<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< МАГИЧЕСКИЯ

Пътеводител на магическия стопаджия Уважаеми спътници, извинете, че спираме още преди да сме потеглили, но не мога да устоя, когато някой вика: "Насам, народе-е-е! Който разбира, тук се спира-а-а!" Ако и вие сте от хората, които могат да повярват в седем невъзможни неща преди закуска, нека заедно разгледаме Страната на чудесата, поне за малко да се фокусираме върху фокусите и да помагаме на магиите да се се случат. Тази страна се намира на невзрачна планета между Марс и Венера, на Полуострова на съкровищата. Тука хората не поразяват с външния си вид - няма великани, които, като стъпят, заемат по две места на паркинга за тирове и автовлакове; като се изправят, така се извисяват, че отгоре хващат лед; а като легнат, обикалят планетата три пъти по екватора, и то ако си посгънат краката в коленете. Напротив, хората даже някак си се стремят да изглеждат с една глава по-ниски, за да не ги нарочи някой и да не ги скъси точно с една глава. Това е страната на куриозите. В нея политическата система е монархо-комунизъм, защото начело й стоят цар-премиер и комунист-президент. Тука царете невинаги се раждат такива, а понякога стават такива чрез селско въстание или ги избира Велико народно събрание. В тази страна фашизмът пада и демокрацията идва чрез избори, но нито фашизмът е фашизъм, нито демокрацията е демокрация. Тука войниците печелят битки, а политиците губят войните - затова държавицата многократно е рязана на парчета, но макар че не е цяла, поне е оцеляла. А съдбата й често виси на косъм от главата на някой плешив или поне страдащ от силен косопад. В Страната на чудесата конкуренцията в правенето на магии е много силна - като почнем от обикновения поданик и свършим с държавните мъже. Аборигените са големи факири: те успяват да оцелеят дори когато за пореден път стигнат до дъното и разберат, че могат да падат и по-надолу, защото има двойно дъно. Те се измъкват от всякакви ситуации по-сръчно и от Худини. Разказва се даже за хора, които си плащат всичките сметки само от трудови доходи! Моля ви, обърнете поне минимално внимание на местните жители - те истински гении на минимализма. С комплект инструменти от магазин "Направи си сам" всеки сръчен абориген може да превърне панелната си боксониерка в кокетен мезонет с лятна и зимна градина, олимпийско басейнче и голф игрище. Чувала съм за виртуоза Паганини, че можел да свири само на една струна на цигулката си. Но пък местният жител може да се топли само с едно ребро на радиатора и да се къпе само на една струйка на душа. А ако в службата шефовете пестят отоплението, местната машинописка може да пише десетопръстно дори ако носи ръкавици с един пръст! Ако няма пари за нов телевизор с дистанционно, местният майстор си прави бумеранг и така превключва копчетата на черно-бялата "Опера", която още преди двадесетина години е събрала достатъчно точки, за да бъде пенсионирана. Аборигенът виртуозно владее трудовата техника "видимо действие - невидим резултат". Той е изключително издръжлив и от глад не се бои, защото познава Пътя на копривата. Издържа на обгазяване, при което дори гупите в аквариума сами си пускат помпата за кислород, от смрадта само бройлера във фризера не се задушава, понеже от студ е хванал хрема. Отличителен вторичен полов белег на доминиращите самци са мобифоните с толкова дълги антени, че като бъркат с тях в дясното ухо, си чешат лявото. Тука се срещат и уникални специалисти по телекинеза, които направо телепортират банкноти от чуждите джобове в своите. За съжаление тези виртуози много рядко ги канят да гастролират в Малък градски театър зад затвора... Щом тук дори обикновените хора са толкова необикновени, какво да кажем за официалните представители на държавата?! Местният чиновник, въоръжен само с един печат, може да промени хиляди съдби като с вълшебна пръчица - същински Алабалин, на който даже вълшебна лампа не му трябва. А пък местният парламентарист перфектно владее игрите с депутатски карти - и пасианси реди, за да изпробва търпението на избирателите си; и фокуси прави, при които хем го няма в залата, хем гласува; и парламентарния белот владее, при който май все Доган е коз. Най-успешният хит на тези народоизбрани, но богоподобни мъже и жени е номерът с възкресяването - те успешно възкресиха лозунга "Вся власть советам", като саможертвено се включиха в по тридесет-четиридесет управителни съвета. Не им отстъпват по майсторство и маговете от изпълнителната власт. Години наред общинарите доказват, че уличните кучета имат не по 7, ами поне по 70 живота, а пък дупките по улиците на хартия поглъщат повече материя от космическите черни дупки. Но наближат ли избори, общинските фокусници обещават да решат за броени дни проблемите и с кучетата, и с дупките. Чудя се как - дали пък не мислят да набутат първите във вторите и да минат отгоре с валяк? Колкото по-високо стоят в йерархията, толкова по-талантливи са местните илюзионисти. Например играта "Тука има, тука нема Булгартабак" я играят вече от години, а публиката още не може да разбере как точно го правят този номер. Изключително популярен е Мистър Десетпроцентко, който неотдавна смайваше публиката със следната магия: взема се едно РМД-енце, разрязва се на парчета, след това се сглобява отново и але-хоп - то станало с 10% по-малко! А едно от най-ефектните представления за миналия сезон беше номерът с "Балкан" - за секунди цяла голяма авиокомпания изчезна, а от цилиндъра измъкнаха за ушите друга. Гордостта на новата магическа школа е един финансов министър, който, макар и млад, вече е гастролирал и по чуждестранни сцени. Когато той показва номерата си, по сцената падат не пера от бели гълъби, а пера от бюджета. Той знае не само как да раздели три кила трици на седем магарици, но и може безпроблемно да осигури тринадесета заплата, като раздели дванадесетата на две части. Освен всичко останало, младият маг има и ясновидски дарби - гледа на фактури, касови бележки и други първични и вторични счетоводни документи. Той познава с точност до третия знак след десетичната запетая кой колко дължи на вълшебното сандъче, наречено хазна, но съжаление недовижда кой плаща и кой - не. Разбира се, целият този спектакъл никого не учудва, като се знае кой е главната гостуваща звезда на шоуто - Мистър Симко Втори, царят на коронните номера. Той с лекота може да скрие шапката на всекиго и в случай на нужда да извади от ръкава си царска корона, докато хор от царедворци изпълнява популярното парче "Боже, от царя ни пази!" Не се учудвам, че на този своеобразен фокуснически фестивал награда не се присъжда - тя е за онзи, който успее да си я отмъкне незабелязано. Но се чудя на факта, че години наред няколко милиона зрители са вперили поглед в звездите на магическото изкуство и с нетърпение очакват те да им покажат светлина в края тунела - без да се замислят, че светлина в края на тунела се вижда май само в състояние на клинична смърт! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org