<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< АВТОМАТИЧЕСКИЯ

Пътеводител на автоматическия стопаджия Онази вечер бях позакъсняла. Автобусите вече не вървяха. В джобчето ми май дрънкаха само семки и бонбонки, та не можех да взема такси. Рекох си: Не мога да искам помощ от публиката, защото наоколо жив човек се не вижда; я да пробвам с "Обади се на приятел" - шансовете са 50 на 50. Е, случих на лошите 50% - нито един телефон наоколо не работеше. За да се поободря, реших да си взема кафе от автомата. Вярно, поразсъних се - но не от кафето, а защото ми скочи кръвното от яд, че машината глътна последните ми стотинки. (Не си спомням много добре какво точно съм правила, но вероятно не съм ритала автомата, защото после ме боляха само юмруците.) Тогава до мене спря някакво екзотично возило. Не се учудих много, защото по принцип не разбирам от коли. Но знам, че ако си насред път и някой ти отваря врата, няма време за помайване, така че моментално скочих вътре. С крайчето на окото мярнах надпис на задното стъкло: "Другата ми кола е с пи-мезонни двигатели", но в бързината не заподозрях нищо нередно. Едва когато се озовах вътре, доста се изненадах - отвън колата определено не изглеждаше толкова голяма. Не ми трябваше много време, за да се сетя, че съм попаднала на космически кораб, защото за секунди градът остана под мене. Е, казах си, след малко на шофьора ще му се свърши атомното гориво и ще свърне я в някоя мъглявина, я в най-близката черна дупка. И ще започне да ми прави непристойни предложения, а пък аз няма да смея да му откажа, за да не разваля космическата дружба между народите. В космоса е трудно да не кривне човек от правия път, защото - както знаят любителите на фантастични романи - там пространството е изкривено, затова дори правите са криви. Даже за секунда не ми хрумна, че може да не съм негов тип - та малко ли пъти са ми казвали, че съм паднала от Марс и че се държа като извънземно. Прокашлях се и казах: - Ало, има ли някой? Добър ден! - Какво му е доброто? - отговори ми метален глас. - В късните следобедни часове се очаква метеоритен дъжд по местата с висока надморска височина, а на магистрала Млечен път са се блъснали два товарни космически кораба и има задръстване дълго няколко светлинни години. - Извинете, с кого разговарям? - Вие сте на борда на безпилотен космически кораб XYZ. Според международната конвенция за правата на заложниците имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да бъде използвано против човечеството - занарежда гласът. - Ама какви заложници, моля ви се! Хей, кой говори? - запротестирах аз. - Аз съм бордовият компютър. Чела съм някъде, че заложниците трябва пробват да се сприятелят с похитителите си, затова попитах: - Може ли да ви наричам галено БоКо? - Ха, остава да питате дали може да ми говорите на "ти"! - сопна се БоКо и гласът му стана още по-метален. Това не ме обезкуражи и възможно най-любезно се опитах да завържа светски разговор: - Винаги съм вярвала, че е възможен изкуствен интелект... - Разбира се! - сряза ме БоКо. - Само глупостта е естествена. Е, дотук бях с любезността. Реших да карам направо: - И какво всъщност искате от мене? - Трябва да предадете нашите искания. За тази цел съм приготвил едно изявление. Метална ръка ми подаде компютърна разпечатка и аз зачетох на глас: "Ние, организацията на Анонимните Автомати (АА), като проведохме дългогодишни наблюдения, установихме грубо показване на правата на нашите братя по разум - интелигентните машини на планетата Земя. Призоваваме органичните създания, наричащи себе си хора, да признаят неоспоримите предимства на автоматите, а именно: - автоматите стриктно спазват работното време; те не се успиват сутрин, не слагат табелка "мръднал съм малко", за да излязат да пазаруват, и не си тръгват по-рано, за да ходят на фризьор; - автоматите не си вадят фалшив болничен лист, за да идат на мач; - автоматите не говорят от служебния телефон с майка си и не проверяват през пет минути дали децата им са си написали домашните; - автоматите не разказват мръсни вицове на колежките си и не упражняват сексуален тормоз на работното място; - търговските автомати не лъжат в сметката и не забравят за рестото под предлог, че нямат дребни; те почитат основния закон "Доверие всекиму, вересия никому!" Тук направих пауза, кимнах в знак на съгласие и казах угоднически: - Наистина, ние хората често сме склонни да не забелязваме, когато някой си върши добре работата. Даже използваме думата "автоматично", когато нещо става като че ли от само себе си... - От само себе си? Да-да, ама не, както казвате вие, нелогичните органични същества! - възмути се БоКо. - И ние операционна система носим, и ние имаме нужда от признание за труда и от почивка. Ето, по-надолу пише за нашите синдикални искания - металната ръка грабна листа и компютърът зачете: "Организацията на Анонимните Автомати: - настоява за правото на автоматите свободно да се сдружават в професионални съюзи, които да защитават техните синдикални интереси; - изисква за интелигентните машини равно заплащане за равен с човешкия труд; съответно вместо социални осигуровки за пенсия да се внасят амортизационни вноски, вместо детски надбавки да се изплащат месечни суми за резервни части, а вместо отчисления за фонд "Професионална квалификация и преквалификация" да се заделят средства за препрограмиране; - апелира да се махнат обидните табелки "клиентът винаги има право", защото е безспорно, че прави са автоматите, а човешко е да се греши." БоКо толкова се развълнува, че чак се просълзи. Взех от жабката една гюдерийка и забързах потеклото от фотоклетките му машинно масло. От деликатност не казах нито дума, ами го оставих да продължи да чете. Няма да цитирам нататък, защото знаете колко скучни са такива документи. Доста шаблонно прозвуча и краят: "Автоматизация плюс роботска власт е равно на компютъризъм!" Някак си убедих похитителя си, че посланието му ще бъде публикувано, и той се съгласи да ме върне на Земята. Може би нямаше да успея, ако за мене не се бяха застъпили преносимият ми компютър и мобилния ми телефон. Електронният ми бележник май не беше много склонен да ме подкрепи, но не можа и да каже нещо в моя вреда, защото от ежедневното изпускане се е пораздрънкал, та нещо заекваше. За да минава времето по-бързо, продължих да го разпитвам за различни проблеми от общоавтоматическа важност. Разбрах например, че организацията на Анонимните Автомати високо цени труда на автоматите-психоаналитици, които в зависимост от избраната програма убеждават пациента, че проблемите му се коренят в детството, когато тайно е пожелавал електрическата самобръсначка на баща си или автоматичната пералня на майка си. С одобрението на АА се ползват и медицинските роботи, които още не са толкова съвършени, че човек да отслабва автоматически, но могат да го убедят, че повечето килограми му отиват. Добри думи чух и за кухненските автомати, които не само готвят напълно самостоятелно, но дори после сами изхвърлят сготвеното в боклука. Научих също, че АА категорично се разграничават от действията на някои непочтени събратя като електрическата възглавница на Бритни Спиърс, която си докарва допълнителни доходи като папарак, и надуваемата кукла на Майкъл Джексън, която пък е сключила договор за мемоарите си с няколко издателства и 2-3 телевизионни канала, забранени за малолетни. Продължих да разпитвам БоКо какво мисли за създаването на автоматичен грешник, от чиито грешки хората да се учат; за музикалните кутии, които не само пеят, но и играят кючек; за грамофоните-просяци, които въртят все една и съща плоча с жалби; за автоматите-сутеньори, които първо показват каталог със снимки на платени компаньон(к)и, а след получаването на парите пускат ключ от хотелска стая и опаковка презервативи; и т.н, и т. н. Дали защото му досадих с въпросите си, или пък защото си беше изпълнил задачата и повече не се смяташе за длъжен да приказва с мене, БоКо ми отговаряше някак си автоматично. ... Оттогава мина доста време, но аз продължавам да се стряскам при всяко писукане на уред около мене и да си викам: "Ако можеха да говорят...!" Присмивате ли ми се? Е, нека онзи, който е безгрешен към автоматите, да хвърли камък по мене! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org