<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< ПСИХИЧЕСКИЯ

Пътеводител на психическия стопаджия Има психически отклонения, при които на човек му е трудно да спре да прави нещо. На мене най-често ми е по-трудно обратното - да спра да не правя нищо, а това не е психическо заболяване, ами обикновен мързел. Но след като миналия път зачекнахме темата за мистериите на истериите, нещо отвътре ме напъва да се гмурна по-дълбоко в тайните на душата, вместо да се рея из облаците. Казват, че Бог помага, ала в НЛО не вкарва. Затова енергично, екстровертно и сангвинично моделирах и симулирах съответните поведенчески реакции, вследствие на които по метода на пробите и грешките скоро попаднах на психо-моторно превозно средство, управлявано от старши научен сътрудник Радостин-Младен Ал. Сгафари. (Както разбрах по-късно, Радостин-Младен е кръстен на дядовците си Фройд и Юнг, а фамилията си дължи на друг дядо-душевед, чийто най-известен научен труд е "Човешко е да се правят гафове".) Та, значи, Сгафари ме качи в автомобила си. (Използвам думата "автомобил" в най-общия й смисъл - че нещо се движи без външна намеса. За вътрешните подбуди за движение, вероятно коренящи се в тежкото детството на двигателя и в системната злоупотреба с петролни концентрати, питайте по-компетентни от мене.) Разбира се, отношението му беше любезно - като към потенциален платежоспособен пациент, но не приятелско - защото сприятеляването с пациенти противоречи на професионалната етика. Седнах на мястото до шофьора. Чувала съм да го наричат "мястото на самоубиеца" и вероятно затова спътникът ми многозначително поглаждаше брада, докато пътувахме и разисквахме случаи от психоаналитическата практика. Случай 1: Пациентът се събужда около три часа през нощта от непреодолимото желание да си боядиса парното червено. Вместо да се обърне на другата страна и да заспи, грабва четка и кутия с алена боя и се развихря. Случай 2: Пациентът реже лук с очила за подводно плуване, за да не му сълзят очите от лука. Затова пък, когато му се плаче, отива на някой тъжен филм или в краен случай си похлипва на фона на рекламен клип, като кой знае защо най-много се умилява от песничката "Рандеву кафето много ми хареса, бори се със стреса на прогреса." Случай 3: Пациентът си купува театрален бинокъл, за да следи кога пристигат вестниците на близкия павилион. Същият (не пациентът и не павилионът, ами бинокълът) се използва и за търсене на комари, скрили се в шарките на тапетите. Случай 4: Пациентът често "облича" мислите си не в думи, а в числа. Например, вместо "Помощ, полиция!" крещи наум "166!" От друга страна, проявява подчертана неспособност да помни числа: диктува телефонния си номер 2-09-75 като "второто, две отзад напред и две през едно"; знае, че номерът на познат е "един бял хляб и два пъти "Добруджа", а когато се налага да позвъни, пита в магазина за цената на хляба; никога не е сигурен, дали негов близък е роден на втори или на трети и дали през юни или юли - затова изчислява месеца по зодията, а за да не сбърка датата, честити рождения ден точно в полунощ на втори срещу трети. Случай 5: Пациентът е пристрастен към четенето. Не подбира много - книги, списания, вестници, а в състояние на книжна абстиненция - инструкции за ползване на уреди, упътвания за вземане на лекарства, етикети от консерви и дори баркодове. Чете на бюрото, на масата за хранене, в тоалетната. Тъй като може да прочете повече, отколкото може да носи, напоследък предпочита електронни версии и често може да бъде забелязан с преносим компютър на коленете. А когато няма хич нищо за четене, сам пише. В главата му е пълна каша и понякога бърка Драги ми Психурко, баба Психолана и твой приятел вечен - весел Психопатиланчо от "Психопатиланско царство" с психопатока Доналд от анимационните психодрами на "Уолт Дисни". В книгите му с психосимпатично мастило е отпечатан надписа "Ум психопатки пасе". Тук е моментът да уточня, че случаите не са от практиката на ст. н. с. Радостин-Младен Ал. Сгафари - не той ми ги разказа, а аз споделих с него някои подробности от биографията и от психиатричния си картон. Освен това направих пред него и бегъл преглед на фобиите си от "А" до "Ш". Както бях набрала скорост, щях да продължа и до "Я", но какво да се прави - термините са предимно латински, пък в латинския буквите "Щ", "Ъ", "Ь", "Ю" и "Я" просто липсват... Е, след всичко това сигурно се питате защо ме пуснаха да си ходя по живо, по здраво. Ами най-малкото по две причини. Първата е, че имам удостоверение, че не се водя на психиатричен учет. Документът си има подпис и печат и е точно толкова валиден, колкото щеше да бъде, ако подписалият го лекар не беше изкукал дълго преди да почине от алкохолизъм. А втората - по-важната - причина е, че няма значение какви дивотии правиш, а дали си даваш сметка, че другите хора не смятат това за нормално. Именно заради адекватната ми самооценка аз все още не съм прекрачила границата между зациклящите циклофреници и шизофрениците, които също душа носят (а понякога, в зависимост от диагнозата - дори и по 5-6 души) и, от друга страна, почти безобидните, ако не се брои леко разместената центровка, ексцентрици. Но ако вие не сте сигурни в собствените си критерии за адекватност и в доброто си психично здраве, съветвам ви да помислите, преди да се качите в кола с надпис: "Здравейте! Благодарим ви, че се се обърнахте към нашата пътуваща ремонтна работилница за човешки души. Ако имате мания за величие, заповядайте на шофьорската седалка. Ако страдате от комплекси за малоценност, сгушете се отзад. Ако имате чувството, че ви преследват, пъхнете се в багажника. Ако имате раздвоение на личността, влезте през лявата и дясната врата едновременно. Ако страдате от психическа зависимост, накарайте някой да отвори вратата вместо вас. Ако чувате гласове, те ще ви кажат дали да влезете в автомобила. Ако изпитвате чувството, че никой не ви обръща внимание, на кого му пука дали ще се качите?!" На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org