Защо така е сътворен светът,
та нас не ни разбират птиците
и ние тях?
Навън дъждът говори нежно на черешата,
а птиче, сгушено под стряхата,
ревниво му подсвирква.
Какво шепти дъждът,
врабецът за какво се сърди?
Научих толкова езици,
но как да разбера тревата,
която пролет под снега напира,
избликналия от земята извор,
клончетата новорасли,
калинката, почиваща си във цветчето на зюмбюла,
и славея, зовящ любимата прехласнато,
кошутата, която бяга по рида нагоре,
сокола, който над скалите там кръжи?...
С кого ще си говоря,
когато легна под тревата
и всички ме забравят?
Аз имам толкова неща да й разкажа,
аз имам толкова обиди да изплача,
че няма да ми стигнат векове.

Каквото е - това е.
Оттук нататък нищо
не може да ме смае.
Не страдам, не завиждам,
че някой си успял е
да бъде сит и важен,
а аз не смогвам даже
да свържа двата края.

Легенда много стара
се носи и повтаря
за мой прадядо, който
прочул се не с геройство,
а с туй, че на пазара
закарал свойта крава,
за сто пари продал я
и, без да се разкайва,
за двеста купил гайда.