<<< ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ...ИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ <<< САТУРНОЛОГИЧЕСКИЯ

Пътеводител на сатурнологическия стопаджия Здравейте! Аз съм добре, а вие как сте? Днес намерих малко свободно време да ви се обадя с тези няколко реда. Тук времето е хубаво. Навън е златна есен. (Нямам предвид бисквитите.) Листата на дърветата се сипят като предизборни обещания и падат на земята леко като слаботелесни пияници. Клоните са натежали като сумисти и са отрупани с плодове, едри и твърди като напращели от анаболи мускули. Може би сте изненадани от лиричния тон и от неприсъщата за мене страст да говоря за времето и за природни картини? Както е известно, красотата на природата може да бъде оценена само от поет или от затворник. Е, аз не съм поет, затова сигурно се досещате, че ви пиша това писмо от затвора. Често са ми казвали, че ще стигна далече, но никога не съм предполагала, че имат предвид чак затвора на Сатурн, който си е направо черна дупка. Не че ми е за пръв път - сигурно съм ви разказвала (аз на всички разказвам), че всяка година за четиридесет дни преди рождения си ден попадам в сатурнова дупка. Тогава ми се случва какво ли не - хапят ме кучета, които после храня; падам безпричинно (както се казва в моя край - загина'х на равнище!); закачват ми се по ушите не обици, а цели дървета; връхлитат ме коли в затворени улици; даже съм готова да се закълна, че веднъж един трамвай излезе от релсите специално за да ми налети. Отдавна се заричам да спя зимен сън, докато мине сатурновата дупка. Де да го бях направила - щях да си спестя последните преживелици! Та да се върнем на тях: Точно на околовръстното на Сатурн (така е по-популярен сред космическите пътешественици сатурновият пръстен) ме спряха местни катаджии. Май се заядоха, защото видяха, че номерът на НЛО-то ми не е тамошен. Показаха ми сателитни снимки - не съм била спряла, когато Марс е светил червено. Имаха и показания от Бриджид Бардо, че съм блъснала Голямата мечка. Хубава работа - уж двете сме землячки (т.е. землянки), пък ме топи! Но от нея какво друго може да се очаква, освен мечешки услуги? Накратко (макар че съдията хич не беше кратък), била съм тълкувала твърде артистично правилника за движението по космическите пътища, та ми треснаха едномесечна присъда и ме пратиха в затвора. А пък там - все хора артистични като мене и тук-там по някой светски хроникьор. Чувала съм, че някои в затвора попадат на хора, но аз попаднах на рапър. Те, рапърите, обикновено се правят на много отворени, но този определено беше затворено момче. Оплака ми се, че е тук заради патриотизъм - обвинили го в трафик на проститутки, пък той просто искал да направи Агенция за българките в чужбина. После се запознах с един, който си изкарва хляба и черния хайвер отгоре като момче на късмета (занимава се с нелегални залагания), но мечтае да стане водещ на телевизионна игра. Нашият човек бил доста твърд при събирането на дългове от хазарт, та съдията му обещал следващия път да го уреди със собствено ток шоу, като го прати на електрическия стол. В килията отсреща пък е настанен един критик. Него го прибрали заради автоцензура - ако не харесва изявите на някого, направо го гази с автомобила. Понеже критикувал наред, го осъдили на смърт чрез обесване. А годината, преди да увисне на бесилката, трябва да прекара в килията на Големия Джо, който отдавна си търси другарка в живота. Изпратихме на новата двойка букет, а на картичката, която беше репродукция на картината "Опять двойка", написахме: "Таз година булка, догодина люлка!" Само Ван Гог от седма килия изпрати не поздравления, а ухо. Имам и други съкафезници от отряда по изобразителни изкуства. Те всичките са тук, защото излагали не само произведенията си, но и сами се поизложили. Един се излагал най-буквално, та го прибрали заради ексхибиционизъм. Друг пък е кубист - всеки ден изкопава по няколко кубика пръст, но все не успява да уцели правилната посока и да избяга. Имаме и един дадаист - той е тука, защото не може да казва "не" на лошите си приятели. Те го вкарали във системата "Изтрий и спечели" - първо крадат ценна картина, после върху нея рисуват друга и така я пренасят през граница, а накрая изтриват втората картина и продават първата. Дадаистът е приятен човек, за разлика от съкилийника му - почитател на натюрмортите, което в превод означава "мъртва природа". Той още като дете убивал кучета и котки, а после преминал и към хора-модели. Между другото, исках да ви изпратя моя снимка, само че тука фотограф няма. Но си имаме чудесен портретист - него пък го вкарали в затвора, защото обича да рисува американски президенти, но не използва листа или платно, ами хартия с воден знак. Знам, че искате да ви разкажа какви са бъдещите ми затворчески планове, но сега бързам. В затвора ще идва кметът Сатурниянски, та искам да го питам няма ли най-после да запълнят тия сатурнови дупки! На стоп ви взе Мариана Евлогиева

web design: web @ interpres.org илюстрации: valeri @ interpres.org