<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< ЮРИДИЧЕСКИЯ

Пътеводител на юридическия стопаджия Пътеводител на ЮРИДИЧЕСКИЯ стопаджия - 1 Небе синее, ветрец вее, поля зеленеят, птички пеят - май е май. Земя и небо, свят и природа се покоряват на законите на любовта. Коя съм аз, че да да вървя срещу законите на природата? Набързо изпод пръстите ми се роди истинска майска поема за любовта: за цветенцата и пчеличките, зелките и за щъркелите... Но добре, че освен сърце, имам и известно количество ум, та спрях и се зачетох. Леле, то не останал писан и неписан закон за морала и благоприличието, който да не съм нарушила в поемата си! Я по добре да зарежа законите на любовта и да се позанимая с любовта към законите! Ще ми се да можех да кажа: "Речено-сторено". Но се заклех да казвам истината, само истината и нищо друго освен истината. Затова признавам, че не съм опознала дотолкова правото, че да го обикна. Искаше ми се да мога да нахвърлям набързо сценарий за съдебен трилър с елементи на трагикомедия, наречен например "Да умреш за клаузата". Но правната ми култура не стига по-далече от това, че знам защо юридическия факултет се казва така: елементарно - защото много ги юркат. Без да искам жокери, мога да различа юристки от юрдечки, но пък не съм сигурна дали има голяма разлика между юристи и авант-юристи. Знам също така, че не съм длъжна да попълвам графата "цел на пребиваване" в хотелската регистрационна карта, ако съм отишла там с прелюбодейски помисли - та нали никой не може да бъде накаран да свидетелства срещу себе си! Ех, ако поназнайвах правото, за мене не само този свят, но и оня щеше да бъде рай! Представете си, че ме пратят в ада - ами че нали моментално щях да намеря куп нарушения на правилата за противопожарна безопасност и да досаждам на рогатите със заплахи за глоби и затваряне на обекта, докато не им писне и не решат, че съм прекалено праведна за пъкъла. (Според едно по-лукаво тълкование, "праведен" не означава "живеещ според правото", а "познаващ правото". Думата произхожда от старобългарския глагол "правведати" - знам, познавам правото.) В една държава, която много българи смятат за образец на демокрация и правов ред, казват, че всички хора имат равни права, но само адвокатите и счетоводителите знаят правата си. Мене ако ме питат, щях да въведа правото и икономиката като задължителни учебни предмети още от детската градина. Но понеже никой не ме пита, не ми остава нищо друго, освен да се опитам да възпитавам децата с приказки и притчи. А то сега какво четат? Зайченцето бяло цял ден си играло, докато вече се стъмнило и слънцето се скрило; но, питам ви, има ли санкции за родителите, оставили малолетното зайче без надзор? А бащата на Малечко-Палечко, който поискал да се отърве от няколко излишни гърла и зарязал децата си в гората, в края на приказката даже получава награда вместо наказание! Не по-малко противозаконни идеи разпространява историята за седемте козлета - там инспекторът-вълк се опитва да наложи на безотговорната майка-коза глоба в натура, но за съжаление недобросъвестен гражданин с може би незаконно притежавано ловно оръжие помага на престъпното семейство да отърве кожите в пряк и преносен смисъл. Защо никой не казва каква присъда са получили ловецът-наемен убиец и царицата-подбудителката на престъплението, които замислят премахването на Снежанка? Вярно, за кражбата на храна самата Снежанка си плаща с принудителен труд в къщичката на джуджетата, но дали за наемането на непълнолетна е взето разрешение от Главна инспекция на труда, дали трудовият договор е регистриран в Националния осигурителен институт и дали редовно са превеждани вноски за задължително и допълнително обществено осигуряване, както и здравни осигуровки и вноски за фонд "Професионална квалификация и безработица", а? Някои приказки направо трябва да бъдат забранени. Ами че нали от вечното надлъгване между Хитър Петър и Настрадин Ходжа децата научават само това, че хитростта струва повече от истината. А онова момиче, дето се цопва в златната река, не знае ли, че златото е природен ресурс, който само държавата има право да добива? И каква е тая неродена мома - тя или е генно манипулирана, или е клонирана, а това е законно само тук-там и то само на ембриони и единствено за научни и терапевтични цели. За Хензел и Гретел изобщо да не говорим - ако "Уолт Дисни" направи по тази приказка филм, ще трябва да го дават само в късните часове и задължително да сложат голяма червена точка. Това ще си е направо екранизация на Наказателния кодекс - какво ли не има там: и скитащи безпризорни малолетни, и опит за предумишлено убийство на децата по особено жесток начин, и превишена самоотбрана, когато братчето и сестричето хвърлят вещицата в пещта. Други приказки се нуждаят от някои пояснения или сериозни корекции. Например децата трябва да знаят, че напълно справедливо е било наказанието на вълка, опитал се с измама да получи помощите за социалнослаби, които Червената шапчица носела на баба си в потребителска кошница. Котаракът в чизми пък непременно да докаже със съответните митнически документи или касова бележка, че чизмите са придобити законно и са платени съответните мита и ДДС. А ако "Горската аптека" се управлява от дипломиран магистър-фармацевт, той да постави на видно място дипломата си, както и домашния адрес и телефон. А пък дядо белобради, който ряпа вади, да представи сертификат, че нитратите не превишават допустимата норма, както и да докаже, че ряпата наистина е голяма, а не просто изглежда такава, защото хитрият старец я мери с кухи теглилки като на Женския пазар. И накрая, нека непременно да се уточни, че едноличният търговец, решил да отвори магазинче за надежда, е спазил изискванията за височина на помещението поне 3 метра и освен това има отделна стая за почивка на персонала и баня с тоалетна, както и сертификат, че надеждата е от екологично чист район. За да станем правова държава, трябва да инвестираме в образованието на децата. Едно юридическо грамотно дете никога не би се качило в бебешката си количка, ако майка му не притежава свидетелство за правоуправление. То няма да паркира камиончето или велосипеда на три колела на място, откъдето ще го вдигне паяка. Нито пък ще отнеме насилствено книжките за оцветяване на друго дете - вместо това ще грабне порносписанията на баща си, но не за да нарисува на каките мустаци, а за да им изреже от гланцовото блокче дрешки и да ги облече. Затова призовавам: Дайте на децата опорна точка в закона и те ще преобърнат Земята! Пътеводител на ЮРИДИЧЕСКИЯ стопаджия - 2 Моля, станете! Съдът влиза! Дами и господа съдебни заседатели, делото "Юридическият стопаджия срещу правовата държава" беше върнато за преразглеждане и днес ще се гледа на открити врати пред втора инстанция. Ще бъдат представени допълнителни доказателства. Присъдата ще е окончателна и няма да подлежи на обжалване. Разрешете ми да представя ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 1: хербаризиран смокинов лист, поставен в Библия. С негова помощ ще докажем, че проблемите в правото не са от вчера и че калпавите човешки закони се основават на калпав закон божи. Апропо, библията не е тук, за да се закълнат свидетелите с ръка върху нея, а също е улика. Обърнете внимание, че тя започва с текста "В началото бе Словото". Несъмнено се има предвид встъпителното слово от първия протоколиран съдебен процес по делото "Бог Отец, Син и Свети Дух срещу Адам и Ева". Делото е проведено при закрити врати, защото, освен обвиняемите, други хора още не са съществували. Забелязват се крещящи процесуални нарушения. Бог претупал делото по бързата процедура. Той бил и страна по делото, и прокурор, и съдия. Това триединство може да е допустимо по църковните канони, но не и по юридическите! Няма съдебни заседатели и вещи лица, не е допуснато изслушване на свидетели и отгоре на всичко обвиняемите са лишени както от правото на телефонен разговор, така и от адвокат или поне служебен защитник. Присъдата е произнесена на базата на косвена улика - въпросния смокинов лист, с който Адам се прикрил, след като опитал плода от дървото на познанието и осъзнал, че е гол. Има и сведения, че доказателственият материал е събиран с непозволени разузнавателни средства - в качеството си на всевиждащ и всечуващ, Бог шпионирал без прокурорско разрешение. Змията - подбудителят на престъплението - получила твърде малка присъда (ако изобщо привилегията да лежиш и когато ходиш може да се смята за наказание!) и това ни кара да предполагаме, че тя е била агент-провокатор, което допълнително засилва съмненията относно легитимността на процеса. Буди недоумение и фактът, че за престъпление, представляващо малка обществена опасност и насочено не срещу личността, а срещу имуществото, е издадена неадекватно тежка, макар и условна, присъда: изселване от Рая с много дълъг изпитателен срок - чак до Второто пришествие. От Библията е видно, че подобно неспазване на Наказателно-процесуалния кодекс е масова практика в божието правораздаване. Ангелите-призовкари не представят документи, които доказват, че обвиняемите са редовно призовани. Местата за изтърпяване на наказанията с лек и строг режим - Чистилище и Ад - не разполагат с условия за полагане на обществено-полезен труд, което би позволило две действително прекарани там години да се броят за три години от срока на наказанието. И накрая, абсолютно всички божии присъди се издават без право на обжалване пред по-висша инстанция. На фона на казаното дотук и с оглед на свидетелски показания, че Бог създава човека по свой образ и подобие, нима някой ще се учуди, ако се опитаме да докажем несъвършенството на човешкото право? Моля, разгледайте внимателно ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 2: боксова ръкавица от Каменната ера - естествено, каменна е и самата ръкавица. С нея праисторическият човек е разрешавал юридическите си спорове, раздавайки десни прави удари - оттам произлизат термините "право" и "правораздаване". От древността води началото си и методът за търсене на отпечатъци, наречен птеро-дактилоскопия. ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 3 е характеристика от местоработата на лицето Едип цар, за когото се твърди, че по принцип бил примерен гражданин. И макар че по неоспорим начин било доказано, че Едип се метнал на майка си в най-прекия смисъл на думата, делото изобщо не стигнало до съд. Закононарушителят бил изправен само пред другарски съд и пред съда на съвестта си. (Въпреки този прецедент през по-късни епохи на кръвосмешението не винаги се е гледало толкова благосклонно.) ДОКАЗАТЕЛСТВО номер 4 представлява протокол от делото срещу Исус Йосифов, познат с прякора Христос. Съдия по случая бил почитаемият Пилат Пунтийски, който само пунтирал правосъдие. Главен свидетел на обвинението бил Юда, известен на полицията с прякора Искариотски, защото искал много за лъжесвидетелстване под клетва. Първият известен в историята платен информатор бил възнаграден за показанията си с 30 белязани сребърника, но му била отказана нова самоличност и друга помощ по програмата за защита на свидетели. Като доказателство имахме намерение да представим и кърпата, с която съдия Пунтийски си избърсал ръцете, след като ги измил, но се оказа, че междувременно кърпата е ползвана и от други съдии и многократно прана. Моля уважаемият съд да накаже съответните служебни лица заради унищожаване на улики. Веществени доказателства не се перат - това е известно дори на стажантките в Белия дом и най-вече на Моника Люински! ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА номер 5 и 6 са от българската история. Едното свидетелства за съдебния произвол на хан Крум, който не признавал разделението на властите и бил хем законодател, хем съдия, хем изпълнител на присъди. Затова пък другото доказва висотата на съдебната система в Османската империя - то представлява протоколирано показание, което гласи: "Криво седи, право съди стар кадия". Няма да представяме повече доказателства, понеже фактите от по-новата история, които ще споменем, са обществено достояние и не се нуждаят от специално доказване. При социализма на теория правото беше на особена почит, доколкото можем да съдим по запазените тук-там лозунги-графити "Дела, дела и пак дела!" и по юридическата рубрика "Дела и документи" на националното радио. (За масовата публика пък съществуваха популярни рубрики като "Темида се смее". Но аз се питам кой и как разбра, че се смее, като има превръзка на очите?) Но ако правото се почиташе и на практика, нима щеше да остане неосъден за сексуален тормоз опасният масов сериен целувач Леонид Брежнев? Сега вместо делата и документите по-актуални са делата и компроматите, а също така "оня списък" и снимки от борда на яхти. Казват, че съдебната ни система била слаба. Вярно, че законите са толкова слаби, че не влизат в Парламента за гласуване, ами се налага да ги внасят. Вярно е и че както в магазина стоката стоката се мери нето, законите пък се мерят с вето - на президента. Затова пък съдът ни е изключително хуманен към престъпниците. Там не важи мотото "седем пъти си мери приказките, за да не ти отрежат веднъж главата". (То затова и престъпните ни клановете са все "клан-клан-недоклан"...) Българският съд обикновено вкарва престъпниците в правия път, като ги пуска с пожеланието "прав им път". Но законът не спи - за грешчица в данъчната декларация санкцията е по-голяма от глобата за шофиране в нетрезво състояние! Дори се заговори за инициатива за изпирането на пари чрез плащане на еднократен данък. Очаквам да се обяви и промоция за хора с десетки висящи дела - 50-90% сезонно намаление на присъдите, ако обвиняемият се съгласи да излежи еднократно леко наказание. А най-убедително доказателство за това, че сме правова държава, е фактът, че всички сделки рано или късно отиват в съда! (Виж за справка сделките с "Балкан" и "Булгартабак".) Може би, дами и господа съдебни заседатели, се учудвате, че на днешното дело не са допуснати адвокати - та нали хората вече дори дипломните си работи защитават с адвокат! Не крия, че точно към тази част от юридическото съсловие имам най-големи предубеждения. Мога с часове да ви разказвам вицове и други, по-неправдоподобни, но затова пък истински истории за адвокати. Но за да си спестя адвокатските възражения, ще изложа само три аргумента против тях: 1. Когато съдят Апостола (става дума не за прякор на мутра, а за Апостола на свободата Васил Левски), никой не се явява като негов адвокат и се налага турските власти да назначат служебен защитник; 2. Адвокатите не ги предупреждават, че всичко, което кажат, може да бъде използвано против тях, защото го отнася клиентът; 3. В съда само адвокатите не дават клетва да говорят истината, само истината и нищо друго освен истината! (Тук съдебният писар е прекъснал протокола и е напуснал заседателната зала поради анонимно обаждане за сексбомба пред сградата на съда. Според съдебни репортери страните по делото са стигнали до бой, а впоследствие - до извънсъдебно споразумение.) На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org