<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< ТОНИЧЕСКИЯ

Пътеводител на тоническия стопаджия Казват, че май бил месецът на розите и любовта. Дрън-дрън! Бил е, ама някога. През последните години през май се изсипват такива дъждове, че ако ме питате мене - и да не ме питате, пак ще ви кажа - месец май е отвратителен навсякъде по света, освен в мъгливия Албион - там всички месеци са отвратителни! И, между другото, свалете палец - днес съм без превозно средство. Моето НЛО затъна в канавката на околовръстното шосе на Млечния път и щях да гледам Слънчевата система през крив телескоп, ако не ме беше взела на стоп една истинска звезда - звезда не в астрономическия, а в журналистическия смисъл на думата. Вместо да ви преразказвам историята, най-добре да ви дам да прочетете пълната стенограма на разговора ни: ХИЛЯДОЛЕТЕН СОКОЛ КРЪЖИ ИЗ ГАЛАКТИЧЕСКИЯ ТОП 100 ЕДНО ИНТЕРВЮ ПО ГАЛОШИ НА МАРИАНА ЕВЛОГИЕВА (Това за галошите не го казвам от подражателство, а защото наистина няма нищо по-подходящо за газене из майските локви.) - Моля, представете се на нашите читатели! - Казвам се Хан Соло. - Как да се обръщам към вас - с "г-н Соло" или може да ви наричам просто "Хан"? - Можете да ме наричате "ювиги". - Не разбирам... - Няма нищо за разбиране. "Хан" не е първото ми име, а титла. Щом има крал на рокенрола и крал на поп музиката, защо да няма и хан? - А, значи тогава името ви е Соло? - Ами всъщност не е, но всички ме наричат така, откакто започнах солова кариера. А в началото бях в една група като бек вокал - или по-скоро шебек вокал, като се има предвид, че повече се кълчех, отколкото пеех... - Вашият кораб май си има име, което не успях да прочета в поройния дъжд. Бихте ли го споделил с нашите читатели? - Нарекъл съм го "Хилядолетния сокол" и в това няма нито капка преувеличение, защото е бърз като сокол и по-стар от орлите. Ако не ми вярвате, можете да попитате една естрадна прима, която често съм возил. Не е удобно да казвам името й, защото все пак е дама, пък и изпитвам преклонение към преклонната й възраст.. Само ще ви кажа, че е пяла на Орфея. - На "Златния Орфей" ли? - Не, на тракиеца Орфей! - Хайде да не си говорим за толкова стари неща! По-добре разкажете как започна музикалната ви кариера. - Между другото, аз съм българин, ако още не сте се досетила. И макар че още на младини емигрирах и започнах да свиря по галактически заведения и космически кораби, моето творчество винаги е било свързано с българския бит и душевност. Първият ми солов хит беше "Купи ми, мамо, топ". В новия си албум ще направя по него кавър "Купи ми, мамо, прашка" - заради съкращаване на военния бюджет след присъединяването на България към НАТО. - Извинете, но тази музика не е ли - как да се изразя... - твърде елементарна? - Глупости! Музиката не е спорт, нито ядрена физика - не трябва да е сложна, а да се харесва. Ето това не го разбираха колегите ми, затова се разделихме и аз станах звезда, а тях от съжаление ги вземах за подгряваща група на концертите ми. Едно трябва да им се признае - напълно оправдаваха името "подгряваща група". Така подгряваха, та направо караха публиката да кипне и тогава камъни и дървье изчезваха там!... Но не се отказваха, ей! Тия хора бяха на всяко турне мерудия. За тях измислиха и поговорката: "Търкулнало се турнето, та си намерило похлупака." Имаше един Елвис Кресли, който после също направи самостоятелна кариера. С групата движеше и една Ла Камила. Не знам защо й викаха така - не беше нито чак толкова грозна, нито гърбава. Навремето, като ме питаха ще излезе ли от нея нещо, казвах: "Я Ла Камилата, я камиларят." Чух, че напоследък пеела във вокално-инструментален състав "Арми ъв Лавърс" - това сигурно е някоя нова група на Строителните войски. Имахме и едно китаристче, не му помня името - пич, та дрънка. Виках му така не като комплимент, а защото по цял ден дрънкаше на китарата. Той още като дете гледал да докопа някоя метла и по цял ден се правел, че свири на нея. С музиката си не стана известен, но изпълненията му на метла имаха много почитатели - даже видях в един клип, че някой си Фреди Меркюри го имитира. Ама нали е баровец и си няма обикновена метла, та тоя Фреди беше награбил прахосмукачка... - Извинете, че ви прекъсвам. Сигурна съм, че има много неща, които искате да кажете, затова ще се радвам да се срещнем за още едно интервю. Но сега искам да ви попитам за нещо, което със сигурност вълнува вашите почитатели. Говори се, че музикант къща не храни, но вие явно разполагате със значителни финанси, щом като можете да си позволите такъв луксозен космически кораб. Само от авторски права ли натрупахте богатството си? - О, не - и от патентни. Аз бях първият музикант, на когото хрумна да патентова нотите. И сега всеки, който ги използва, трябва да ми плаща. - Ама как - не е възможно да се патентоват всички комбинации... - Не е и необходимо! Първо патентовах гамата, но от нея много не се печели, защото я изпълняват главно начинаещи и то не пред публика. После патентовах отделни ноти и някои комбинации. Например, продадох правата за "ре-ми" на шахматистите и за "фа-ла" - на футболистите. Не че се хваля, но на готвачите ключа "сол" им излезе доста солен. А около Деня на влюбените падат добри пари и от "ми-ла". Но най-големи печалби ми донесе "ла" - да знаете само колко вземам от разните му ла-ла-джии и от поп изпълнителите с тяхното "тра-ла-ла" и "ша-ла-ла"! Е, имах и някои неудачи - оказа се, че патентът ми не важи за Латинска Америка и тия хитреци съвсем безплатно използват "си", вместо да казват "да". А пък комбинацията "си-ла" ми се наложи да я отстъпя без пари на борческите групировки - един вид рекет... - Не мога да не ви попитам за бъдещите ви творчески планове? - Е, ще продължавам да правя музика, разбира се - това е фа-сол-ска работа! - И накрая - какво ще пожелаете на нашите читатели? - Аз съм оптимист, затова искам да им кажа: Дори ако животът ви не е песен и ако не всичко върви по ноти, свиркайте си! На стоп не ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org