<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< БЮРОКРАТИЧЕСКИЯ

Пътеводител на бюрократическия стопаджия Бог ми е свидетел, че трудно може да ме спре размахан показалец, но пък трудно устоявам на вдигнат палец. (Ако не вярвате на Бог, мога да ви доведа петима други непознаващи се помежду си свидетели.) Затова сигурно ще се учудите, че този път не искам да ви водя със себе си. Не заради друго - жал ми е да ви влача по такъв маршрут. Затова седнете удобно в креслата си или си легнете (ако сте като мене и предпочитате да четете в леглото) и се радвайте, ако това, за което ще стане дума, никога не ви се е случвало. Още в началото искам да заявя, че всяка прилика с действителни личности събития не е случайна. Все пак не ме е страх, че някой от долупосочените може да успее да ме осъди заради накърняване на доброто му име: че да не би в съда бюрокрацията да е по-малка? Бюрократите са баш майсторите на стопаджийството. Те могат да спрат не само мига, но и въртенето на Земята, като хвърлят в кладата на всеки кандидат-Галилей не съчки, а тонове решения, протоколи, извлечения и нотариално заверени преписи. Човекът за гишето или зад бюрото е в състояние да каже "Елате утре!" дори на първата пролет или на зората. На входа на форт "Бюрокрация" ме стопира портиер и ми прибира паспорта. На следващата врата пък настояват да се легитимирам, за да бъда обслужена. Връщам се при портиера, но той ми обяснява, че ако си взема паспорта, трябва да изляза. А колегата му отново иска документ за самоличност. Абе, тия да не ме бъркат с Георги Бенковски? За сведение на интересуващите се, това не е истинското име на предводителя на Хвърковатата чета, ами е купено заедно с паспорта на един чех; в тоя смисъл Бенковски спокойно може да бъде обявен за светец-покровител на новите или поне на фалшивите документи за самоличност. Е, то се е видяло, че работа няма да свърша, но поне да погледам сеир, та тръгвам да надничам от стая в стая. В първата канцелария правят някакви регистрации. Разбира се, единствената цел е да се събира не информация, а такси. За да бъде гаврата по-осезаема, на фактурата жертвата трябва да се подпише в графа "поискал услугата". В момента някакъв нещастник се поти, защото му липсва някакво пълномощно. Нищо особено - на мене самата са ми искали пълномощно, че Мариана Евлогиева, президент на ЕТ "Мариана Евлогиева", упълномощава Мариана Евлогиева да получава кореспонденцията на ЕТ "Мариана Евлогиева". Но това е нищо - когато майка ми поиска да продаде с пълномощно от баща ми колата му, трябваше да представи документ, че съпругата на баща ми (т.е. пак майка ми) е съгласна с продажбата. В следващата стая се обсъжда идеята за лотария с билетите от градския транспорт. То градският транспорт поначало си е чиста лотария - ще дойде ли автобусът, ще успееш ли да се набуташ в него, ще случиш ли на работещ перфоратор, та да си продупчиш билета, ще ти го подмени ли контрольор-менте, ще ти обявят ли изтънялото портмоне за багаж, който се таксува двойно, и т.н. Вероятно БДЖ вече са обявили такава лотария и букмейкърите събират залози - как иначе да си обясня уклончивостта на служителката от "Информация" на гарата, която ми заяви веднъж: "Защо да ви казвам, кога бързият влак от София пристига по разписание във Варна, като все едно няма да пристигне тогава?" По-нататък явно притеснен гражданин чака да му отпуснат някаква помощ. Пожелавам му успех, макар че е по-вероятно чиновниците да му отпускат... края. В съседство пък комисия разисква поставянето на знаците "ремонт" и "стеснен участък от пътя" в небето, съвсем близо до една озонова дупка. В малък кабинет млад и романтичен инспектор къса квитанции от кочан за глоби и си мърмори "обича ме - не ме обича". Много се учудва и много страда, че винаги се пада "не ме обича". Жертвите му също страдат, но пък хич не се учудват, че не го обичат. В другия кабинет се подготвя обявяването на поредния търг с явно наддаване. Сигурно се нарича така, защото организаторите явно наддават на тегло. Иначе по-точно би било да се казва "търг с явно надвземане" или "търг с явно надлъгване". В коридора срещам и един гол охлюв. На учудения ми поглед той отговаря, че преди това си е бил обикновен охлюв, но се наложило да си продаде къщичката, за да си плати данъците. По оставената от него диря стигам до гишетата за плащане на данъци. Всъщност, щях да ги намеря и сама, защото там се вие-превива най-дългата опашка - такава съм виждала само пред мавзолея на Ленин в годините на развития социализъм. Не се учудвам, че хората се натискат да си платят - та нали Ал Капоне беше вкаран в затвора не от топченгета, а от данъчни чиновници. (Преди време - дали случайно? - това ни беше припомнено от телевизионния екран точно преди крайния срок за деклариране на доходите.) Някои трескаво прехвърлят записки, като че ще се явяват на изпит за повишаване на оценката; всъщност изпитът е за понижаване на оценката на имота, но малцина го издържат успешно. Тъкмо излиза един скъсан - провалил се на въпроса "Защо трябва да плащам данък смет, като в квартала изобщо няма кофи за боклук?" На опашката виждам и третото прасенце от приказката - онова, чиято къщичка била по-солидна и вълкът не могъл да я събори. Горкото, то пък трябва да дава обяснения дали къщичката не струва повече от 30 000 лв. и откъде е взело парите за нея. В тази нечовешка обстановка много се умилявам, като чувам някой да нарежда напевно: "Хайде едно за мама... Я сега едно за тати..." Май някой храни злоядо дете? Не, оказва се, че така младият, но перспективен бюрократ Клатикратов тренира как да иска подкупи. Тъй като Клатикратов е единственият чиновник наоколо, който дори не си дава труда да се прави, че работи, спирам да си побъбря с него. Личи му, че не е наблягал много на ученето, но има образование - свише. Официално се занимава с в-нос и из-нос - т.е. бърка си в носа, както би се изразил някой недотам изтънчен зложелател. Новият ми познат ми разясни основния закон на бюрокрацията - E=mc2. На прост език това означава, че изхабената от чиновника енергия се равнява на масата (или бюрото) по скоростта на обслужване на квадрат. Тъй като трябва да се пести енергия, скоростта се свежда до минимум. За тази цел се използват няколко основни трика: - проблемът се разглежда от толкова много гледни точки, че обслужваният гражданин става разноглед; - документите се връщат, защото трябва да са написани на ръка, а не на лист; - ако гражданинът е по-упорит, получава обещание "Ще го у(в)редим!" и писмо, с което да иде на следващото гише. Разбира се, гражданинът не подозира, че писмото гласи: "Препрати приносителя на това писмо 50 пъти. Белка Якичкова направи това и получи премия. Ръкавелников не го направи и го уволниха, защото видяха, че няма никаква работа." Е, изгубих цял ден, но разбрах поне две неща. Първото е, че идеите стават сила не когато завладеят масите, а когато (и ако) преодолеят бюрата и бюрократите. И второ: Бюрократът се мисли за свещена крава, а пък всъщност е обикновено говедо! На стоп не ви взе Мариана Евлогиева На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org