<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< СТОМАТОЛОГИЧЕСКИЯ

Пътеводител на стоматологическия стопаджия Миналия път ви разказах как главният лекар на Болницата на края на света почти ме убеди, че на Земята лекарите са около 9000 пъти по-смъртоносни от оръжията. Неговите статистически аргументи така ме потресоха, че направо онемях. Даже когато една космическа линейка спря и шофьорът ми предложи да ме закара до паркинга, където бях спряла НЛО-то си, аз само кимнах с глава и се качих безмълвно. Но на него явно не му се мълчеше - логично, иначе защо ще взема спътник? Ни в клин, ни в ръкав той ми каза: - Е, ще си покажете ли зъбите? - Вижте, не знам защо се заяждате - на вас самия аз още нищо лошо не съм казала... - Не ме разбрахте правилно. Искам да отбележа, че имате голяма уста. - Дайте да не се обиждаме! - Пак не ме разбрахте. Това Ви го казвам като професионален комплимент - аз съм стоматолог. - Искате да кажете, че това е пътуващ зъболекарски кабинет? - искрено се учудих аз. - А къде Ви е бормашината, къде са Ви кабелите? - Аз работя безжично - в цивилния си живот работех за един мобилен оператор. Я сега направете "би кънект"! - Ама, моля Ви се, аз съм хетеро, не съм би! - Имам предвид да стиснете здраво двете челюсти. Така... Имате добро покритие, но Ви е твърде голямо разстоянието между предните клетки - има място за още една антенка. Мога да Ви препоръчам смяна на предното панелче и хендс фрий. - Другото горе-долу го разбрах, но какво имате предвид, като казвате "хендс фрий"? Доколкото знам, това означава "свободни ръце"? - Да де. Никога ли не са Ви заплашвали, че ще си събирате зъбите в шепа? Е, ако нямате зъби, ръцете Ви ще са свободни... И най-неочаквано зъболекарят заби яко кроше в челюстта ми. Изкрещях от болка, а той със задоволство констатира: - Да! Да! Това е твоят глас! Не си спомням какво стана после. Свестих се в моето НЛО. Първата ми мисъл беше: Такова нещо не може да ми се случи на Земята! Но пък втората ми мисъл беше: Да, ама пък са ми се случвали други неща! Всичко, което ще ви кажа по-нататък, е чиста истина - честен Червен кръст! Внимание! Този текст не се препоръчва на хора със слаби нерви и на деца с млечни зъби! Знам, че най-трудно ще ви е да повярвате на първото - че аз 2-3 пъти годишно съвсем доброволно си показвам зъбите, тоест съвестно ходя на профилактичен стоматологичен преглед. Сигурно си казахте: Я пък тая, прави се на много смела! Нищо подобно - не го правя от смелост. Ходя на зъболекар именно защото ме е страх от проблеми. Нали се сещате за принципа: "Докле е мъничка змията елате да се съберем..." По същата причина глезя зъбите си много повече, отколкото е прието у нас. Случвало ми се е да нямам пари за хляб, но винаги съм намирала пари за любимите си пасти за зъби. Естествено, имам различни: за вечер (свежи, силни, без изкуствени "подправки"), за сутрин (за предпочитане е гел без абразивни частици, за да не драска излишно емайла) и за специални случаи (само от картончетата с тестове за избелване мога да се изхранвам поне месец, ако ги предам на вторични суровини). Имам си и различни четки, води за уста, конци. Да не говорим пък за средствата от народната медицина - сода, олио и сол, оцет... И ако съм казвала, че рядко се оглеждам, сега си давам сметка, че съм поизлъгала - над мивката си имам огледало специално за миене на зъби. Като тръгна на път, стоматологичният ми арсенал заема половин куфар. Май не съм изпробвала само препарат против котлен камък и белина! Може би се питате защо харча толкова пари заради зъбите си? Истината е, че не харча, ами инвестирам в тях и чакам момента, когато зъбите ми ще започнат да ми носят печалби, защото са необикновени. Даже човек без зъболекарска диплома, но с по-малко от 3 диоптъра, може да види, че съм скрит вампир. Разбрах го преди години, когато неколкократно сънувах целувки с вампир и сутрин се събуждах с две малки дупчици на долната устна. Оказа се, че насън си прехапвам устната с двата дълги и остри горни зъба. Е, те не стърчат от устата ми, защото преди време една зъболекарка най-подло и без мое разрешение ги изпили, та сега се спотайват от страх да не им посегнат пак с бормашината. Но ако им осигуря витамини и нещо за успокоение за нервите, сигурно пак ще се покажат. Всъщност аз още от дете знам, че имам необикновени зъби, само че тогава не разбирах истинската им цена. Веднъж в училище дойде доцент-стоматолог на проверка. Зъболекарките явно искаха да му покажат по-поддържани захапки, та избраха няколко от най-скоро ремонтираните ченета. Сред тях бях и аз - като собственик на прясна пломба. Да, ама се оказа, че пломбата вече е потрошена - не заради друго, а защото срещуположните зъби са по-твърди от нея и я пробиват. Доцентът дълго цъкаше с език и повтаряше, че от моя случай ще си напише професорската дисертация, даже си взе няколко рентгенови снимки, но не си спомням дали му написах нещо за спомен. След години научих, че освен яка фасада зъбите ми имат и скрита вътрешна красота - корените им се оказаха толкова дълги, че не ги хваща стандартна рентгенова снимка. Това го разбрах случайно - рентгенологът не ми каза нищо, само руга и няколко пъти ми снима зъба, а пък зъболекарят ми тринадесет месеца слагаше на вратата бележки, че е на бригада за ягоди, на партийно събрание и т.н. Накрая сестрата ми каза, че се криел от мене, защото никога не бил виждал такива корени и го било страх. Не че ще го ухапя, а че няма да може да извади зъба (шести долу вдясно), който междувременно беше стигнал до гангрена. Накрая си намерих млад, смел и най-вече силен зъболекар, който го извади - при това без упойка, защото упойката не хващаше. Но аз и без това бях толкова упоена от болка и недоспиване, че нищо не усетих. Даже не се сетих да си взема зъба и да си го окача на верижка като трофей. Сега търся зъболекар, който да ми извади симетрично и шести долу вляво, та хем да си имам герданче, хем да ми изпъкнат скулите като на холивудка. (Ако не знаете, в периода пр. П. Х. - т.е. преди Пластичната Хирургия - някои звезди си вадеха не само ребра, но и шестите зъби, за да си оформят лицата.) И да сме наясно - вече няма да плащам на зъболекари. Те на мене ще ми плащат, че ме използват я за фотомодел, я за дисертационна муза. А пък ако Холивуд реши да направи документален римейк на "Интервю с вампир", аз съм на разположение! Може би се чудите защо имам зъб на зъболекарите? Ами защото те са си избрали тази професия само за да накарат хората да ги гледат със зяпнала уста и облещени очи! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org