<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< ИНСЕКТОЛОГИЧЕСКИЯ

Пътеводител на инсектологическия стопаджия Затегнахте ли вече коланите? Така, сега затворете прозорците и пляскайте. Ха сега махайте с ръце! По-живо, по-енергично! Чудите се защо ви карам да махате с ръце, след като вече сте вътре в НЛО-то? Елементарно - освен вас се качиха и нежелани спътници. Сега е моментът да ви попитам - какво според вас означава "инсектологически"? Нека анализираме думата: тя е образувана от две други думи - "инсект" и "логос". Дотук добре, но какво означава "инсект"? Ако някой ми каже: "Я т'ва го знам, бе, мене жокер ми не требва - скакауец!", няма да е далече от истината, защото "инсект" е латинското наименование за "насекомо", а "логос" означава "наука". Да не си помислите само, че използвам тази дума само защото искам да ви се похваля с познанията си по чужди езици! (Не че не искам, де - иначе нямаше да лепна на задния люк на НЛО-то стикер "Тук се говорят всички езици". Но ще го направя някой друг път.) Използвам термините за "насекомо" и "наука", за да ви заблудя, че ще подходя към насекомите сухо и делово. Е, ако сте малко по-наблюдателни и сте обърнали внимание, че насекомите ги наричат инсекти най-вече върху опаковките на всевъзможни средства за изтребването им, вече се досещате, че едва ли ще бъда делова и умерена. Сигурно не говори добре за мен, но силната привързаност на дребните твари предизвиква у мен неприязън, граничеща с истерия, и желанието да ги размажа като... ами, като буболечки. Не страдам от излишна скромност, но наистина не разбирам с какво толкова ги привличам. Вярно, че не съм от тия, които като деца са късали крилцата на мухите и са забучвали пеперудите с карфици. Но пък не може да се каже, че и на мравката път правя. Не се чувствам като мадам Бътерфлай (май на английски това значело "пеперуда"), но пък понякога мога да съм непостоянна като пеперуда и да пърхам насам-натам. Може да съм малко щура или дори да имам бръмбари в главата, но към "Бийтълз" съм меко казано безразлична и определено не си падам по "Щурците". Като се замисля, ако има нещо, свързано с насекомите, което да ме привлича, май бих искала в определени моменти да мога да бъда нахална като конска муха и понякога да сънувам въшки - казват, че това предричало богатство. Известна симпатия изпитвам и към водните кончета - има нещо красиво в хвърковатите чети от водни кончета, които си играят на нещо като "прескочи-кобила". От някои видове инсекти - например от особено модерните напоследък кърлежи и бълхи - нямам лични впечатления. За кърлежите предполагам само, че са изключително консервативни и не си падат по електронните часовници. Логично е - по тях не могат да се ориентират коя е посоката на часовниковата стрелка, за да се впият по-яко в нечия кожа. За бълхите пък знам, че си падат по свободната борба с кучета - вероятно се състезават в категория "муха". Ако се сбият куче и бълха, бълхата го побеждава ако не с туш, т.е. като го накара да се търкаля по гръб от сърбежа, то поне защото заслужено й присъждат служебна победа по точки поради по-малкото й лично тегло. Ако някой път обаче ме полазят бълхи, сигурна съм, че бих ги разпознала, ако разбирах езика на насекомите. Чудите се какво ще си кажат ли? Ами, подозирам, че ще е нещо като: "Да пийнем по едно за отскок!" За мухите какво да ви кажа? Сигурно всичко си знаете, включително и че мъжката муха не се казва мухльо. Само искам да ви предупредя: ако искате да воювате с тях, не избирайте за оръжие мухоморки или спрей. Всъщност мухоморката се казва така не защото мори мухи, а защото от нея хората мрат като мухи. А пък спрейовете действат само срещу мухи с по-хилаво телосложение и малък гръден кош - в противен случай, като я пръскаш, мухата издува дробове, духа и обръща посоката на струята назад! Малко озадачаващо е защо около мене кръжат ята дрозофили (по народному винарки) - та аз не просто не злоупотребявам, ами изобщо не употребявам вино, дори винен оцет не ползвам. Не ги разбирам например и хлебарките - какво толкова харесват на моите петнадесетина жилища. (Не завиждайте - толкова са последователно, а не едновременно.) Че аз вкъщи почти не внасям храна! Единственото разумно обяснение е, че ходят да похапват у съседите, пък при мене си почиват. Не че не се боря с тях, но за тази си война като нищо мога да получа Нобелова награда за мир. Например, чувала бях, че бягат от краставици, и направих една краставична Велика китайска стена. На другия ден намерих няколко полумъртви - бяха се подули от преяждане. Добре се бяха угоили! Да видите крачката им - от две бутчета излиза прилична порция за обяд, че даже остава малко за пръжки и кървавица. По-голям успех имах с киселото мляко. Значи, вземате неизмита кофичка от кисело мляко, наливате вода и я оставяте така през нощта. Някои иронично ми подхвърлят: "Хората ги тровят, ти айрянче им правиш!" Но пък винаги има доста удавници. Сега замислям да патентовам капан-таратор. Ако хлебарките ме стимулират към научно-технически прогрес, има един вид насекоми, които ме вдъхновяват в дългите безсънни нощи за поезия. Ето последното ми хайку: Две трескави тъмни очи върху горестно бледно лице, безмълвно крещят те за помощ и дирят за болката цяр - за ухапано от комар! Това е от стихосбирката ме "Комарство и любов" и е посветено на моите сродни души. (Защо сродни души ли? Ами те са кръвопийци, а аз - млекосмучеща крАвопийка.) Даже не просто сродни души, но и кръвни братя, на които по приблизителни изчисления кръводарявам поне по 300 грама месечно. Странно, че въпреки че пият и пеят, те не дебелеят - сигурно все попадам на комари, страдащи я от тения, я от булимия. Любовта на комарите към мене е направо необяснима. Познатите ми се чудат: "Къде ги намираш?" Истината е, че те ме намират. Където и да ида, местните кръвопийци ми се нахвърлят, забравили всякакъв патриотизъм. Имам чувството, че междувременно са на диета и си точат хоботите за мене. Иначе аз живея на седмия етаж и имам мрежа на прозореца, но за хоботи, що ме любят, и стена не е преграда. Разбирам, да имах рядка кръвна група - пък то "А" положителна е най-честата в Европа. Хайде, телесните повреди някак си ще ги понеса. Но пагубната страст на крилатите ми обожатели ме компроментира. Не стига, че от безсънните нощи ходя с изпито лице, черни кръгове около очите, кръвясали очи и френетичен поглед, ами напоследък усещам, че хората се заглеждат във фините дупчици по ръцете ми. Е, как да ги убедя, че не съм наркоманка с неточен мерник, която си улучва вената чак от двадесетия път? А пък заради това, че не се показвам навън без да се покрия така, че само очите ми да се виждат, половината ми съседи подозират, че съм попаднала в магазин "Всичко за лев" на сезонна разпродажба на фереджета и чадрита. Другата половина пък съседите ми си мислят, че съм приела исляма и може би дори членувам в Ал Кайда. Даже вече ме поздравяват със "Селям алейкум!" и "Аллах акбар!" Затова се налага да взема мерки. Да бях силов министър, щях да спретна една операция "Комар". Ако бях министър на околната среда и водите, скоро щях да си съкратя ресора наполовина, като пресуша водите, та да няма как да се размножават гадините. Ако бях кубинец, нищо нямаше да правя. (Не защото кубинците по принцип нищо не правят, а защото в Куба няма комари.) Е, и като редова българка имам известни постижения. Даже написах книга за това, но всички издатели ми я връщат заради името. "Моята борба" им звучало малко грубо... Затова сега ще споделя с вас някои прийоми от моята стратегия и тактика. Първо опитах с витамин "B" - уж миризмата му ги гонела. Но комарите си стискаха носа с два пръста, бързо ме хапеха и бягаха - или пък попадах все на хремави... После пробвах с всякакви мазила - е, нахапаха ме по ненамазаните места - под часовника, по главата. Обръщах калъфа за завивки с дупката надолу и се пъхах вътре, но и там ме преследваше до болка (не е просто метафора!) познатото "бзззът". Веднъж се плеснах по челото (като убих двайсетина изненадани комари) и си казах, че единственото спасение е да се отърва от комарите, преди да си легна. За целта не пускам лампата до късно вечер, чакам комарите да се съберат на прозореца, привлечени от външната светлина, и ги атакувам безжалостно. После пускам една прахосмукачка по ъглите и пердетата. Накрая ги дебна из шарките на тапетите, въоръжена с театрален бинокъл и по-дебел вестник. (От мене да знаете - нито Интернет, нито сакчето за пеперуди могат да изместят вестника! Първата мрежа е само виртуална, а втората - с твърде големи дупки.) А когато открия някой комар на недостъпно място, го погвам с пръскалката за цветя. (Ако нямате такава, става и с пулверизатор или пистолета на детето - водния, не този със сачмите.) Понеже никой от методите не дава стопроцентов резултат, мисля да разлепя афиши "Издирва се жив или мъртъв" и да обявя парична награда за ловци на комарски глави. Между другото, от епичните ми битки стигнах до едно филологическо и до едно философско прозрение. Първо, разбрах откъде идва името на играта "комар". Ами то е същото като с истинските комари: засилваш се да направиш голям удар, замахваш, а накрая ти самият го отнасяш! И второ, разбрах какъв е смисълът на човешкия живот - да служим за храна на насекомите! Знам, че сме свикнали да смятаме човека за венец на природата. Но я се замислете малко: Ние се тъпчем в градове-човекоферми, а насекомите се реят свободно. Ние пъплим по земята, а те развиват свръхзвукова скорост - често чуваме бръмченето им, а не ги виждаме. Ние се раждаме, живеем и умираме пред очите им, а техният живот тъне в тайнственост. Откъде например се вземат? Аз никога не съм виждала муха-бебе, а вие? И описанията на извънземни - мънички, често зелени, с антенки, с хоботчета - не ви ли напомнят за нещо, а...? Векове наред великите умове спорят за това, кой е създал човека. Може би са ТЕ??? На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org