|
|
1. Стиховете на Ботев
2. "Под игото" от Иван Вазов
3. Старопланинските легенди на Йовков
4. "Очерки по българския фолклор" от акад. Михаил Арнаудов
5. "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев
6. "Бит и душевност на българския народ" от Иван Хаджийски
7. Тетралогията на Димитър Талев
8. "Време разделно" от Антон Дончев
9. Българските мадони на Майстора
10. Рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров
Единствено културата ни е на световно равнище.
Цар Борис III: "Моите офицери симпатизират на Германия.
Народът обича Русия. Аз съм правнук на Луи Филип. Царицата е дъщеря на
италианския крал. А парламентът... парламентът, разбира се, е български.
Оставям вам да си извадите заключението."
Колко прав е бил Елин Пелин, като е казал, че ако в България
се роди гений, то това ще бъде геният на завистта. Или пък Константин Иречек:
"За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората
да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Бончо Бочев, диригент: "Как е възможно един и същи народ
да измисли две поговорки - "Музикант къща не храни" и "Който пее, зло не
мисли". Тоест според едната музикантите са най-добрите хора, а според другата
- не могат да си гледат къщата."
Симеон Спиридонов, художник: "Всяко зло за добро - това
е най-отвратителната поговорка, която съм чувал. Не може злото да бъде
за добро. Злото е за зло. Доброто е за добро."
Арабел фон Караян, певица, дъщеря на великия Караян: "В
тази страна нищо не върви, но накрая всичко е окей."
Каквото е било, пак ще бъде и каквото е правено, пак ще
се прави - няма нищо ново под слънцето. (Книга на Еклесиаста, гл. I).
Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни
с него. Нов приятел е също като ново вино: кога стане то старо, с наслада
ще го пиеш. (Книга Премъдрост на Иисуса, син Сарахов, гл. 9).
Душата на човека най се радва
на три неща
(това го чух от хората от Изтока):
звън на пари,
шум на вода,
смях на момиче.
Чарли Чаплин: "Щастието е уморено страдание."
Ал Пачино: "Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през
един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те,
влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина
- крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно
усещане, което смразява кръвта."
На въпроса "Какво е за вас любовта?" Рей Бредбъри, авторът
на "Марсиански хроники" и "451 градуса по Фаренхайт", отговаря: "Преди
всичко да обичаш семейството си... Приятелите са нищо, забравят ви на другия
ден след смъртта ви. И после, съществуват толкова други форми на любов...
Преди всичко можеш да бъдеш влюбен в една идея! В една толкова голяма идея,
че да искаш да я предадеш на другите хора! Що се отнася до мен, аз се опитвам
да ги науча какво е това вятърът, да им разкрия аромата на зората и звука
на листата... Когато хора тичат боси по тревата в лятна нощ, те може би
си мислят за мен и си казват: на Рей това би му харесало! Значи съм им
предал любовта. Научил съм ги да осъзнават едно нещо: и това е любовта.
Започвате с най-дребните неща и събуждате най-големите..."
Ана Ахматова: "Винаги съм си била много подозрителна към
хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат."
Шагал говореше шест езика, пишеше на три азбуки и беше
художник, чиито картини се продаваха на баснословни цени. Въпреки това,
всички анекдоти, които се разказват за него, са свързани с пари. Ето най-известният,
който чух от един колега в Париж: Колекционер отишъл да купи картини на
Марк Шагал. Облегнал се на камината, над която имало голямо огледало. Колекционерът
изпаднал в захлас пред някаква творба, извадил портфейла и попитал "Колко?"
"Не разбирам нищо от цифри - въздъхнал Шагал. - Творците не мислят за пари.
Жена ми се занимава с тези подробности." Съпругата му пристигнала и съобщила
цената. В това време колекционерът случайно хвърлил поглед към огледалото.
Там видял отражението на Шагал, който с пламнало лице отчаяно размахвал
ръце, като с жестове й подсказвал да вдигне цената.
Балзак: "В Париж младите хора правят кариера с помощта
на жените, а жените - с помощта на старци."
Знатни велможи почтително се кланяли на дукеса Шатроу,
любовницата на Луи XV, защото помръдването на нейното кутре значело повече
от дългите доклади на министрите на Негово величество.
Едно време жените пазеха венчалните си рокли за своите
дъщери, а сега - за следващите си венчавки.
Има жени, които, за да прикрият кривите си крака, носят
големи деколтета.
Тя беше изключителна жена: преди да заговори, знаеше какво
ще каже.
Ако човек говори това, което мисли, мисли ли?
Пролет в града: сутрин се чува как кашлят птиците.
Въпреки разпространената легенда виното, дори и най-хубавото,
умира на 40-50-годишна възраст.
Пабло Пикасо: "Да имитираш другите е неизбежно. Позорното
е да имитираш себе си."
Колко глупости нямаше да чуем, ако не беше умряло нямото
кино.
Хорхе Борхес, аржентински писател (1889-1986): "Сънищата
са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим
добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса.
Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът.
Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото
и те сънуват."
Клаус Кински до сина си: "Не плачи за мен, когато умра,
защото няма да съм съвсем мъртъв. Аз ще съм дъждът, който докосва челото
ти, и слънцето, което стопля душата ти."
Елизабет Браунинг: "Остарей с мен, все още предстои да
дойде най-хубавото."
Ритъмът на съвременния мъж:
Когато трябва да спи, мисли за работа.
Когато трябва да работи, мисли за жени.
Когато е време за любов, предпочита яденето.
Яденето гълта без удоволствие, защото решава кръстословица.
Кръстословицата няма да реши, защото същевременно си
пуска песента "Зелените поля на моя роден дом".
Когато обаче трябва да иде с жена си сред природата,
предпочита да седне пред телевизора по пантофи и пижама.
Достатъчно е да включи телевизора и още преди да се е
появил образ, вече спи.
Животът на всеки човек е лъкатушен и сложен, но когато
го гледаш отвисоко, виждаш, че той си има своята скрита права линия.
За да бъдеш щастлив в любовта, не трябва да бъдеш сляп,
но трябва от време на време да си затваряш очите.
Само глупците никога не променят мнението си.
Научи се да искаш прошка,
научи се да казваш "сгреших"...
Можеш да познаеш, че вече не си дете, ако за теб да си
лош вече не е забавно.
Живееше адски задъхано,
със бясната страст на обречен...
Недейте сега да се бъркате
в живота му, рано посечен!...
Аз вярвам много на една китайска приказка, в която се
казва: "Ако срещнеш гладен, не му давай една риба. Научи го сам да си улови."
Наближи ли празник, настроението ни много често се разваля
от грижи какъв подарък да купим на този или онзи наш роднина, близък или
приятел. И понякога пръскаме излишно много пари в стремежа си са подарим
"нещо по така", без да сме сигурни, че то ще достави достатъчно радост
на онези, на които го даваме.
От всичките подаръци, които съм получавал в този живот,
най-ярко съм запомнил два. Единият ми го подари в Москва голямата ми дъщеря
Ирина, тогава едва четиригодишна, по случай рождения ми ден. Този ден,
2 декември, температурата в града беше 30 градуса под нулата - типична
московска зима, в която милиони рубли да имаш, не можеш да купиш цветя
за подарък. Но Ирина ми подари здравец! Видяла саксия със здравец у една
наша позната и поискала да й извади "едно коренче за тати".
Втория подарък ми направи Галина Серебрякова. Рядко интересна
писателка, тя беше престояла точно двайсет години в лагер по време на сталинските
репресии, но беше се запазила като много фин и добър човек. Веднъж така,
както разговаряхме на свечеряване в дачата й в Переделкино, тя взе от масичката
една камбанка и ми я даде без всякакъв повод. Просто така, за спомен. Оттогава
са минали вече близо трийсет години, но всеки път, когато я погледна или
я преместя, за да почистя библиотеката си, и тя звънне, си спомням синеоката
моя приятелка Галя, която, за съжаление, вече не е между живите.
Поне веднъж в годината стани в зори
да видиш слънцето
и после бос тръгни по росната трева,
окъпана в лъчи.
Никога не се предавай. Всеки ден стават чудеса.
Не се скъпи за никакви пари
и си купи каквото и да е,
щом го продава, сгушено в студа или в дъжда,
дете.
Прегърни децата, след като си ги наказал.
Пей под душа.
Загаси телевизора по време на вечеря.
Направи си списък с 25 неща, които искаш да изпиташ, преди
да умреш, и често ги преглеждай.