<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<<
ХИДРОЛОГИЧЕСКИЯ






Пътеводител на хидрологическия стопаджия

Е-е-е-е-е-е-е и замириса на море!

А-а-а-а-а-а-а и замириса на вода!

Преди да ме попитате защо съм се разпяла, отговарям: Пила съм. Естествено, вода. Да, обикновена - доколкото знам, тежката вода е доста скъпа и се охранява от военните. Може и да не ви се вярва, но за мене обикновената вода наистина е извор на непресъхващо вдъхновение.

Мислех си да тегля една уВОДна реч: да ви разкажа как в началото Бог отделил сушата от водата; да ви напомня, че две трети от така наречената Земя всъщност е вода и че именно във водата се е зародил животът; евентуално да споделя с вас природонаучно клюки за едногърбата камила, която преди това била двугърба, но й изтекла водата от другата гърбица... Но си помислих, че такова начало може да ви подейства като студен душ, и си рекох: Я да не разводнявам темата! Затова, вместо да се изживявам като ваша екскурзоВОДка в океана на познанието, просто ще плувам по течението. Първо мислех да ви се представя като ВОДач на ВОДОноска. Но щом ще се преструвам, защо да не съм капитан или дори ковчежник - на Ноевия ковчег, разбира се. (Честно казано, аз на Ной не му завиждам. Освен спасителен пояс на него със сигурност му е трябвал и черен пояс по бойни изкуства - нали знам какви зверове са били пасажерите му!)

Е, ако си нямаме собствен кораб, дайте да превземем някой. На абортаж! И не забрявяйте - във водата човек за човека е морски вълк! За свое оправдание трябва да кажа, че съм готова на такова престъпление само от любов. Но не Купидон ме е уцелил със стрела, а Нептун - с харпуна си. Когато като дете в малките класове за пръв път чух думата "хидрофилна" и когато слушах популярния някога забавен монолог за краставицата, която съдържа 99% вода, бях убедена, че говорят за мене. Сега имам същото усещане, когато в една реклама все повтарят "В банята съм!"

Не съм участвала във водно кръщение, молитва за дъжд или други подобни ритуали, нямам вода в коляното и не съм родена под знака на Водолея. Но затова пък даже визитките ми са на хартия с воден знак. Когато се е налагало, правила съм се на тиха вода или на света вода ненапита. Опитвала съм се да ловя риба в мътна вода. Случвало се е да се чувствам и едра риба, и гола вода. Едни са ми напивали водата, други са ми я мътили. Случвало се е да страдам от обезводняване след филми, на които направо очите са ми изтичали от плач. Обикновено съм в течение на нещата, а понякога дори ми върви като по вода. Затова, ако реша да направя галерия с портрети на предците, непременно ще поръчам да нарисуват няколко с по-оцъклен поглед и воднисти очи.

Опа, чувствам как мисълта ми скача като планински поток от камък на камък. Идеите проблясват като пъстърви и бягат. (Поне така си го представям, де - не че някога съм виждала пъстърви.) Ех, какви открития са бликали от водата едно време! Хераклит прозрял, че "Всичко тече, всичко се изменя". (В свободното си от философстване време той бил баш майстор седми разряд и специалист по капещи кранчета и покривни хидроизолации.) Архимед пък открил колко е тежка царската корона - ама най-буквално. Колумб си въобразявал, че е намерил път до Индия, но поне открил Америка. А днес какво? Като излезеш от ваната, най-много да откриеш, че тоя, който звъни по телефона, е сгрешил номера, или - още по-лошо - нищо да не откриеш, ами тебе да те открие инкасаторът, от който се криеш вече трети месец...

Лично за себе аз си направих две открития: Първото е, че несподелената любов все някога се възнаграждава. Двайсетина години бях човек, на когото във водата можеше да се разчита 100% - в смисъл, че където ме оставиш, там ще ме и намериш, понеже колкото и да щляпах, оставах на едно и също място. Разбира се, вярвах, че всеки човек може да се научи да плува - но някак си при мене се получаваше не хоризонтално, а вертикално, към дъното. В един хубав ден попаднах на треньор, който успя да ме убеди, че дърво като мене не потъва и че според някой си Дарвин (вероятно имаше предвид спасителя на басейна) сме произлезли от водата. Тоя Дарвин водорасли да пасе - аз не със сигурност не произлизам от рибите. Та те плуват с корема нагоре само посмъртно, докато за мене това е единственият приемлив стил! (Може би защото само в тази поза мога да си въобразявам, че се излежавам, а не спортувам?) Друга интересна особеност на моя стил е, че когато използвам краката си, плувам по-бавно, отколкото без крака - като нищо бих могла да стана шампион, само че на параолимпийски игри. Това, че във водата времето тече по друг начин, и други са го забелязали. (Аз например си падам малко припряна и за една минута на сушата броя до около 70, но във водата стигам едва до 50.) Но претендирам, че задрямването при плуване - кой знае защо точно на 42-ата и 59-ата дължина - си е лично мой патент. Може би се питате защо броя дължините? Честно казано, и аз се питам - като се има предвид, че в края на всяка дължина си блъскам главата в стената на басейна, мога просто да преброя после вдлъбнатините на ръба или цицините по главата си...

Второто ми откритие е свързано с платената любов към водата. Щом има платена любов, не може без сутеньор - на български се казва сВОДник. Години наред преглъщах това, че в чаша вода от чешмата остава повече утайка, отколкото в чаша силно кафе. Простих на сводника и когато престана да праща инкасатори вкъщи и закри удобните каси за плащане. Но когато ми пратиха месечна сметка за около 650 кубика топла вода, направо се оляха! За сведение, това количество е достатъчно да понапълни басейн с олимпийски размери и предостатъчно за 5 наводнения на гарсониерата ми (и то ако всичките мебели са изнесени). За автомивка или за обществена баня 650 кубика топла вода може нищо да не са, но ако един човек се къпе всеки ден, ще му стигат за трийсетина години. Разбирам да гледах на балкона водолюбиви растения или китове, ама аз даже нямам балкон! Чак като видях тази сметка разбрах защо "Воден свят" и "Титаник" са сред най-скъпите продукции на всички времена, а после сметнах набързо колко щеше да струва "Малката русалка", ако филмът не беше анимационен.

От тази ситуация излязох доста поумняла. Дори мога да кажа, че вече усещам в себе си умовете на няколко души. Ту се мисля за Ихтиандра, сестрата на човека-амфибия. Ту се представям за капитан първи ранг от Българския панелен флот - втори микроязовир Люлин. А в определени моменти се смятам за морска сирена и моряка удавник в едно. И когато непознат глас попита по телефона: "Ти ли си, жабчето ми?", вече не казвам: "Имате грешка".

Но, както знаете, удавник за сламка се лови. Затова реших да извлека полза от тази история и да дам сводника на съд по три обвинения:

1. Тежки психически повреди.

2. Взлом - че как иначе са отчели показанията на водомера, като този месец не съм пускала инкасатор вкъщи?

3. Системно фалшифициране на данни с цел раздуване на сметки - както е известно и на децата, след загряване водата увеличава обема си, затова топлата вода трябва да струва по-малко от студената!

На края на този репортаж, писан със шнорхел, плавници, плувни очила и хриле на шията, декларирам, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Така си измивам ръцете, преди да са ми врътнали кранчето. Защото без мозък човек може да живее цял живот, но без вода - само 3 дни!


На стоп ви взе
Мариана Евлогиева




web design: web @ interpres.org
илюстрации: valeri @ interpres.org