен ли си да вземаш това лекарство, докато смъртта ви раздели?" Честно казано, не бях във възторг от обслужването в Болницата на края на света и го казах на главния лекар. Той пък се оказа статистик по професия и веднага ми затвори устата със следните статистически факти: "В САЩ има около 700 000 лекари. Годишно по вина на лекари умират около 120 000 пациенти. Съотношението между смъртните случаи и лекарите е 0.171. От друга страна, около 80 000 000 американци притежават лично оръжие. Те причиняват годишно смъртта на 1500 души - тоест, съотношението между смъртните случаи и оръжията е 0.0000188. Следователно на Земята лекарите са около 9000 пъти по-опасни от оръжията! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на СТОМАТОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Миналия път ви разказах как главният лекар на Болницата на края на света почти ме убеди, че на Земята лекарите са около 9000 пъти по-смъртоносни от оръжията. Неговите статистически аргументи така ме потресоха, че направо онемях. Даже когато една космическа линейка спря и шофьорът ми предложи да ме закара до паркинга, където бях спряла НЛО-то си, аз само кимнах с глава и се качих безмълвно. Но на него явно не му се мълчеше - логично, иначе защо ще взема спътник? Ни в клин, ни в ръкав той ми каза: - Е, ще си покажете ли зъбите? - Вижте, не знам защо се заяждате - на вас самия аз още нищо лошо не съм казала... - Не ме разбрахте правилно. Искам да отбележа, че имате голяма уста. - Дайте да не се обиждаме! - Пак не ме разбрахте. Това Ви го казвам като професионален комплимент - аз съм стоматолог. - Искате да кажете, че това е пътуващ зъболекарски кабинет? - искрено се учудих аз. - А къде Ви е бормашината, къде са Ви кабелите? - Аз работя безжично - в цивилния си живот работех за един мобилен оператор. Я сега направете "би кънект"! - Ама, моля Ви се, аз съм хетеро, не съм би! - Имам предвид да стиснете здраво двете челюсти. Така... Имате добро покритие, но Ви е твърде голямо разстоянието между предните клетки - има място за още една антенка. Мога да Ви препоръчам смяна на предното панелче и хендс фрий. - Другото горе-долу го разбрах, но какво имате предвид, като казвате "хендс фрий"? Доколкото знам, това означава "свободни ръце"? - Да де. Никога ли не са Ви заплашвали, че ще си събирате зъбите в шепа? Е, ако нямате зъби, ръцете Ви ще са свободни... И най-неочаквано зъболекарят заби яко кроше в челюстта ми. Изкрещях от болка, а той със задоволство констатира: - Да! Да! Това е твоят глас! Не си спомням какво стана после. Свестих се в моето НЛО. Първата ми мисъл беше: Такова нещо не може да ми се случи на Земята! Но пък втората ми мисъл беше: Да, ама пък са ми се случвали други неща! Всичко, което ще ви кажа по-нататък, е чиста истина - честен Червен кръст! Внимание! Този текст не се препоръчва на хора със слаби нерви и на деца с млечни зъби! Знам, че най-трудно ще ви е да повярвате на първото - че аз 2-3 пъти годишно съвсем доброволно си показвам зъбите, тоест съвестно ходя на профилактичен стоматологичен преглед. Сигурно си казахте: Я пък тая, прави се на много смела! Нищо подобно - не го правя от смелост. Ходя на зъболекар именно защото ме е страх от проблеми. Нали се сещате за принципа: "Докле е мъничка змията елате да се съберем..." По същата причина глезя зъбите си много повече, отколкото е прието у нас. Случвало ми се е да нямам пари за хляб, но винаги съм намирала пари за любимите си пасти за зъби. Естествено, имам различни: за вечер (свежи, силни, без изкуствени "подправки"), за сутрин (за предпочитане е гел без абразивни частици, за да не драска излишно емайла) и за специални случаи (само от картончетата с тестове за избелване мога да се изхранвам поне месец, ако ги предам на вторични суровини). Имам си и различни четки, води за уста, конци. Да не говорим пък за средствата от народната медицина - сода, олио и сол, оцет... И ако съм казвала, че рядко се оглеждам, сега си давам сметка, че съм поизлъгала - над мивката си имам огледало специално за миене на зъби. Като тръгна на път, стоматологичният ми арсенал заема половин куфар. Май не съм изпробвала само препарат против котлен камък и белина! Може би се питате защо харча толкова пари заради зъбите си? Истината е, че не харча, ами инвестирам в тях и чакам момента, когато зъбите ми ще започнат да ми носят печалби, защото са необикновени. Даже човек без зъболекарска диплома, но с по-малко от 3 диоптъра, може да види, че съм скрит вампир. Разбрах го преди години, когато неколкократно сънувах целувки с вампир и сутрин се събуждах с две малки дупчици на долната устна. Оказа се, че насън си прехапвам устната с двата дълги и остри горни зъба. Е, те не стърчат от устата ми, защото преди време една зъболекарка най-подло и без мое разрешение ги изпили, та сега се спотайват от страх да не им посегнат пак с бормашината. Но ако им осигуря витамини и нещо за успокоение за нервите, сигурно пак ще се покажат. Всъщност аз още от дете знам, че имам необикновени зъби, само че тогава не разбирах истинската им цена. Веднъж в училище дойде доцент-стоматолог на проверка. Зъболекарките явно искаха да му покажат по-поддържани захапки, та избраха няколко от най-скоро ремонтираните ченета. Сред тях бях и аз - като собственик на прясна пломба. Да, ама се оказа, че пломбата вече е потрошена - не заради друго, а защото срещуположните зъби са по-твърди от нея и я пробиват. Доцентът дълго цъкаше с език и повтаряше, че от моя случай ще си напише професорската дисертация, даже си взе няколко рентгенови снимки, но не си спомням дали му написах нещо за спомен. След години научих, че освен яка фасада зъбите ми имат и скрита вътрешна красота - корените им се оказаха толкова дълги, че не ги хваща стандартна рентгенова снимка. Това го разбрах случайно - рентгенологът не ми каза нищо, само руга и няколко пъти ми снима зъба, а пък зъболекарят ми тринадесет месеца слагаше на вратата бележки, че е на бригада за ягоди, на партийно събрание и т.н. Накрая сестрата ми каза, че се криел от мене, защото никога не бил виждал такива корени и го било страх. Не че ще го ухапя, а че няма да може да извади зъба (шести долу вдясно), който междувременно беше стигнал до гангрена. Накрая си намерих млад, смел и най-вече силен зъболекар, който го извади - при това без упойка, защото упойката не хващаше. Но аз и без това бях толкова упоена от болка и недоспиване, че нищо не усетих. Даже не се сетих да си взема зъба и да си го окача на верижка като трофей. Сега търся зъболекар, който да ми извади симетрично и шести долу вляво, та хем да си имам герданче, хем да ми изпъкнат скулите като на холивудка. (Ако не знаете, в периода пр. П. Х. - т.е. преди Пластичната Хирургия - някои звезди си вадеха не само ребра, но и шестите зъби, за да си оформят лицата.) И да сме наясно - вече няма да плащам на зъболекари. Те на мене ще ми плащат, че ме използват я за фотомодел, я за дисертационна муза. А пък ако Холивуд реши да направи документален римейк на "Интервю с вампир", аз съм на разположение! Може би се чудите защо имам зъб на зъболекарите? Ами защото те са си избрали тази професия само за да накарат хората да ги гледат със зяпнала уста и облещени очи! На стоп ви взе Мариана Евлогиева Пътеводител на САТУРНОЛОГИЧЕСКИЯ стопаджия Здравейте! Аз съм добре, а вие как сте? Днес намерих малко свободно време да ви се обадя с тези няколко реда. Тук времето е хубаво. Навън е златна есен. (Нямам предвид бисквитите.) Листата на дърветата се сипят като предизборни обещания и падат на земята леко като слаботелесни пияници. Клоните са натежали като сумисти и са отрупани с плодове, едри и твърди като напращели от анаболи мускули. Може би сте изненадани от лиричния тон и от неприсъщата за мене страст да говоря за времето и за природни картини? Както е известно, красотата на природата може да бъде оценена само от поет или от затворник. Е, аз не съм поет, затова сигурно се досещате, че ви пиша това писмо от затвора. Често са ми казвали, че ще стигна далече, но никога не съм предполагала, че имат предвид чак затвора на Сатурн, който си е направо черна дупка. Не че ми е за пръв път - сигурно съм ви разказвала (аз на всички разказвам), че всяка година за четиридесет дни преди рождения си ден попадам в сатурнова дупка. Тогава ми се случва какво ли не - хапят ме кучета, които после храня; падам безпричинно (както се казва в моя край - загина'х на равнище!); закачват ми се по ушите не обици, а цели дървета; връхлитат ме коли в затворени улици; даже съм готова да се закълна, че веднъж един трамвай излезе от релсите специално за да ми налети. Отдавна се заричам да спя зимен сън, докато мине сатурновата дупка. Де да го бях направила - щях да си спестя последните преживелици! Та да се върнем на тях: Точно на околовръстното на Сатурн (така е по-популярен сред космическите пътешественици сатурновият пръстен) ме спряха местни катаджии. Май се заядоха, защото видяха, че номерът на НЛО-то ми не е тамошен. Показаха ми сателитни снимки - не съм била спряла, когато Марс е светил червено. Имаха и показания от Бриджид Бардо, че съм блъснала Голямата мечка. Хубава работа - уж двете сме землячки (т.е. землянки), пък ме топи! Но от нея какво друго може да се очаква, освен мечешки услуги? Накратко (макар че съдията хич не беше кратък), била съм тълкувала твърде артистично правилника за движението по космическите пътища, та ми треснаха едномесечна присъда и ме пратиха в затвора. А пък там - все хора артистични като мене и тук-там по някой светски хроникьор. Чувала съм, че някои в затвора попадат на хора, но аз попаднах на рапър. Те, рапърите, обикновено се правят на много отворени, но този определено беше затворено момче. Оплака ми се, че е тук заради патриотизъм - обвинили го в трафик на проститутки, пък той просто искал да направи Агенция за българките в чужбина. После се запознах с един, който си изкарва хляба и черния хайвер отгоре като момче на късмета (занимава се с нелегални залагания), но мечтае да стане водещ на телевизионна игра. Нашият човек бил доста твърд при събирането на дългове от хазарт, та съдията му обещал следващия път да го уреди със собствено ток шоу, като го прати на електрическия стол. В килията отсреща пък е настанен един критик. Него го прибрали заради автоцензура - ако не харесва изявите на някого, направо го гази с автомобила. Понеже критикувал наред, го осъдили на смърт чрез обесване. А годината, преди да увисне на бесилката, трябва да прекара в килията на Големия Джо, който отдавна си търси другарка в живота. Изпратихме на новата двойка букет, а на картичката, която беше репродукция на картината "Опять двойка", написахме: "Таз година булка, догодина люлка!" Само Ван Гог от седма килия изпрати не поздравления, а ухо. Имам и други съкафезници от отряда по изобразителни изкуства. Те всичките са тук, защото излагали не само произведенията си, но и сами се поизложили. Един се излагал най-буквално, та го прибрали заради ексхибиционизъм. Друг пък е кубист - всеки ден изкопава по няколко кубика пръст, но все не успява да уцели правилната посока и да избяга. Имаме и един дадаист - той е тука, защото не може да казва "не" на лошите си приятели. Те го вкарали във системата "Изтрий и спечели" - първо крадат ценна картина, после върху нея рисуват друга и така я пренасят през граница, а накрая изтриват втората картина и продават първата. Дадаистът е приятен човек, за разлика от съкилийника му - почитател на натюрмортите, което в превод означава "мъртва природа". Той още като дете убивал кучета и котки, а после преминал и към хора-модели. Между другото, исках да ви изпратя моя снимка, само че тука фотограф няма. Но си имаме чудесен портретист - него пък го вкарали в затвора, защото обича да рисува американски президенти, но не използва листа или платно, ами хартия с воден знак. Знам, че искате да ви разкажа какви са бъдещите ми затворчески планове, но сега бързам. В затвора ще идва кметът Сатурниянски, та искам да го питам няма ли най-после да запълнят тия сатурнови дупки! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org