<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<<
ТУРИСТИЧЕСКИЯ







Пътеводител на
туристическия
стопаджия


Спомняте ли си, че преди години имаше едни книжки със сто туристически обекта? Който ги посетеше и събереше всичките печати, получаваше някаква награда. Не знам каква, въпреки че навремето бях събрала почти всички печати - винаги повече ме е интересувала не наградата, а колекционирането на интересни впечатления. Но като се замисля, май излиза, че най-интересни обекти за мене са били самите туристи в различни ситуации. Така че сега ви каня на кратка обиколка из моите много по-малко от сто, но, надявам се, не по-малко интригуващи туристически обекти.

Моля, погледнете наляво! Там ще видите нашия обект номер едно - БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ В БЪЛГАРИЯ. Това създание вече почти е изчезнало из родните географски ширини. Я попитайте 100 случайно избрани българи, дали са участвали някога в похода Ком - Емине? Поне 99 ще ви отговорят: "Еми - не." След като от отворените за посещения манастири скриха хубавите монаси, за да не ги щипят туристките, за повечето хора единствената форма на туризъм в България остава почивката на море. Разбира се, по финансови съображения това обикновено се прави извън активния сезон. Затова не се учудвайте, че нашият обект изглежда малко отегчен. Е, какво да прави, като водата е студена за плуване, а пък на пясъка може лежи само ако се е сетил да си вземе някое олекотено юрганче... Пак е късметлия, ако успее да си намери бански костюм - от горчив личен опит знам, че в Албена е почти невъзможно да си купиш бански, както впрочем във Велинград не можеш лесно да поръчаш минерална вода в заведение. Извинете ме за момент, нека спрем, за да дам на пишман-курортиста няколко съвета за убиване на времето.

Първо, ако си остане в стаята, той може да се позабавлява с главоблъсканици. Например: Защо в банята плочките са в три нюанса на кафявото, а замазката между тях е съответно черна, сива и бяла? Или: Защо някаква определено слабоумна лястовица безуспешно се опитва да си направи гнездо на прозореца му - като че ли баба й все на 14-ия етаж е живяла! Ако се позагледа малко по-внимателно и види, че лястовиците всъщност са поне три, може да си поблъска главата над семейния живот при пернатите и възгледите им за свободната любов и секс-комуните. Последните размишления обикновено са под въздействието не толкова на орнитологическите наблюдения, колкото на пъшкането и охкането от съседната стая. В такива случаи е безполезно потърпевшият да се оплаква на администрацията на хотела - най-добре е и той да охка в същия ритъм на висок глас, та барем да озадачи и постресне комшиите.

Ако това не помогне, човек може да потърси малко спокойствие на терасата, като съзерцава морето и се опита да си отговори на въпроса, защо сякаш при хоризонта морето е на почти същата височина като тересата. Нали уж Земята е кръгла? И ако е кръгла, дали пък ние не се намираме от вдлъбнатата страна на окръжността?

А ако му омръзне да измъчва себе си със въпроси, нашият герой може да потормози малко другите. За тази цел идеална е една разходка покрай сергиите с умерено провокационни въпроси като "Дали е проява на добър вкус да се продават сувенири с образа на Осама бен Ладен, яхнал метла?" и "Кой чужденец би дал толкова пари за портрет на Кондьо?"

Сега, моля, погледнете надясно. Виждате ли оня човек, който е нащрек и непрекъснато се озърта? Това е нашият втори обект - БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ В ЧУЖБИНА. Той вече е натрупал известен опит в родниите курорти, където също рядко се чува българска реч. В чужбина българинът мобилизира цялата си изобретателност и съобразителност. За да си докара малко джобни пари, му хрумва да връща чаши и бутилки и прибира платения от други хора депозит. Или пък дебне на гарата заминаващите, които в бързината не връщат количките за багаж, така че от осребряването на жетоните изкарва още някой лев - или по-скоро евро, долар и т.н. Изобщо, във финансово отношение българинът в чужбина е гениален - виждали сте "туристи" с куфари със стока, а сигурно знаете и и за оня, който пускал ледени кръгчета вместо монети в автомати. Е, не всички икономически идеи се оценяват положително от околните - например, някой пестелив нашенец решава да не се къпе две седмици, за да не охарчва домакините, пък после се чуди защо повече не го канят. Други, не чак толкова пестеливи, си купуват самолетен билет за първа класа, за да идат до Париж, стигат до Лувъра... и го оглеждат само отвън, защото не им се дават пари за входен билет. За съжаление, мина времето, когато поне в бившия Съветски съюз човек можеше да погледа без пари - казвам това от позицията на човек, влизал безплатно в Московското метро, в Мавзолея на Ленин и къде ли не само като покаже студентската си карта!

Имате някакъв въпрос ли? А, питате не ми ли се струва, че обект номер две се държи странно? Да, разбира се, но това си е в реда на нещата - обикновено на екскурзия в чужбина човек прави неща, които никога не би му хрумнало да прави в собствената си страна. Да не би да мислите, че в България аз ходя да разглеждам стари гробища и всекидневно ставам в 4 часа, за да пътувам в дъждовна утрин до някоя църква с неудобни пейки, да зъзна и да слушам орган? Не, разбира се, но в чужбина съм го правила. (Впрочем, единственият резултат беше, че после ми трябваше дълго време, за да се отърва от условния рефлекс да задрямвам при звука на църковен орган.)

Но всъщност не е толкова страшно, ако човек се поддаде на туристическия шаблон. По-опасно е, ако си създаде фалшивата самоувереност, че плува в свои води, и стане прекалено самонадеян. В такава ситуация може и да не му се размина толкова леко като на мене. Чудите се какво ми се е разминало? Ами ето какво: При едно пътуване в Германия исках да купя подарък за приятелка, която си пада по чая. Търсех нещо по-специално, затова много се зарадвах, като попаднах в някакъв справочник на словосъчетания от рода на "зелен авганец", "черен китаец" и други подобни. Реших да смая продавача със задълбочените си познания, а той само се пулеше насреща ми. Добре поне, че не извика полиция - оказа се, че съм поискала няколко вида наркотици... (После пък едва се отървах от някакъв досадник, който непременно искаше да ми продаде елегентен дамски пистолет или поне шлифер, какъвто съм виждала само в шпионските филми.)

Стоп, стоп! Ало, шофьора! За малко да прегазите човека! Моля, погледнете тук, почти под колелата на нашия туромобил: това е нашият трети обект - ЧУЖДЕСТРАНЕН ТУРИСТ В БЪЛГАРИЯ. Да, съгласна съм, че той си е виновен и че сам се напъха под колата. Но влезте му в положението - сигурно е за сефте у нас и още е шашардисан от първите впечатления. Я се поставете на негово място - останал е без пукната стотинка, след като е платил за таксито до хотела 100 долара. Едва са открили името му в списъка с резервациите, защото момичето на рецепцията е обърнало паспорта на друга страница е и останало с впечатлението, че господинът се казва "Ръст Висок Очи Сиво-Сини". Носил е куфарите си пеша до осмия етаж, защото не е знаел, че вратата на асансьора се отваря с ръка, а не със сигнал от фотоклетка. Не е могъл да си вземе душ, защото у тях кранчетата са други, пък и в банята е било тъмно, защото я крушката е изгоряла, я ключът е поставен там, където само Шерлок Холмс би го открил. В ресторанта са му предложили меню на немски със специалитет "Kalbfleisch mit Schwamm", което - за сведение на преводача, значи телешко с парцал, а не с гъби. После услужлив българин го е убедил, че у нас пием чая, като сложим пакетчето в едната буза, в другата - бучка, и сърбаме гореща вода. И накрая, противно на очакванията си, е разбрал, че подмамилата го реклама "супер цени" в българския вариант значи супер високи, а не супер изгодни. Отгоре на всичко, непрекъснато се чуди какво искат от него, когато някой му протяга ръка, защото в неговата страна хората си стискат ръцете само когато сключват сделка.

Ако обектът се опита да разгледа местните забележителности, доста ще го затрудни липсата на екскурзоводи. И току-виж попадне на зевзек, който да му обясни, че малките прозорчета в манастира са направени, за да влизат тайно любовници на монасите; че червената светлина върху храм-паметника "Александър Невски" е всъщност червена петолъчка, останала от времето, когато и църквата в България е била комунистическа; че кубетата на катедралата се позлатяват, защото архитектът харесва блондинки, и че тоалетните са разделени за бели и чернокожи и съответно имат табелки с бяло човече на тъмен фон и обратното. Най-странното е, че туристът вярва на всичко - пробвала съм това!

Затова нека завършим днешното пътуване с онова, с което може би трябваше да започнем - а именно с дефиниция за обекта на нашите наблюдения. А дефиницията е: Туристът е същество, на което му е простено да се държи глупаво.



На стоп ви взе
Мариана Евлогиева




web design: web @ interpres.org
илюстрации: valeri @ interpres.org