Родена съм. На години съм. (Тука няма да влизам в подробности, защото всичко е относително - ако смятаме в кучешки години, съм доста възрастна, но ако мерим със светлинни години, направо съм Свръхнова.)

Произхождам от беден, но относително честен народ, за който трудът е песен, макар че напоследък пеенето му се удава трудно. Чувала съм, че в някои езици изразът "работи като българин" се използва в положителен смисъл, но ако вярвам не на ушите си, а на очите си, по-често виждам как пословичното трудолюбие се превръща в кръстословично, а набедените за трудолюбиви българи вместо да си плюят на ръцете, плюят един по друг. А денят на труда се празнува без политически мотиви май само от работливата пчеличка Мая. Някакво рудиментарно трудолюбие се наблюдава само при индивиди в пенсионна възраст с по-голяма водоизместимост отколкото на танкери-петролоносачи - те изместват огромни водни маси от минералните чешми пред Централна баня към Младост-4 и Люлин-5.

ОБРАЗОВАНИЕ:

Учих, за да не работя. Участвах в кръжоци и други извънкласни форми, сред които и бягства от час. Любим спорт ми беше плуване по гръб, а любим учебен предмет - зоологията, тъй като в тези часове научих много за змията - това изумително животно, което дори и като ходи, пак лежи. Въпреки че по всеобщо мнение съм изключително трудолюбива** още от ранна детска възраст, не ме приеха да продължа образованието си в трудово-възпитателно училище (ТВУ), понеже се изискваше препоръка от Детска педагогическа стая. В час по трудово обучение предложих въвеждането на мандахерца (MHz) като единица за разтакаване.

ПРЕДПОЧИТАНА РАБОТА И МОТИВАЦИЯ:

Прилагам списък на професиите, които ми изглеждат най-привлекателни:

- лежащ полицай - лежиш и ти плащат, ей това е служба!

- копиеносец - това е човек, който носи ксерокопия, но не го наричат ксерокопиеносец, за да не правят реклама на Xerox;

- ваксаджия - не се притеснявам да си изцапам ръцете, но настоявам да ми се плаща за извънреден труд за обувки над тридесет и пети номер;

- кучегледачка - измислих как по-дребните породи могат да се пускат направо през прозореца и да се разхождат посредством самолетче с дистанционно управление;

- футболен съдия - тази работа ми харесва както заради спокойствието (те го псуват, той си свирка), така и заради възможностите за допълнителни доходи (никога не съм ходила на мач, но си представям как съдията свири по желание на тия, които му лепят банкноти по челото, и от време на време изпълнява по някой поздрав в стил "нашата трибуна поздравява вашата трибуна";

- вратар - винаги съм им завиждала на тези хора, че от 90 минути работят по 2-3. Барем през останалото време да бяха обрали паяжината от вратата или, когато не ловят топки, да ловяха бримки по мрежата;

- оператор на секс телефон - освен телефон, мога да използвам и GSM, и SMS, и електронна поща. А ако трябва, ще науча и морзовата азбука, и сигналите с флагчета - важното е да се реализирам като работещо момиче във виртуалния вариант на най-древната професия. Моля обаче да не ми се предлага работа на магистрала, защото с надбавките за възраст и прослужено време ще излизам скъпичко на клиентите, пък и малко се притеснявам да не ме сметнат в пряк и в преносен смисъл за залежала стока;

- певица - в първия си албум ще представя една кавър версия (от миналото лято) и 11 нови снимки от последната си ваканция. Имам още два подготвени албуми - с марки и с картинки от дъвки;

- в краен случай, готова съм да стана водеща на някоя от многобройните игри на късмета - важното е да си изкарвам хляба с труд и джакпот!