<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< АРТИСТИЧЕСКИЯ

Пътеводител на артистическия стопаджия Не, не! Всъщност отпуснете коланите и разкопчейте горните 2-3 копчета, за да дишате свободно, защото днес ще направим малко пътешествие из света на изкуството. За вас не знам, но аз винаги съм си била артистична - като се почне от бебешка възраст, когато по цяла нощ съм си развивала гласа и белите дробове с рев, мине се през сценариите за домашния цирк, които пишех в първи клас с молив (в училище още не бяхме стигнали до писането с химикалка и още не знаех думата "вариете"), и се стигне до театъра, който всеки ден ми се налага да разигравам по какви ли не поводи. Години наред смятах, че Изкуството с главно "и" и пълен член е нещо, което стои много над материалните неща. И - честна дума! - когато разпоредителите се опитаха да ме изхвърлят от една изложба на Острова на музеите в Берлин, не бяха прави, защото аз съвсем не се подигравах, а най-приятелски се усмихвах на картината "Човекът на изкуството". Според спътниците ми "човек" било малко силно казано за урод с огромна глава, тънички крайници и без торс. Но аз им обясних, че на артистите стомах не им трябва, за да не ги свързва нищо с материалния свят. Бях много убедителна, защото тогава бях още много млада и сама си вярвах. Но вярата ми се поразколеба, когато ми разказаха за изложба на български художници в наше посолство в чужбина. На входа имало табелка "Експонатите се продават". А отдолу пишело: "А също и бяло саламурено сирене в тенекия!" Позамислих се, че неслучайно се говори за пикантни романи и музикални "тави", а пък името на групата "Spice Girls" в превод значи нещо като "момичета с много подправки". Оттук имаше само една крачка до прозрението, че любовта към изкуството минава през стомаха. А аз никога не правя нещата половинчато - когато ме осени някоя мисъл, аз съм готова да преосмисля всичко и да го съизмеря с нея. И като си направих равносметка, с радост установих, че през целия си живот съм била не просто артист, а кулинартист - и то такъв, че за мене трябва да учат в училище! Затова нахвърлях някои бележки в помощ на авторите на учебници. В самостоятелния ми кулинарно-творчески път се очертават следните периоди: - консервативизъм - начален период, в който черпех чуждо творчество направо от консервата с две шепи, а понякога с вилица или лъжица; - натурализъм - сурово време, когато приемах нещата такива, каквито са. (Мога да ви уверя, че накиснатият за 24 часа във вода ориз с нищо не е по-лош от варения!) Едва по-късно се ориентирах към жанра "ток шоу" и започнах да ползвам електричество; - дадаизъм - това е периодът, през който започнах да се допитвам до по-зрели творци. Обикновено на творческите им напътствия отговарях с "да-да" и в крайна сметка правех каквото аз си исках; - авант-гардизъм - по това време ми се е случвало да търся на аванта чаша брашно, две супени лъжици олио или сол на вкус, но не свалях гарда; - маринизъм - периодът може условно да се нарече така заради преобладаването на един продукт с морски произход. Той мина под мотото: "Всичко става за ядене, стига да му се сложи достатъчно сол!" По принцип солено-белият цвят често присъства в моето творчество - психоаналитикът ми (ако имах такъв) би казал, че това се корени в детството ми и се дължи на подозрението, че баща ми обича зайците си повече от мене, понеже на тях им даваше да ближат сол, а на мене - не; - експериментализъм - започнах опити да създавам по-сложни произведения. За всеки случай никога не казвах предварително какво точно трябва да се получи, а и държах под ръка консерва, която евентуално да притопля и поднеса - тоест, не се гнусях от творчески кражби; - романтизъм - времето, когато все още смятах, че всичко, което хвърчи, се яде; - критицизъм - тогава така ме критикуваха, че направо бяха готови жива да ме изядат. Но за сметка на това няколко от рецептите ми бяха откупени от доайена на евтаназията Джак Кеворкян, по-популярен като Доктор Смърт; - експресионизъм - този период е свързан с напъните да изкарам на показ нещо от душевността си, а някои ценителите на моето творчество пък усещаха напъни да си изкарат вътрешностите; - импресионизъм - това е моментът, в който произведенията ми започнаха да създават впечатление, че стават за ядене. При това те бяха значително по-сложни от елементарните слънчогледови специалитети на друг един колега импресионист; - магически реализъм - най-зрелият ми творчески период. За него обикновено оценката на критиката е: "Невероятно, но факт!" Първото признание за навлизането ми в този етап беше мнението на един познат, че щом мога да правя панирани чушки без яйце и без брашно (вместо това ползвах полуфабрикат за бухтички), скоро ще измисля и как да ги правя без чушки. Цялостното ми творчество се характеризира с: - минимализъм - използвам най-вече подръчни средства, например всичко варя с бързовар, а препечени филийки правя на парно, върху ютия или на сешоар. Засега обаче не умея да варя кафе вътре в кухненското бойлерче, както го прави един мой познат; - моментализъм - готварският ми девиз е: "Аламинута е много"; - национализъм - при по-меката му форма слагам на всяка манджа кисело мляко, а при по-твърдата - сирене. Заради това смятам, че не бих могла да се реализирам творчески никъде другаде, освен в България; - ексцентризъм - на това няма да се спирам сега, понеже ще се изучава в курса за напреднали. И понеже няма начин да не се питате вече какви са бъдещите ми творчески планове, ще ви издам, че работя по един анималистичен проект. Той ще включва три натюрморта с работното заглавие "Порка Мадона - първо, второ и трето". (Всеки италианец ще ви каже, че "Порка Мадона" означава "Свинската Мадона".) Познавачите на моето изкуство вероятно се досещат, че моята мадона няма да държи младенец в ръце, а лимонче в уста. Освен натюрмортите ще направя и няколко матинета със шкембе-чорба, а също и един хепънинг - не съм сигурна какво точно означава това, но предполагам, че върви с червено вино. Помислила съм и за мърчандайзинга - за да рекламирам проекта, ще пусна тениски, шапки, знаменца и значки със свинска тематика. А за по-изтънчените ценители ще има и свински аксесоари и накити - обзалагам се, че ще им отиват като свинче - звънче! Между другото, искам да благодаря на всички знайни и незнайни свине, които ще дадат всичко от себе си в името изкуство. Какво да се прави - изкуството иска жертви... Затова от тази висока трибуна искам да призова: Шопарии от всички страни, обахурявайте се! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org